Някога, много отдавна беше чувала звука на падащите снежинки. То е едно такова приглушено тупване, като въздишка. Едва доловимо, но много ритмично, но единствения начин да го чуеш е да вървиш някъде сред дърветата, през пъртината. И чат-пат чуваш едно по-тежко тупване и пръхкавото отръскване на някое елхово клонче, изтупало натежалия сняг. А тук, вкъщи?… Съвсем друга песен пеят капките по ламаринки и первази. Напрегнат ритъм, точно каквато беше и цялата тази отминаваща година.

Жижи завъртя пред очите си бистрата течност в чашата, лъхна я аромата на жасмин. Погледът и се зарея през розовобузите и тургоролистни циклами на прозореца, съвсем прекрасно открояващи се на фона на снега. Завъртя пак чая заедно с месеците назад, назад,… докато дойде до ноември-декември 2024. Началото на една семейна Епопея на Уюта

По онова време нито тя, нито децата имаха представа колко много търпение и нерви трябват за превръщането на един апартамент в дом. И най-вече – не предполагаха, че за целта трябва самия апартмент да премине през етап “Обекта”. Е, всичко се случи след като един добър човек им подаде в шепи идеята как да стане. Така, че след средата на ноември събраха багажа, с триста зора успяха да пъхнат съпротивляващия се котьо в пътната чанта и да се изнесат под налягане към Жижини,… докато къртачът шпореше през хола.

После се започнаха изненадите. Кабели по пода, пръснати като спагети от гевгир! Всякакви големини, в гофре или без, с ток или без ток, телевизионни и телефонни.

Човек се учи, нали.. знаете. Купиха си пискало – като си имаш къща с изобилие от кабели, важно е да знаеш къде има ток и къде не. Майсторите изкъртиха, струпаха боклука на камара и започна Фаза 2: Кольо, Сашко и термопомпената одисея.

За около месец, коридорите и стаите на Обекта бяха гъсто запълнени с кутии и кашони с всякакви тръби, тръбички, гайчици, винтове, свръзки, изолационни материали, нивелири, бормашини, конвектори и всякакви други машинарии. Появиха се дупки по стените, и още дупки… Плъзнаха нови тръби.

Помпи, вътрешни и външни, котли, съдове и съдчета, контролери, клапани, бушони и какво ли още не, съставляващо сложния агрегат на термопомпата, която трябваше да създаде уюта – да топли през зимата и да охлажда лятото.

В допълнение и огромния бойлер, заедно с останалите тръбопроводи и колектори, които се поместиха в килера (умилително наричан от Кольо “котелното”).
- Ами голям е, няма как… Ама как така е грозен бе, супер си е! За какво искаш да го скриваш, изобщо не мога да разбера! Погледни само какви лъскави тръби си има, и ей тук показва температурата – убедително подскача младежа в обяснения пред Тити, която си има свое виждане за “котелното”, очевидно несъвпадащо с главния турбо-майстор.

- Ааа, здравейте! Елате ся да ви обясня къде ще си сложите един куфар… – Сашко ги води в хола с вид на вълшебник, успял да среже асистентката на две равни половини.
- ?!? – веждите на всички са на фонтанелата, кръвното – цепи манометъра.
- Ей тук така – Сашко показва един твърде централен периметър от холната стена, предназначена за обилно показване в плановете на децата. Понастоящем – с две прясно пробити дупки, всяка с диаметър към 7 см.

- Ами стената се оказа бетон! Цялата отгоре до долу! – Сашко и Стефчо отупват отрудено прашни ръкави – Едвам пробихме дупките! Ся тука нали ще имаш нещо – библиотека, шкаф. Ще се скрият отзад тия тръбички, може с куфар да се направи…
- Не! – Тити си е сложила най-сияйно непоколебимата усмивка – НЯМА да има куфар! Разрешено ви е да дупчите максимално ето до ТУК! – показва ниво около подгъва на палтото си.

Ами направиха го, дупчиха пак… по-надолу. Прибраха максимално навътре тръби и кабели. И преди Коледа се изнесоха. Вечерта преди да свършат (20 декември), Колчо звъни на Жижи след като е пуснал по вайбър нощни снимки на плъзналите като синьо-червени мамби тръбопроводи по терасата:
- Абе ние решихме с момчетата… тука да караме нова година! Кво ще кажете? Много ни хареса Обекта! – мда, младежите не бяха оперирани от пикантно чувство за хумор.

Започна Фаза 3 – сам съм си господар. И строител също.

Жижи пийна глътка от поизстиналия чай. В спомените и нахлу тишината… И студа. Всички помещения в прах, незатоплени,.. а пък всички орхидеи на остъкления балкон – с цветоноси! Верно е, че тия ненормални китки искат стрес, за да цъфнат!

Междувременно, децата казаха “Ми така и така ще разбиваме, дай поне на трите стаи да сменим прозорците”. Е, смениха ги и във фаза 3 – настъпи тяхното обръщане.

Вече беше предколедно, между 21 декември и 6 януари. Времето, в което никой майстор не можеш да намериш. Никой не иска да се занимава точно па с твоите три прозореца. Още повече изпод дървенията имаше всичко възможно освен тухлите: керемиди, грънци и всякакъв трошляк. Не може да се забрави началото на Фазата – гипсовото лепило, бъркането на ръка в кофата до отмаляване, порязани пръстчета с макетното ножче, докато режеш гипсокартон, сънуването на нивелири и алуминиеви ъгли, докато ти изтръпва дясната ръка нощем, превръщането на ъгъл от 90 градуса в култ, и т.н.

“Справихме се, геройски! На студено, само с една духалка. Жадни и гладни, омазани в шпакловка, но… доволни, че ние сме си го направили!” Жижи пак се усмихна на един спомен. Връщаха се с такси от Обекта на 1 януари:
- Ами така е, случва се. Ей на, налага се да побачкам на нова година – таксиджията се жалва.
- И ние така – въздишка от задната седалка.
- Що, вие какво работите?
- Строителна бригада сме – учтиво обяснява Жижи – обръщане на прозорци, шпакловки, тва онова…
Таксиджията едва не набива спирачки. Обръща се ококорен:
- Ма.. вие…не се ебавате?!!

Накрая имаха и траншеи – два броя. По пътя на тръбите към кухнята, трябваше да минат през стената на спалнята. Запълването беше феерично – две дами, които до този момент са ползвали само пяна за коса, за пръв път хващат раздувна монтажна пяна…. Напръскаха и запълниха щедро, няма па сега да пестим пяната, я! И после тя започна да растеее, да се раздува, раЗДУУУУВА!! Па тръгна да ги търси!… Тая нощ Жижи сънува кошмари – как пяната продължава да се раздува и сплесква медните тръби на инсталацията. Пази боже!

А у тях – весело! Пълна къща с народ! Котьо подскача и всяка вечер идва на “занималня при баба” като стане 10-11 ч. вечерта и само Жижи има сили да лази и да го гони по коридора! Хубаво беше, липсва и онова време.

Нова година! Жижи дори и не предполагаше тогава каква трудна 2025-та и предстои. То и кой ли може да предположи. В такива моменти гледаме набързо да си пожелаем здраве. Най-вече! Със сигурност има и друго покрай него, но толкова много го искаш в такъв момент… Особено ако за няколко дни по Коледа си се справил с трите джама, в трите стаи. И си ги подготвил за Фаза 4.

Йордановден. Данчо-паркетаджията стартира неговата част от пиесата. Жижи реши да смени питието с по-силничко, че бая спомени са тук. Фазата трябваше да включва циклене и лакиране на паркет в 3 стаи и правене на нов – в хола. Наглед уж проста работа, ама не. Имаше от всичко по много. И най-вече – боички!

Мина първото циклене на трите стаи. Уж дъб като дъб ама не баш! Дъсчиците от тъмно кафяво, през разни нюанси на бежово, леко рижавко до сламено жълто, като препикано от орангутан. Дамите – в потрес! На втория ден отказаха лака, на третия – наличните байцове на майстора. На четвъртия – откриха маслото. Сега вече и майсторите бяха в потрес.

Подът на спалнята се превърна в голяма палитра. Кога няма избор – зле. Като има – още по-феерично “С две думи, справихме се супер!” – помисли Жижи с доволна усмивка. Макар и с 3-4 пъти повтаряне на циклене и шлайфане. И с усилията на тях двечките за омасляване на трите стаи. Ама пък така се учат нови неща, нали.

В хола епопеята се наричаше “сух под” и също мина през няколкократно правене, и разваляне, и пак преправяне. Докато накрая всичките десетки метри тръби – осем в едната посока и четири в другата – се кротнаха под завивка от перлит и дървени плоскости.

После следваше смяна на майстори, шлайфане, омасляване и с това през март финиширахме този първи етап. Термопомпата заработи, лятото мина в спокойствие и комфортна температура…

Жижи стана да нагледа тавата във фурната, където два традиционни щолена се препичаха като изпружени тюлени с набъбнали под коричките бадеми и стафиди… Като каза препичане, се сети, че това лято даже успяха да мръднат с Янакис до Гърция. Но това си е сюжет за отделен малък разказ, пълен с цветове и солен мирис.

