Когато не спира дъжда…
… и тревите потрепват от всяка капка
От жажда ли, от нетърпение и страст?…
А младите – вирнали пъпки – лежерно развиват роби ефирни
На старите в пазвите – уютни и мирни…
Мечтаят за слънце, за ласки топли, луди
Да блеснат сияйни – като опиянени пеперуди…
Валсират воали, потрепват капките – бокали от прашец
Зов за вятъра, ресните им свил на венец…
С мокри клепки заспиват, в прозрачна самота
Да мечтаят в съня си не спират
Когато не спира дъжда