Всяка година си казвам, че ще е по-различно. А то пак си е такова – забързано цветно. Напоследък все пролетта закъснява, все я чакаме, все броим градусите, прибираме предварително палтата, пък после… Леле! Снегът ще затрупа магнолиите!

Имате ли идея колко много магнолиеви дръвчета има в София? А как да ги намерите?

С хода на пехотата, разбира се! Преди двайсетина години, когато за пръв път се оказах в огромен град в чужбина, колегата с мен ми даде следния съвет — най-добре се опознават забележителностите след като премине пехотата през града. Е, какво като има да се чисти, имат да се подготвят трапези, да се правят манджи!… Скачайте си в кецките и al aire! Изходен пункт – градинката на Ректората.

Там по това време цъфти една не много голяма, но разкошна Magnolia soulangeana. След това вече се оставяте на интуицията. Тръгвате по “Шишман”, на зиг-заг обхождате малките улички. Чакат ви изненади по Славянска, или по приказно шарената “Иван Вазов”. Като успеете да отвлечете обектива от графитите, ще забележите феерията на Magnolia liliiflora ‘Nigra’…

Преминавате Народния, прецапвате после в посока Графа, после Солунска,.. и там пак вълшебства по Ангел Кънчев и прилежащите му улички. Докато не ви спре дъха друга групичка розови и бели красавици. Малко дръвче, окичено с бели панделки и ефирен аромат (другите магнолии го нямат, btw) – това е Magnolia stellata:

Тази цветна медитация си я причиних миналата събота. И толкова ми повлия, че и днес явно се отрази на пастелните тонове на яйцата

Стига работа, време е за хармония, за изпращане на слънцето с усмивка. Какво като не се надигнал козунака или са се пукнали половината яйца. Какво като сте забравили да си измиете прозорците, или нямате покривка с подскачащи зайци! Дори и шоколадови зайци си нямате?! Ужаси! Важно е вътре да ви е чисто и светнало – в душата. Там се заплита фитила на любовта и се ражда всяко зрънце щастие. И от нас единствено зависи да го излъчим. За да има и за тези до нас. А и за тези горе и отвъд.