Докато те се препичаха на Саракина, децата минаха през още един етап, защото уж “спасеното ПВУ” зацикли с изпълнението. Така се родиха куп неща, повечето с едни майстори дето да ти иде да ги ликвидираш и да ги преметнеш през балкона, на който са налепили плочките. Добре, че имаше и други, които поне знаят как да сменят прозорци

Така се изтъркули есента и отново дойде ноември, с което на хоризонта се очертаха нови дейности, след смяната на прозорци. След оправянето на кухнята за цели 3 седмици (в стъргане, прах и боя), децата рекоха “Аман от майстори! Ще си оправим хола сами”. Жижи изпадна в чуденка за час-два… Мислено обходи в едната и другата посока холът с размер на училищно игрище. И големия прозорец, дълъг към 5 м.

Речено-сторено! Ама поне да пробваме нещо ново и с повече финес. Дамска бригада сме все пак. Вече имаха професионален миксер за шпакловки (улесни им живота в пъти!). Сега запретнаха ръкави и се гмурнаха в дълбокото, въоръжени с пистолет. “Дано не сбъркаме пяната този път!” – хубавото на строителния им дует е, че се учат бързо. Фино, леко, прекрасно и voila! Два уикенда, двата прозореца готови!

След кратък размисъл и подаръкът на Тити за рождения ден се оформи – във вид на двойка ножове за шпакловка и валяци. Ами сръчно ми е момичето – усмихваше се Жижи – усвои ножовете за нула време! Още два дни – първа ръка шийтрок. Още ден – втора ръка! Пък и поддържаме работната площадка подредена и чиста, както пишат фирмите на разни безхаберни изроди по обществените поръчки.

Жижи си спомняше с отнесена усмивка тънкостите, които трябваше да откриват всеки ден, метър след метър. Все асоциативни такива Разреждането на шпакловката – до гъстота на бита животинска сметана, т. нар. “меки върхове”. Количество с валяка по стената – познаваш го по звука! Трябва да има онова специфично джвакане, сочно и мазно, което да покаже, че е максимално мокро, без да тече. И тогава идва ножа – плавно, леко, плъзва се и с едно-две движения изглажда и покрива. Жижи помнеше как след първата ръка шпакловка и в стаята стана по-светло, сякаш се е разтеглил деня.

И пак безценна помощ от приятел – Ден за шлайфане. Един безуспешен опит само за повдигане на жирафа и … Жижи се отказа да инвестират и в такава машина. Добре, че са приятелите – живи и здрави да са! Още два дни – поправки, търкане с шкурка тук-там. Ден за грунд. И още три – за боядисване. Кой измисли тия три гайтана гипсови орнаменти на тавана!? Часове подмазване с четка и валяк, качи се – слезни от стълбата. Ама пък стана красиво…

И тази битка свърши. Тръгнахме от тук преди година…

Сега посрещаме Слънцето всеки ден с щастлива усмивка ето така…

Котьо, който търпеливо изчакваше два месеца зад затворената врата на хола, душкайки прокрадналите се миризми на шпакловки и бои, най-сетне се върна във владенията на замъка си.

Усмивка отново озари уморените очи. Успяхме! Че и Коледа посрещаме с всичката светлина, клонки и красота – след всичко, което мина през нас!

“Браво на децата – за решимостта, упоритостта и търпението. И за това, че ми се довериха. Късметлийка съм!” – мислеше си тя.

Жижи дори не искаше да си спомни за оня, другия и живот, паралелната вселена на работата. За всичките изпилени нерви, разправии, инфарктни ситуации, и все пак – и там стигна до успешен край, преди да полее цветята и да се изнесе с огромно желание в отпуска. Е, какво пък. Оцеля и този път. Вярно, че вече три са пръстите с деформирани кокалчета (е имам още 7, което си е повече). Вече и чукане на вратите не и се получава (затова ги отваря с крак).

И докато тя си допива коняка, сменил жасминовия чай, някой вече пита:
- Какво се случва сега с тая тераса?! На мене ми духа на ушичките – ей, тука – през тая неизмазана пяна!

- И тука фибран да сложите! Да ми е топличко! И да има къде да си драскам, докато всичко живо спи.

Безкраен празник Благодарна за всичката пъстрина на живота, такъв какъвто си го направим и ни го търкулне майката природа, Жижи се усмихваше. “Ще омажем и там, живи и здрави да сме” – рече си тя, докато отиваше да извади щолените.

А из въздуха ароматът на канела и джинджифил рисуваше новите коледни пожелания.

Снимките са фееричен микс на строителното дуо

Понеделник

“Като дойде този период и настъпва тотално пощръкляване!” – мислеше си Жижи, пристъпвайки от крак на крак, на опашката в супермаркета. Влизаш за един хляб и като се почне… Една избира брашно двайсе минути. Жижи реши да пита лелята какво толкова се е зачела в етикета. Ма гледала колко глутен имат брашната! Жижи качи вежди до рошавия си бретон, ама накрая си вика, що пък не. Я и аз като жените да взема едно кило. Най-хубавото брашно за козунаци било това за баници, а не онова там – дето е “за козунаци” и е на промоция. Ай ся де! Какво им костваше да си напишат кое за какво е, да не се объркват хората! Не, че Янаки ще разбере от какво брашно са козунаците. Жижи пуска в количката и два пакета стафиди. И за всеки случай, по една кутийка от всеки вид локум. Че и на неговата опаковка пише “Локум едно време”, ама знае ли човек. А Янаки дори не яде локум, камо ли да прави разлика. Че и се е тръшнал нещо сополив последните дни… Жижи помисли малко, па сложи и бутилка ром. Така де, за козунака трябвало (и да не вземе да я тръшне и нея хремата на другарчето)…

След още половин час, Жижи акостира вкъщи. Остави торбите и.. хукна да гони двама съседи, на които не беше събрала таксата за входа за март. Аман от заетости, че и входен бирник! Страстна седмица, че и кучи студ, на всичко отгоре!

Вторник

“Завършвам протокола и го меткам на мъжете – да четат! Няма само да пазаруват, я!” – с вид на веган пред зелева леха, Жижи поставя последния акорд на мейла – “Поздрави и весели Празници!” Сега вече може да мисли за… цъфнали магнолии! В тоя миг, влита един от по-малко флегматичните колеги. От течението прозореца се отваря с трясък и свирепият вятър напомня, че.. и в апРил има “Р”. И магнолиите тая година са също така леко пообветрени, разпарцаливени и нефризирани. Ама пак се води, че е пролет. Жижи слага шапката и тръгва към аптеката… за нови дози тера-флу за половинката.

Сряда

Реши да си пусне отпуска два дни. Гледа, всички си пускат, няма само тя да следи да не падне тавана, я! Ама някой искал подпис, задължително било, дедлайн! Бе кой слага дедлайни в страстната седмица, безбожници ньедни! Набира се пак сутринта до работата… А навън цвъркат синигери! Косове извиват неравноделни трели, оплетени като бодлива тел по 30-годишна дворна ограда. Облаците се извиват … досущ като навдигащо се тесто! Жижи тръсва глава “Аман бе, начи! Айде да идва там деня за месене, че само това ми е пред очите”. Купува 2 кубчета мая, 4 ванилии. Айде, и един пакет суха мая – да има.

Следобяд. Духа зверски, та се завихря чак под бабешкото яке (Янаки вика, че такива якета имали всички баби у квартала). Много важно! Не на всяка баба и отива мораво… Среща с приятели! Хубаво, ведро, смях, цъфнали череши и девойки… Небе – като ултрамарин с 3 капки мляко! Плуват едни накъдрени облаци, а встрани… диалог:
- Я, вижте какви облаци! Що не ги снимате?
- Абе не… И облаците се изпедерастиха нещо напоследък!…

Четвъртък

Почивка… Фигуративно казано. Дори не е хипотетично, че по план има пазаруване и яйца! Ма трябвало преди изгрев да се боядисат. Чакайте, бе, аз дори изгрева не мога да видя от строежи наоколо…. Жижи успява да стигне до банята, ма нещо хептен носов блокаж тая нощ. Странно, сапуна не мирише. Влиза в хола – няма го обичайния лек парфюмен аромат на орхидариума (набъбнал до скромната бройка 8, в най-различни етапи на жизнен цикъл и цъфтеж). Абе изобщо, нищо не е в ред – ни нос, ни гърло! Няма време за драми, отиват на пазар. След много избиране, Жижи награбва две кори от най-осраните, НО български бели яйца. Поне се надява да са бели като ги измие… В багажа има и някакво парче от чифтокопитно, което впоследствие ще се разбере на каква възраст е. И още две орхидеи (ми нямам Dendrobium, какво пък).

А, и най-важното – кутия гръцки локум с мастикс (ама нали купи 3 кутии с рози!). Връщат се и от вратата още Жижи разпаря кутийката и лапва едно парче… Нищо! Със същия успех можеше да сдъвче и плужек. Сред пудрата захар цъфва най-нещастната физиономия на света. Няма, бе! Няма грам вкус и мирис! Тотал щета! Иде и да удуши Янаки.

- Как можа, бе, как можа баш сега! Ти ми го докара това!
- Ма аз имах само хрема, не съм си губил вкуса – Янаки се опитва да се промуши през вратата на кухнята на заден ход, невредим.
- Да бе! Ти по принцип си нямаш вкус, антигурме такова! И да го загубиш, няма да разбереш.

Армагедон! Страстний четвъртък!
- Знаеш ли какво е да правиш козунаци и да нямаш вкус и мирис!! А? А? Цяло пакетче ванилия изсмърках и нищо! Как можа така да ме накаже майката природа и да ми вземе звука!!…
- Ахмм.., добре ще е и тва да ти вземе – вече се виждат петичките му да се подхвърлят към спалнята, където поне може да се барикадира.

След малко е изваден от там и натирен пак навън:
- Отивай да ми вземеш тест.
- Оня зеления? Аахм, от кой супер?
- Какъв супер?!?
- Тест – за миене на чинии!?
- ?? … Тест за ковид!
Една черта. Уф… Айде, да ходи да се оправя с яйцата, че цели 60 броя са това!

Настава цапотене. Жижи пухти и разтваря поне 5 вида боички. Рембранд би фъргал слюнки. След малко – и тя фърга! Бонбонената боя на Д-р Йоткер като че от разтворени желирани бонбони са я правили. Накапва тя по памука, слага яйцето, завива,.. изчаква, отвива и… яйцето получило авангарден рошав декупаж. Памука не ще да се отлепва! Жижи пустосва, олепена вече изцяло – памук, салфетки, ръце, коса, ръкавици. Айде всичко в мивката. След второто варено и къпано яйце, Д-ра замина в кофата… Ей, начи! Да си беше запарила лучени люспи. Нейсе, готови са. Янаки идва на инспекция. Наднича над натюрморта от шарени яйца, подредени по пода върху листа от супермаркетни брошури:
- Хубави са!… Ама нещщо ми малеят!?

Петък

Днес не се работило,… ама аз няма да копам в градината. Жижи уцелва пантофите и отива към банята. Стой! Миризмата на цигари едва не я събаря. От месеци на съседката и е объркан изхода на абсорбатора – не е в комина, ми в отдушника на тоалетните. И редовно в тоалетната у Жижини ухае я на пържени филии, я на запръжка, а най-често на цигарите на съседката. Аман! Обаче, точно днес, точно в тоя миг, Жижи беше готова да изтича да напрегръща коминката! Мирис, вкус, звук всичко си е на място. Давай да месиме!

Всичко по масата е като по готварска книга. На стайна температура – яйца, мляко, масло. Шупва маята. Жижи благоговейно пълни купата с неща, надничайки в рецептата. Люсва 1-2 супени лъжици от рома, гаврътва 1-2 капачки – за кураж. И се почва!.. Брех, лепи, къса се, тегава работа. Как да е, става на топка и започва едно дълго втасване. И дългото месене след това. Разстилаш тестото, загребваш мазнина, намазваш, вплиташ пръсти в него.. Масажираш, въртиш, разгъваш го и пак го събираш. В тоя момент Жижи почувства, че се отнася някъде, в друго измерение…

Мачка с длани, разпъва, потъват пръстите в плътта на мекото, оживяло тесто. Еластично, топло, с избиващи мехурчета, когато поредното движение с натиск напред, изпъва тези така лелеяни конци. Ритмично, лявата ръка с длан напред, връщаш назад топката. Подхващаш с дясната длан, натискаш напред, после връщаш. Търкаля се, омеква още, събира се и зрее. Глутени, млутени, стайни температури… А важното е ей, това сливане! Да усетиш точно колко трябва да натискаш, и колко секунди да му дадеш да си събере нишките. И пак, и пак отначало в ритъма, в който те води тази уж,.. нежива субстанция от брашно и яйца! Но всичко сякаш е в нея! В хляба насъщен! Жижи затвори очи… Даа, така трябва. Най-добре е да изключиш останалите сетива и само с ръце, само с допира на длани и пръсти да усещаш мекотата, топлината, гъвкавостта. Ей за този миг на единение, на тайнство, си струва да пробва всеки, мисли си тя. Да омесиш хляб, да видиш как се излюпва пиленце от яйце, да гушнеш мокро новородено бебе, да погалиш поникнало дръвче или развил се лист и цвят… Това дава надежда, смисъл на всичко.

Все още с унесена физиономия, Жижи оформя гъвкавата топка и я оставя да почива (тестото почивало!… никой не я пита как е раменния пояс и кръста). Като дойде ред на оплитането, настанаха сухи тренировки. Брех, да му се не види, в тубата много лесно изглежда. И с два усукани шала – също. Верно, че при последния опит върза двата шала на възел и бая зор видя да ги отмотае – като влюбени кобри! А пък като се изправиш пред тия еластични, мърдащи фитили, съвсем трудно става. Нейсе, как да е вкарахме ги във формите и във фурната. Резултатът – феноменален. Жижи ухилена и горда, подскача и се чуди как да го чофне, че да провери конците

Събота, неделя…

Децата на гости. Смях, обич, топлина, цветни яйчени черупки… Като живота – цветен и крехък, и безценен. Няма по-хубаво, да знаеш че кълнове има и ще цъфтят и след теб. Жижи държи с две ръце чашата с жасминов чай. “Усмивката на гейшата”…, така се казва тая вълшебна смес. Не, че успява да се превърне в гейша, но е забавно да пробва усмивки. На загадъчност поне може да го докара.

Великден! Блажена тишина, мир в цветната градина в душата и. Така да е, в края на всяка седмица, че страстни са и всички напоследък…

Вратата на балкона се открехва – величествено като камъка пред пещерата на Иисусовата гробница. Жижи изтръпва – ей, сега ще чуе въпроса “Ко ще ядем? Гладен съм”. Янаки провира ухилена глава с вид на д-р Уотсън, изненадал Шерлок по бели гащи:
- Жекова отиде до магазина. Инспектирах и люляците…

“Има надежда” – Жижи се ухилва с всичкото UV на което е способна. Заравя лице в дъхавите цветчета. Хубаво е да знаеш, че някои неща си остават неизменни. А други…, е и на Великден ставали чудеса.

Преди да мина по същество с разшифроването на тайните за поддръжка на мъжкия тонус, да припомним теорията. Рецептурникът представя съставките на отварите: растителни, животински или минерални, и разтварящ агент. За правилното съчетаване на компонентите и “узряване” на магическото действие на отварата, са описани още условията, при които се вари. През 70-те години на миналия век са направени допълнения за музикалния съпровод при приготвяне на отварите, който придава трайност на действието им.

Отваряме Рецептурника на страницата, озаглавена “Мъжки билета”. Прелитам набързо с поглед,… няма смехотворна отвара?! То и за какво да има, впрочем. Повечето мъже (или ок. 86.98% по мои груби сметки) са с доста добро чувство за хумор. Изобщо, ако говорим за хумор, те определено са силния пол, и не е изненадващо, че от най-дълбока древност не са им трябвали някакви специални билета за добро настроение, като се изключи понякога ока или две вино. За това стигат обикновено само двама мъже (или един, с брой жени, подчинен на принципа на Мечо Пух). Да видим от какви отвари има нужда силния пол:

1) Отвара за повишаване на самочувствието var. M (разновидност на отварата за тонус с търговско наименование “Егомакс”) – всеки мъж има нужда от редовно поддържане на стабилни нива на мъжкото его. Понеже вещиците си знаят, че самото им присъствие около мъже има достатъчно силен ефект в тая посока, постарали са се да придадат на отварата специална женска нотка, стабилна химическа основа и лек, цветен послевкус:

- 1 ч.ч. водка (не замествайте с ракия, уиски, джин или друг концентрат, трябва да липсва какъвто и да е аромат; увеличаване на количеството на съставката води до доказване на егото на ринг, тепих или друга равна повърхност и задължително изисква още един участник)

- 3 бр. изсушени цветчета от нарцис (едноцветен за по-слабо действие и двуцветен, ако се чувствате хептен смачкан)

- 5 мм женска мигла, цвят по избор, добре измита и подсушена (пърхането с клепки е един от най-силно действащите фактори за повишаване на мъжкото его; ефектът от руса мигла може понякога да е толкова светкавичен, че да ви се наложи да пиете либидогон (отвара №5, вж. по-долу) за гасене на пожар; за по-умерен ефект, оставете следи от спирала)

Вари се на силен огън и ярка дневна светлина. Музикален съпровод: Тина Търнър и “Simply the best“, разбира се.

2) Бабаитска отвара – явно за някои мъже “Егомакс” е с ефект на лимонада. Тези, които имат нужда да се почувстват толкова въодушевени и силни, че нищо да не може да им се опре, могат да пробват бабаитското биле. Ефектът ще е поразителен! Ще нацепят за нула време камарата дърва за огрев, ще олепят банята на съседката с фаянс, ще отнесат главите на поне 10 форумни трола, ще качат багажа на колежката до 8-мия етаж без асансьор, дори ще са готови да седнат на пианото на детето и да изсвирят лунната соната посред бял ден на фона на прочувствения вой на ротвайлера на баджанака.

- 1 ч.ч. домашна сливова (мин. 50 градуса, колкото по-престояла, толкова по-як бабаитлък ще сътворите)

- 3 бр. изсушени, червени, люти чушлета (леко запечени на котлон, стрити в хаванче; скоросто-определяща съставка за осъществяване на бабаитлъка)

- 4 мм изсушена шпора от петел (придава хъс, борбеност, инициативност и издръжливост); NB! да не се превишава препоръчаната доза! Страничният ефект ще е пагубен за кокошките наоколо, независимо от наличието или не на пера и крила по тях!

Вари се на ранина, след първи петли. Музикален съпровод от Тангра (сещате се “родил съм се изглежда… много надарен!) …

3) Отвара за чар (търговско наименование “Атрактофеминал”, на черния пазар може да се намери под името “Мацкосрут”, вариант за мъже в пенсионна възраст “Афродидиазепам”) – безценно малко шишенце, почти като парфюм, или дискретна, плоска хулиганка с тази отвара са неразделно съдържимо на всеки мъжки джоб! Едно време, като са носили широки облекла, и особено мантии, са можели да скрият отдолу и по цяла дамаджана. Вероятно на това се дължи атрактивността на мъжете от древността, която се усеща да повява… дори от статуите им

- 1 ч.ч. изискан, ароматен коняк – ефектът зависи от типа на коняка, от това дали искате да постигнете френски чар, испански (слагате Brandy de Jerez и грабвате кастанетите, … или си сваляте ченетата, както дойде), гръцки чар (чаша метакса и дамата е сразена от чара ви да плетете крака в полуклек и да трошите артистично чинийките от сервиза на потенциалната тъща). Най-силно влияние се постига с Арарат, краката сами ще ви вдигнат на палци за лезгинка)

- 1 ч.ч. наситено червени плодове (малини, къпини, боровинки, вишни, череши) – плодовете се изчистват, пошират се за кратко в още една чаша коняк, прецеждат се. Сокът отива в отварата, а плодовете след като поизстинат се заливат с шоколадов ганаш и се запазват в кутийка, която да ви е подръка за лека, изискана почерпка при всяка среща

- 1 златна монета – ври заедно с останалите съставки на отварата (придава на чара една особена стабилност и взор в бъдещето). Тестове показват, че действа при поне 89% от евентуалните обекти

- 4 капки високооктанов качествен бензин – нещо не разбирам!? Това е допълнително написан текст,… очевидно с друго мастило. “Съвременната формула на отварата е обогатена със съставка, придаваща на чара допълнителен шик-ефект – мобилност, независимост и свобода”. Хм, преди векове на това място може би е стояло нещо от сорта на 4 гр. добре изсушени конски косми или 1 гр. настъргана подкова… от конете, впрегнати да возят каляската (на обекта)

Вари се привечер, преди залез слънце, под съпровода на песента на Кукери “Отвори ми” („нося тишина! Зная тайни притчи за жените…”

4) Либидозасилваща отвара (в някои дрогерии под имената “Магнинакурин”, “Мегаструй“ или “Спидовдиг”) – доста сложна за правене отвара, а пък с изключително търсене. Трудността при подготовката ѝ е, че трябва да се съчетаят куп съставки от най-различен характер: от преодоляване на стрес, през съставки за скорост, твърдост, якост, дължина, диаметър, вкус, издръжливост на… Няма да чета до края, че не сме сложили знак (18+)

- 1 ч.ч. качествено уиски сингъл малц (…) – на това място в Рецептурника има само многоточие и няколко кафеникави петна, което идва да покаже, че вещерите-съставители явно са решили, че всеки знае лечебните свойства на точно този разтворител за отвари. Нататък и да не четете, отварата пак ще се получи,… може би и това се има предвид

- 3 с.л. изсушен цвят от антуриум (усилва оттока на кръвта от едната глава и я пренасочва към другата)

- 5 сухи стръка бабини зъби – добавка в полето “NB! Не вадете 5 зъба от ченето на баба си!!! Плевелът расте покрай пътищата, по сухи, каменливи места!” (добавката му в отварата води до светкавично откликване на обекта и удължава полета в градината на удоволствията, избягвайки потъващи пясъци и острозъби канари, препречващи оттока)

Вари се вечер, на светлината на 24 свещи (за да има ефект 24 часа в денонощието). Музикалният съпровод е емоционално наситен, Foreigner “I Want To Know What Love Is” или ако се затруднявате в текста, ще стане и “С косите ми обичам да играеш…” на LZ.

5) Отвара за въздържание (търговско наименование “Либидогон” или на щанда за омекотители като “Cockolino”) – може да е трудно за възприемане, но има нужда и от такава отвара. В случаи, когато няма подходяща писта за самолета и той не бива да излита, като напр. преди интервю за работа, или когато е на кръщене, а кумата не си е сложила достатъчно плътна шамия… Или ходенето на съботен пазар с половинката едва не ти коства половината скалп, защото тоя свят е пълен с блондинки, особено такива, решени по мини да пазаруват киноа от супермаркета, в който ти избираш свинска плешка. Обикновено до шишенцето “Атрактофеминин” стои и флаконче “Cockolino”, понеже майсторите са направили отварата и с вариант за ароматерапия.

- 2 халби бира (според сезона и желания ефект, засилва се при по-високо алкохолно съдържание; да не се замества с боза, освен ако не искате да създадете за по-сигурно слабителна маги-клинична картина)

- 1 суп. л. ситно скълцан чесън (по възможност от китайския, за по-силно въздействие) – макар да се счита, че чесънът действа като афродизиак, концентрираното участие във формулата на тази отвара гарантира, че при наличие на подходящ дразнител, дори да ви текнат соковете във фронтална атака, арома-аурата ви ще предизвика реакция, която неминуемо ще ги върне в правилното русло

- 5 гр. помада или белило (явно идва от предимно отрицателния ефект, който имат върху мъжкото либидо всякаквите женски химични разкрасители още от бабино време) – текст, добавен в полето: “Да се използва разтопено червило или гланц за устни. Използване на прахообразни помади, пудри или сенки за очи, предизвикват кашлица”. О, не, уважаеми читатели, избягвайте да слагате такива съставки, че само това липсва! Вместо да озаптите неконтролируема възбуда, започвате да проявявате неопровержими симптоми на КОВИД-19 – зачервен, хъркащ и кашлящ в деколтето на касиерката, например.

Вари се в събота или неделя (по възможност, жената може да е на гости при майка си), под съпровода на песента на MC Hammer “Can’t Touch This“.

Ами… това са всички отвари в този раздел. С оглед на коментари, които понякога се появяват, пак да повторя, че ако решите да пробвате трябва задължително да имате вещерски лиценз! Не използвайте съставки с неизяснен произход! И внимавайте при смяна на музикалния съпровод, за да не се представите като бабаит, вместо като испански чаровник. Или да си преварите Либидогона до консистенция на теракол, защото после ще трябва да си пускате “На теслата дръжката”, че да си възстановите тургора… Изобщо, трябва да се подхожда индивидуално.

И ако имате въпроси или искате приготвяне на специална отвара, свържете се с вещите специалисти от Централната Изследователско-Клинична Лаборатория за Отвари: Приготвяне и Изпитване (ЦИКЛОПИ), на адрес:

ЦИКЛОПИ
Отдел: “Отвари по желание на клиента”
София
жк. (Вечна) Младост
ул. “Тинтява (глог и мента)”, No. 99

Поради опасност медиаторът (Mae-Ashi Mae-Geri) да се изпари пак ненадейно, пускам тук и кратко съдържание на Рецептурника:

Рецептурник на отварите

Раздел #1: основни отвари:

• 1) Смехотворна отвара
• 2) Укротяваща отвара
• 3) Антистресова отвара – особено популярна под името ЧГ (”Чупи гипса!”).
• 4) Антидепресионна

Раздел #2: отвари за емоционален баланс:

• 1) Отвара за повишаване на самочувствието и тонуса
• 2) Oтвара за късмет
• 3) Oтвара за поумняване
• 4) Любовно биле
• 5) Лекуване на ревност

Раздел #3: принцесешки цярове:

• 1) Ревоспирин
• 2) Ведрозовин
• 3) Вивалавидавин

Днес, обаче, може да си сипете по желание някой от чистите разтворители на мъжките билета и да кажете “Наздраве” на Агент Древен, Сан Антонио, Фон Госингер, сър Оуейн Ддантуин и NeeAnn, всички заедно родени в един и същ час (на бика) и въплътени в едно чудо (телЕц-чудо), което доказва, че XY-съчетанието на хромозомите е само рамката, а всички краски, форми, настроения и промените в детайлите им създават картината, която представлява този добър човек и чудесен приятел.

Честит рожден ден, Ники! Да си жив и здрав, и все така заобиколен от внимание (като че пиеш регулярно 3 х100 Атрактофеминал!), както на снимката (която не знам кой агент ми предостави…, честно)!

Воят на прахосмукачката плавно се сниши до дрезгав шепот, подобно на последните акорди на “Бели ружи, нежни ружи”, изпълнени с много чувство от пушач с поне 30-тина години стаж. Тананикайки в кресчендо “По-добре да НЕ ги вииииидя!”, Жижи изтръгна шнура от контакта. Мисълта ѝ литна към скубането на пресен лук от лехите в двора…, когато живееше в бащината си къща. По това време в градината се бяха изпружили поне две лехи с марули, от оная … бялата маруля, не тия къдрави, тънколистни слаботелесни сортове сега! И поне леха с лук, в чиито щръкнали пера се криеха червеношийките, с надежда за нещо месно и червейовидно, което да поднесе обедното изтръгване на глава лук, с влажни корени и полепнала пръст. По това време смокинята още не се е разлистила, а усещането за стипчивото мляко, което пускаха зрелите смокини напълни устата ѝ със слюнка.

Жижи бръсна с ръкав появилата се усмивка, заедно с капчиците. Колко още чудеса имаше в тая градина, нейният малък изследователски Рай… Докато чакаше механизма в туловището на прахосмукачката да смукне кабела като жаба дъждовен червей, Жижи си спомни как като деца забъркваха разни илачи за куклите. Веднъж смесиха венчелистчета от бабините рози (с различни цветове в подбрана пропорция), лист от мушкато и дъждовна вода, събрала се в лейката, с която поливаха доматите. Всичко стрито, намачкано, хомогенизирано, като в сертифицирана лаборатория. И поставено за беля в една зелена, стъклена бутилка от боза. За малко нова вадичка слюнка да тръгне, ама Жижи я спря навреме, че ухилването беше още по-широко. Шишето престоя на един прозорец и баба ѝ на сутринта беше гаврътнала половината… Помислила, че си е забравила там нейната отвара от звъника (жълт кантарион), която пие за коремни болежки и .. да не стане зян. Нейсе, размина ни се…

Най-сетне прахосмукачката си намери петното на паркета, върху което вече 15-та година уверено пребиваваше в обичайния период извън СНС (съботно-неделен-слугинаж, за позабравилите). А Жижи се засуети с парцала. Не, че поради провъзгласените покрай епидемията хипер-хигиенни мерки се беше вманиачила. Просто си дойде време да яхне метлата за едно-две кръгчета. Идваше ѝ в повече… И стоенето вкъщи, и готвенето, и това, че вече неистово ѝ се искаше пак да си намрази чувствителния слух, продънен сутрин от алармата на телефона, защото пак е забравила на коя страна трябва да си лизнеш показалеца, докато я утрепеш… Липсваше ѝ забърканото набързо нескафе, чакането на спирката, познатите лица, с които обикновено пътуваше. Липсваше ѝ парка, с всичките любими местенца, с дърветата, които този път щяха да се разлистят без нея. С познатите туфи мъх, в които обичаше да вплита светлината.

Тормозеше я и това, че започваше да се успива, започваше да усеща по-бавното пъплене на кръвта по вените и липсата на онзи гъдел, който познатия ритъм на живота ти дава. Жижи търкаше ожесточено мозайката в коридора… Пък съседката от другия вход избила цялата мозайка, за да си сложи тарикот. Луда жена! Е, и Жижи луда, ма не чак толкова! Какво ѝ е на мозайката, слагаш отгоре една пътечка и забравяш, че този десен го гледаш вече 30-тина години! И Янаки го гледаш вкъщи от толкова, ама не си тръгнала да му сменяш фасадата за някой друг… по-тарикатен! Фасади, а отвътре все една и съща тухла, все същия хоросан. Не е лош човекът, малко мързел и чакрите му емоционално занитени. Не е като Жижи дето всички чакри са ѝ разчакрени, та емоциите ѝ се пръскат като пиратки. Ама те доста мъже са така, независимо от фасадите. Да им отвориш емоционалните чакри се иска нещо специално. Грубите жени го правят с удар, хитрите – с фиба за коса, а късокосместите като Жижи…, предпочитат да не се изненадват ако някога все пак се разпукнат…

Жижи изсумтя и цопна мопа в кофата. Дебелите конци плувнаха над пяната Медикс-лавандула като пипалата на Горгона Медуза. Тя и любовта е такава… горгонеста! Докато се усетиш и те е омотала. Който успял да ѝ хване истинския лик в огледало, се спасява. Ма зер, кой да ти каже по онова време да гледаш в бекграунда на огледалото, Жижи зяпаше право в него! Право в лика си, да се радва на каквото майка-природа ѝ е отпуснала. Голяма чапла си беше на времето…

Търкането стигна до огледалото в коридора. Не е чак толкова зле, каза си Жижи, опитвайки се да не се съсредоточава върху раздърпания анцунг. Тая скапана изолация! Беше забравила какво е да си сложиш стегнатите дънки,.. да не говорим за чорапогащи и една поличка. Жижи се усмихна и огледалото ѝ се ухили иззад лупите. Все повече се скапваше с очите. Ама още се намираха в магазина разни господа в млечно-зряла възраст (накъмто шейсе) да я молят учтиво да им прочете наджичканите в ситен шрифт етикети. И се ококорваха разочаровано като извадеше лупите от чантата си. Какво бе, от работа са ми тия лупи! С малки нещица работя, микроскопични, не съм чак толкоз дърта! А случваше се още и белтъци да мята по някой зазяпал се. Жижи подръпна домашната блузка, плъзна мокър пръст по бузата си. Нещо много са ми се загладили бръчките. Или трябва да спра да ям от вафлите на Янаки… Или да започна да нося сутиен и вкъщи. Щото до магазина ходеше със сутиен… с маска, де. Бастиса един дето вече не държеше, хем хубав си беше, триумфален (като марка, не като гледка). Хитро я направи, банелчето опасва брадичката, а отгоре остана силиконовата лентичка, над носа, да не влиза въздух. Само с ластиците нещо не сполучи и сега маската се нахлузваше малко като каска… Изплакна и изстиска прилежно конците, и кротна мопа в кофата.

Време за чистене на прах! Откъде се взема пущината?! Зер, по-малко коли имало по време на епидемията. Така казват, ама прахта не намалява. Или пък така сме се запрашили трайно отвътре, че започва да ни извира и да ни дави и без да сме короновани. Човек като остане сам или като му е тежко и мъчно, най-добре си вижда колко му е прашлясала душичката. Все бързане, все стрес, все срокове, планове, летви за прескачане, докато накрая усетиш, че не може ни чарк от тебе да помръдне повече. Сядаш и почваш да чистиш едно по едно. В изолация си, нямаш бърза работа, не те чака никой. Все някой, обаче, се намира да те търси и да ти нарушава уеднението. Жижи изключваше телефона обикновено. Особено като беше в СНС! Върна се в кунята, пусна каната да загрее вода и докато изчакваше да заври, си мислеше пак за праха.

Трябва да смени пердетата, тия вече не ставаха за нищо. Как ли влияе житейския прах на приятелите? Май и тях трябва да ги обезпраши. Някои трябва леко да се отръскат (най-близките, най-малко запрашените, дето и под възглавницата си ги слагаш), други да ги забърше с мека, суха кърпа (най-деликатните и емоционалните), а трети директно да измие под дъжда (най-безнадеждните, които няма друг начин да обичаш отново ако не ги върнеш в реалността).

Врялата вода завихри прашинките нескафе. Добави му струйка мляко, до постигане на консистенцията, която отново ѝ напомни колко много ѝ липсва ритъма на всяка една работна сутрин. Това, която най-много я терзаеше е, че ще дойде момент, в който няма да ѝ липсва…. Извади малкото столче на балкона и приседна сред рехавите стръкове мушкато. Преди няколко дни вече не издържа и извади оцелелите през зимата цветя навън. Бледи, хилави, етиолирани, тънкокоси и слаботелесни. На бегониите им трябваха 2-3 дни да се освестят и част от зимните листа пак бяха дали фира, опалени от слънцето.

Жижи затвори очи и погледна право в него! Колко обичаше да прави така като дете! Сега пак усети завихрения калейдоскоп цветове зад стиснатите си клепачи. Почти чу жуженето, което всички тези милиарди цветни колелца издаваха, докато пулсираха, появяваха се и изчезваха от вътрешния ѝ взор. “Мен няма да опалиш, нали” – попита тя и пропусна тънък лъч да близне ирисите ѝ. Знаеше, че там си и остават – няколкото златисти петънца. Попиваше светлината, отдаваше ѝ се. Топлите лъчи пълзяха по бузите, по брадичката, по устните, стоплиха раменете ѝ, сгушиха се в скута ѝ като едномесечно, изоставено коте. “И на теб ти липсвах, знам” – топлината я изпълни с живителната си сила. Това си е нейният начин да гори прахта и да се почувства жива и желана. Само нейна си беше тайната как успява от всичко да излезе отново светнала. Просто е, трябва да поискаш да си с лице към слънцето.

Жижи вярваше в максимата “всяко зло за добро”. В крайна сметка, не е чак толкова трудно да повярваш, че е имало защо да минем през поредното изпитание. Имало е нужда да очистим прахта, да рестартираме часовника с кукувичка, която отдавна е забравила, че шишарките, виснали отдолу могат да я съживят и да ѝ върнат спомена колко е часът. Жижи отново затвори очи и погледна слънцето. “С мен си винаги, слънце мое!” – прошепнаха устните ѝ – “Дали ме забелязваш или не, ти си в мен като живота”. Остана притихнала още малко, заслушана в лая на кучето на съседите, което със сигурност знаеше, че си е избрало да препикае точно шибоя под балкона! В надчирикването на двойка синигери, в звънчето на преминаващо колело, в боботенето на къртача на другите съседи, за които изолацията беше време за довършване на външната изолация… Живот в целият му блясък, вкус и звук! Изчака да изплува сигнала “battery fully charged” иззад клепачите, глътна последната кафеена капка и отиде … да срита кукувичката.

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците изпълнители и аранжименти, които ми предизвикват какви ли не емоции… Разплакват, усмихват, карат ме да танцувам или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове и песни (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.

Близо четири месеца изобщо не можех да слушам друго, освен техните песни. Това, обаче, което последва като студиен албум ме изстреля в небитието. Бях започнала леко да отвивам нишките на копринения пашкул, черен като нощта, фин като антенките на нощните пеперуди… И приказната светлина, която избликваше от него, ме мамеше като огън в далечината на тъмна гора, танцуващ през преплетените пръсти на дърветата…

В пашкулът се оказа не пеперуда, а книга! Огнената книга на забравените тайнства, изтъкани от фибрите на самия живот. Книгата на мъдреците, на шаманите и магьосниците, друидите и чародеите, с техните знаци, линии, заклинания и тълкувания на силите, властващи между небето и ада. Още преди да излезе албума, заглавната му песен вече ми беше грабнала дъха, защото обещаваше пътуване – назад във времето, и напред – сред пламъците! По следите на изгубеното вещерско познание. За кой, ако не за мен беше този текст и тази възпламеняваща музика!?

Нямах сили да дочакам следващите песни, нямах търпение да видя какво още ще намеря сред обгорелите страници на Огнената книга. Броях дните до излизане на албума – 24 януари 2020. Първата песен само загатваше онова, което не ми се вярваше, че е възможно – да се създаде албум, който да разказва историята на една вещица. Самата подредба на песните е такава, че после колкото и да се опитвах, не можех да ги възприема разбъркано. Това е албум, който е създаден да бъде едно цяло по виртуозно перфектен начин. Всяка стъпка води в ясно определена посока. Намира следващата стъпка, която някой вече е направил в пъртината, предначертана от невидимите нишки на съдбата. Онези, огнените нишки на разплитащия се пашкул.

Първите няколко песни тръгват от постепенното осъзнаване на различното, намиране на нишката особена светлина, която някои хора, знаем, че излъчват. Не е точно лъчезарност, нито е само светлина или чар, нито е феромон или сексапил, то е нещо повече – магия.

След осъзнатата различност, идва чувството за мисия, за предопределеност. Музиката се лее с такава лекота, с толкова преливаща радост, дори тържественост.

В самата сърцевина на Огнената книга има една любима песен, която почти ме остави в несвяст първия път като я чух. Ако целият албум е един неспирен бяг, неуморният танц на пламъците, “Nemesis” е феномен. Това е огромна, всепоглъщаща тишина, постигната с музика! В нея има всичко, което може да те изпрати отвъд пределите на въображението ти. Има плътни, изваяни образи, има мелодия, която от първия миг след песента, остава завинаги и можеш да я изпееш. Има аранжимент, в който китарата къса струни от душата ти… Без да подбира, без да изчака да ги възстановиш, чак докато чуеш божествения хор и хармониката…

Ако до този момент сте оставили ангелския глас на Ката Мия да ви омае толкова, колкото ви взривява звука на барабаните ѝ, и ако ви усмихва всеки насечен изговор на дума с чаровния акцент на Мартин Енглер, притворете очи и поемете дъх, защото тези барабани могат да звучат и така, че да ви нагнетят напрежението. От хиляди години различните хора, вещици, чародеи, мъдреци, друиди, колкото по-голям страх са всявали, толкова по-яростно са били подлагани на унищожение. И в следващите няколко страници на книгата безметежните небеса ще са тесни за вашата светлина. Ще бъдете преследвани и ще бягате пред преследвачите и хрътките им, ще изгаряте мостовете подир себе си. Те идват, разбиват врати, измъчват, търсят отговори, с остриета, с огън и смърт… Но там някъде, сред страданията и болката, се ражда магията, за да те отведе далеч. Далеч от всяка болка, знаеш че си силен и можеш да отлетиш:

Какво ли не следва после, след като ритъмът ви отвежда по следите на безчинствата на последните кръстоносци. Вихър от копия, буря от болки, битки и бяг, бяг, с насечен хриплив дъх… Вечната битка за живота. Или за смъртта? Кой би могъл да каже, ако не магьосниците? В албума има три песни, които са изключителна живителна глътка посред бурята, която отвява сърцевината му. И в трите няма как да останем равнодушни, защото всеки може да се разпознае. Те са като приказки, разказвани от бабите край огъня. Особено първата (Death or Life). За цялостното лежерно настроение допринася и почти фолклорно звучащата флейта в началото :

Сигурно сте виждали как в един кротко припукващ огън се получават палави взривове от някой клон, все още с останки от избухлива смола в сърцевината му. Има такива закачливи взривове и в Огнената книга. Едната е песента за дявола. Че може ли огън без дърпане на дявола за опашката? На всеки му се е случвало, нали? Знаеш, че нещо може да не е много редно, ама ти се иска да го направиш! Знаеш, че ще се опариш, зер, никой не може да надниква безнаказано в казана, опрял малки, любопитни пръстчета в ръба му… И ритъмът е закачлив, танцувален, басът придърпва ъгълчетата на устните в закачлива усмивка…

Накрая ми се иска да завърша с третата смолиста клонка – любовта! Че може ли вещица без любов? Кой ако не една вещица може да те прати в преизподнята от любов, и кой, ако не самата тя, ще слезе пак там в пъкъла, за да те измъкне… Звученето е като в стар, черно-бял филм. Можем да си сипем един пръст кехлибарно питие, да се отпуснем удобно и да се оставим … на пеперудите в стомаха! Ако не ви пърхат в момента, спомнете си тези моменти, когато сте ги усещали. Никой не бива подминат от Боговете на любовта. Кой рано, кой по-късно, някой се отървава бързо (месец-два), а друг – ги храни с кръвта си цял един (фертилен) живот…

Въздъхваш, стигнал до последния въпрос “Какво си направил?!” Дали е въпрос към онзи, който е драснал клечката да изгори последната Огнена книга с магьоснически тайнства? Дали пък е въпрос към онзи, който я е пренаписал? Или към читателя или слушателя, дръзнал да направи някоя добра магия? Бог знае каква беля е станала? Но какъвто и да е отговорът, този албум на Mono Inc. е истинско вълшебство. Прераждане на митове, на мъдростите събрани в тях, едно връщане към онази светлина в нас, която искаме да опазим непокътната. И която ни дава силата и смелостта да направи поне едно чудо в живота си.

Три от снимките са заимствани от сайта на групата. Преобладаващата част от останалите са подбрани от серията Flames на Сан Антонио. Напълно заслужено при това, защото негово е щастието да ми пусне първата искра в този огън. Благодаря, Ниий!

Не е като да изпитвам специална страст към равносметките в края на всяка година, но 2019-та си заслужава да се отбележи. Първо, защото в последните три месеца от нея успях да се отърся (не без участието на видни представители на древните раси ) от близо 4-годишна кома (ни образ, ни говор). Второ, защото установих болезнено, че причините да се вкарам в емоционална дупка от тип ВРЕД (Вещерска-Регресивна-Емоционална-Депресия) идват от факта, че айсберг с гола тиква се не бута, защото след удара се сяда по дупЕ и то под ожидаемия уровень на приземяването по подразбиране. После дойде осъзнаването, че сам човек, каквото си направи,… не само може да се вкара в дупка, ами и да се загърне в тригодишно (отлежало, та чак ферментирало) самосъжаление, защото никой в тоя свят (хеле, па това младите!) не е благодарен за мазолите и за окъсаната плетка на невроните ти. Най-важното, обаче, е че за пореден път се убедих, че излизането от това състояние става с още повече мазоли, съвсем реалистично получени вследствие на къртовски усилия, защото няма по-добър начин една вещица да повярва в себе си от това да сътвори собственоръчно реална магия, с резултат, който може да се види, да се пипне, да се вкуси.

Казано с думи прости, когато една вещица реши да излиза от ВРЕД, става много вред-на, пали возилото и се опитва на трета да изхвърчи през отвора. А отворът в случая беше ето този балкон, роден в дебрите на 70-те години на миналия век, когато винкел не беше аналог на пернишка сурвачка, а обичайно средство за остъкляване. На този балкон вещичката близо две десетилетия забъркваше своите отвари, лете гонейки рояци ципокрили и двукрили, а зиме – навлякла терлиците върху вълнени навуща от поне два ката, плюс галоши. Не знам за вас, но вещиците са топлолюбиви създания. Да не споменавам, че след всеки дъжд по стените на балкона плъзваше благодатно многообразие от несъедобни фунги и мухъли, които даже за отвари не могат да се използват. Единственото красиво нещо бяха изкушенията на Щерката на Зимата, която си изпробваше маникюра върху стъклата, крепящи се на следи от маджун и шепа дребни, изкривени пирончета…

Та сантименталности не липсваха, но когато иде реч за развихряне в строително-монтажни дейности, няма по-добър начин да си видиш “резултата” от измагьосването в съвсем реална форма. Наложи се помощ и намеса на странични участници, вещери баш-майстори, за които (за разлика от вещицата), строителството не им се явява хоби. Идваха, гледаха, почесваха се, мериха, в опити да угодят на вещерските прищевки. Така, в резултат балкончето се сдоби с пласт тухлички, нов обков и стъкла.

Дотук – добре! На преговорите с баш-майсторите вещицата се държа прилично-компетентно, примигвайки невинно, и дори реши да се прави на Принцеса:
- Добре – въздъхна примирено – Хайде, включете и обръщането на прозорците в договора.
Груба грешка! Заредиха се дни и седмици в чакане на вещо-майсторите да дойдат и да сътворят великото тайнство по замазване на пяната, но… главният зидар изпадна в преднатално очакване на второто си чаве. После трябваше да му се порадва, да изтрезнее, докато вещичката скърцаше със зъби и правеше кръгчета ниско над липите около блока, с бълващ благословии ауспух. Метлата прегря – при тези небивали градуси през септември!

Ако не сте попадали на вещица, която е принудена да бездейства, защото вред-ните ѝ планове са стопирани по известни, но крайно неоснователни причини, по-добре се молете да не попадате! Балконът си е балкон и по всички правила на панелното строителство, оптическият му срез има двойна денивелация. Не стига, че двете страни са по-високи, отколкото е средата, ами има и наклон от стената навън, към периферията, за оттичане на водата. Е да, ама след тухличките улукът (и идеята за него) се стопи, а перспективата за подово покритие изискваше намесата на друга магия. Палим позагрялата метла и набавяме нужните съставки.

Вещиците са по принцип много ученолюбиви, старателни и грамотни. Но в повечето случаи вярват безрезервно само на личния си опит. Бъркането на тая специална … отвара изискваше използване на най-големия наличен леген. Първият опит беше доста неуспешен и адски тегав за изпълнение. Клекнала вещицата над легена, бърка яростно с бъркалката, сместа става ту гъста, ту рядка като боза (производство след 90-те години), с останки от “брашно”, превърнали се трайно в дънен релеф на легена… Бърка тя, напъва мишци с единствената бъркалка (която се предполага да се прикачва към бормашина или друг улесняващ действията инструмент, ама не и при нас!), лее се пот, капе в легена и размесва разтвора, заедно с гласовитите ѝ мисли:

- Много си загубена! Трябва да се получи заготовка с гъстота на смес за мраморен кекс! Същото е! Как правиш кекс, да ти се не видят на вещерските рецепти и умения дано! Забъркваш яйцата и захарта, слагаш мазнината, млякото. После забъркваш сухите съставки и… ги прибавяш внимателно, бъркайки с шпатула, към мокрите!
Втората доза вече е с идеалната гъстота. Разлива се леко, мазничко и безшуплесто, досущ като шоколадов ганаш върху блат, изпечен на 180 градуса с вентилатор:

Резултатът на другия ден беше проверен с магическа пръчка тип нивелир. Стопиха се 2 см от денивелацията. За останалите два – отиде още едно чувалче (25 кг) от вълшебната смес. В края на поредния душен ден, след като подът изсъхна, а всичко наоколо беше обвито в найлонови драперии, вещичката доволно изтри чело и зачака следващия етап.

Дойдоха вещо-майсторите и веждичките им скочиха под каскетите:
- Кой ти направи подовата замазка?
- Ми … аз си я направих – самодоволно шавва с рамене вещицата.
- Не се бъзикай! Ама верно ли??! – почесва се главния зидар – Колко разход даде на квадрат?
Следва половинчасово обяснение колко чувала от сместа са били нужни, показване на саморъчно направени инструменти (ракел, например, направен от пръчка за миене на прозорци и фасадна шпакла! Предложиха да я патентовам), зъбен валяк и пр.
- Добре де – недоумява майстора – Аз, ся не разбрах ние за какво сме ти тука, да ти цапаме?
- Ми не ми трябвате – честен отговор с най-невинното изражение – Ама сте ми по договор. Сега ако ще мажете, действайте!..

Последваха замазки, които всъщност си бяха „намазки“ и после вещицата ги разкара, за да ги направи повторно. На следващ етап, последваха други две магически смески, които направиха тухличките гладки (както и мускулите на предмишниците на вещицата, отговорни за движенията с маламашката).

С подсвиркване и подскачане по стълбата, етапът с бялата боя си беше една песен! Докато съхнеше боята, метлата отлетя в посока на подходящите кариери за избор на подови плочки. Но не какви да е! Ако не знаете, колкото по-добре се справя една вещица с дадена задача, толкова по-високо си вдига летвата, докато накрая идва момент, в който клечи под нея, с размазан от рев и гняв грим и се чуди колко още напъна ще и стигнат, че да я прескочи. Така стана и с плочките, понеже вещичката се „метна“ на дълги плочки – 60 х 15 см, гранитогрес, с цвят на чудна брезова кора. Обещаващи да са студоустойчиви, нехлъзгащи се, и изобщо само дето не се лепеха сами… Ама никак

Понеже вещиците всичко обичат да си планират предварително (а бе не, че не обичат изненадите, ама импровизацията след изненада може да е доста бурна), за съответния под си имаше чертеж, с всяка плочка и фуга на нея С тези изчисления, и помощ от приятел (който много скептично се изказа за математическите ми способности), бяха нарязани само 6 от общо 50 плочки.

Един хубав съботен ден, вещицата запретна ръкави и бъркалката отново заработи. Вода + суха смес-лепило, бъркане до хомогенност и после “Работи, робе! Слънцето е още високо”. Ах, как съчувстваххх в този момент на всеки роб, участвал в издигането и на най-невзрачната пирамида в Египет! Последваха часове безкрайни клекни, намажи, постави, “не така! криво е! Мамка му, не се отлепва…. Ох, вода!, добре, намести се,.. чакай да я чукна малко! Малко!!! не толкова силно! Пропадна, да и се не знае! Давай следващата! Колко още?…”, и така осем часа с гумения чук. Последните три плочки вещицата нивгаж не ще забрави, защото ги постави почти пълзешком… На следващия ден – нямаше ни крака, ни кръст, ни ръце, ни глава. Общо взето, плужек, стоял в продължение на часове в марината за кисели краставички. Но вещица предава ли се? Че кой на следващия ден ще чисти и полага фугите на плочките?! Стана, облече се криво-ляво, пи два аспирина с кафето, взе Ал (тъкмо се беше появил при нея) и … направи две обиколки из парка.

На следващата сутрин, преродена като феникс (или съответният зидарски аналог, който се пръква претъркулвайки се в теракола, отръсквайки праха от крилата си, стиснал шпакла в човката), вещицата се зае да изчегърта фугите, да ги лъсне и подготви за попълване. Ето как изглеждаше картинката преди фугиране…

… и след целодневното им попълване, което вече не донесе очакваната амнезия на мускули и стави, понеже тренингът и това, че краят вече е на хоризонта, си казаха думата

Ех, колко беше щастлива нашата вещичка след целия този труд! Нямаше равна в полета на мисълта, която вече ваеше на техните си места така жадуваната голяма печка, с фурна в която да се завихрят всички мечтани вълшебства и съответния дървесно-цветен интериор в противоположния край. И понеже спътникът ѝ в тоя кръг на кармата беше свикнал, че няма земна и небесна сила, която да ѝ промени плановете – печката се появи! И дори заработи, след като пак помощ от приятел се наложи за свързването ѝ към родната електроразпределителна мрежа. Вещиците може с шпакловки и лепене на плочки да се захващат, но с електричество – никога! След монтажа на съответното място, момчето сложи отгоре нивелира:
- Хм,.. колко каза, че взимаш на квадрат?…

Последната стъпка към превръщането на балкона в моя си вълшебен оазис беше шкафчето. Естествено, те шкафчетата не летят на метли и не пристигат сглобени, в колет. Пристигат под формата на купчина дъски, две шепи винтове и пирони, и едно ръководство (пълно с грешки, както се оказа впоследствие).

По това време вещицата биде застигната от някакъв вирус (мутирал грипен или поне хремодосаден) и мислеше кротко да си сърба живителна отвара с лимон и джинджифил, когато на вратата ѝ се появи пакета с дъските и пироните. Заедно с невинната физиономия на нейният благоверен “Не мога да се справя с това! Изобщо не вдявам кое къде се завива”

Последва дълбока въздишка и след кратко, но озвучено ровене из долапа, на скрина бяха наредени набор древни инструменти, използвани последно вероятно при монтажа на входната врата преди 40 г. Започна се четене, сравняване, благословии по адрес на съставителите на инструкцията (които очевадно бяха скарани с математиката или нарочно бяха решили да намалят броя на някои от винтовете). През цялото време пак се ля пот, сополи и вопли в равни количества и цветиста хармония, тук-там огласяни от ударите с чука. Виж, с пироните вещицата беше царица! Не може да се каже същото за глобалната ѝ ориентация, защото топокретенизмът си каза своето и при почти готова конструкция, поставянето ѝ върху дъното се осъществи на два пъти (първия път беше сложена обратно )

Накрая дори механизмът на чекмеджето беше разгадан като за целта почти разглобих едно легло,… така де трябваше да се провери кое къде влиза. Вечерта шкафчето гордо се телепортира на съответното му място. И успешно и стабилно стои! След последни щрихи с цветарника, и този кът е готов. Още цветя ще се насипят, когато му дойде времето, а може би билки, подправки и съставки за вълшебни отвари

Като започна след това вещицата да твори, да измисля, да измагьосва къкрещи, ухаещи и цвъртящи вълшебства, та … чак до новогодишните празници! За радост на всички рожденици и лакомници наоколо. То не беше торта “Млечното момиченце”…

… ухаещата, мека и сочна тиквена торта:

… кваркщолен с марципан (по желание на Crazyrayman от 23hq):

…, чак до адски шоколадовата Дяволска торта…

Сега, когато излиза на балкончето, с чаша кехлибарена метакса (тя се използва в магическите сладкиши, не си мислете, че съм се пропила), вещичката си мисли в какво състояние е започнала 2019, и как я завършва… Някъде там, в отдавна изхвърлените кофи, по чието дъно стои релефа на теракол и гипс, следите от мистрията показват как са изчегъртани и следите от поредната дупка ВРЕД, която не успя да навреди. Но успя да я мобилизира и да я накара отново да се върне и да намери същността си – бяла и готова за нов рисунък. Пък и как иначе да знае, че сладкарството и строителния занаят имат толкова общи черти (най-вече, че и за двете се иска мерак).

Добре да си посрещнете и следващата година, скъпи мои незнайни и знайни читатели! Не бързайте да планувате! Дори по-добре да е само на шпакловка стената с мечтите ви, пък върху нея всичко може да си измагьосате. “На добра основа винаги се твори по-лесно” (неизвестен майстор сладкар-шпакловчик-плочкаджия)

Свят пъстър, хора всякакви! Някои, щом наближи рождената им дата, просто сами се мятат в тая дупка, изгубвайки образ и настроение. Други са толкова залисани с подготовка на купон, че дори и да паднат в нея, ще се заемат да украсяват стените и с балони. Трети просто си попадат в дупка на всеки 45 дни, така някак… методично, през цялата година. Четвърти стават някоя сутрин и ей, така, изневиделица, хвърлят сънен поглед в огледалото и заключават “За нищо не ставам!”.


Все си виках, aма големи глупости пишат за тая дупка! Докато… не дойде и моя ред да я уцеля. Тая година нещо не тръгна като хората, с правилната сурвакница, на точното място. И пролетта този път даже не успя да се класира да дойде на 1-ви януари, както обикновено си идваше. Синигерите си останаха недохранени. И зимата някак не успя да осигури достатъчно сняг, че да скрие боклука, да се почувствам пречистена и освежена. Изобщо, благодатно време за астролози, които с ококорени очни ябълки предвещават, че има няма 40-45 дни до рождения ви ден, сте заплашени от попадане в психологическа мъгла и терзания на неудовлетвореност от себе си и околните. И в тая обстановка на, извираща някъде из дебрите на душата ви, тъга, в свят, придобил незнайно как убити (по особено жесток начин) цветове, остава само да чакате първия писък на новороденото! Да, точно така, ревящия червендалест вързоп сте Вие! (в случая бебето темерут съм аз )

Понеже не ми се чака още няколко часа (или дни) до предвещаното изпълзяване от дупката, отивам да чета какво ни съветват в древния справочник “ВЕДМА” (Вълшебства за Ежедневна Душевна Магическа Анестезия).

За да преминете през Сатурновата дупка по-леко, е добре да спазвате следните правила:

1. Не предприемайте нищо ново (рязане на бретон, леене на куршум – особено опасно ако не сте го правили досега, смяна на плоча на котлон)

Зависи, може и да са прави. Преди време така смених плочата на Раховец-а, че работеше като змей – само на 1, ама като на 4 То главозамайване може да се причини от прекомерно самочувствие, но и от прекалено ниско такова. Очевидно не е сега момента да започна тренировки по фехтовка, или шофьорски курсове! Ама що пък да не се пробвам като даскалица?! Ще си изпълзя от дупката за нула време, само очилцата може леко да са ми поизкривени (заедно с орбитите)…

2. Направете усилия да се освободите от всичко негативно (тъщи, свекърви, балдъзи и пр. домашни любимци)! Не мислете за миналото, дори не поглеждайте стари снимки

За освобождаването – съгласна съм напълно (то, че не пише как точно е друг въпрос). Но точно пък аз, да не си гледам снимките!? Че аз ако по някаква причина не ги гледам, с такъв негативизъм ще се натоваря, че и рикша с два слона отпред не мож ма изтегли! А и как инак да разбера, че не съм мръднала, ама хич!

3. Почистете основно своя дом и изхвърлете всичко излишно и ненужно (NB! само не стари метли и съставки за отвари! начинаещите в занаята могат да причинят куп катаклизми от ентусиазъм)

Ами така е, стават грешки! Решил си, че вариш любовно биле, а то – слабителен чай (сена : зърнастец : алое в равни дози)! За целия ден, либето си остава плътно до тебе (и до едно друго място)… С изхвърляне на бельо също трябва да се внимава. Особено с гащи тип “щуро мАке”, които имат отпред два джоба… за пищовите.

4. Освободете се от излишните килограми и тревоги

Е, тук вече ме утрепаха! За някои може да е обратна зависимостта, ама при мен, колкото повече тревоги, толкова повече кила! Вещери ми било това, лечители и съветници. Има си правило “Внимавай какво вкарваш и гледай да “изкараш” колкото се може повече!” (калории, дами и господа). Много ми е тъпо да тичам, да ходя обичам, ама няма много време. В залите за фитнес ми мирише на пот. Но пък музиката и танците, танците!!!! Най-важното правило за топене на кила, обаче, е … любов!

5. Дори и да губите контрол, бъдете сигурни, че това е за кратко. Намерете най-позитивните моменти в живота и мислете за тях!

Как да не се усмихне човек! Просто не е за коментар. Няма по-истинска дъга, по която да стигнеш небето, по-здрава котва, която да те задържи на повърхността, дори и да клокочи лава под висналите ти крачка.

6. Забавете темпото в работата. Отделяйте повече време за неща, които обичате да правите

А, не, такива да ги нямаме! Не съм виновна, че моята Сатурнова дупка се пада в края на първото тримесечие. Ако беше през лятото, няма проблем, забавяме темпове всякакви. Като видни вещери, обаче, поне може да си поразтегнем малко денонощието, да поразчекнем минутките на кристалните сутрини, с още неотворените пъпки на сливите. И разтягайки се в блажения следобяд, да отдалечим още повече залеза, че да остане време за любими занимания

7. Затворените помещения (офис, панелка, купето на колата) са развъдник на лошо настроение. Излизайте по-често сред природата

Вярно е. Когато из въздуха се носи аромат на умрели лебеди, не може да очаквате да ви споходят мисли за поле с цъфнала лавандула. Ветрилото не помага…

… Командировките из Европа, Африка и (евентуално) Азия, обаче, са чиста магия!

Нататък има забележкa под черта:
“Ежедневно, на всеки 3 часа, смехотворна отвара по 15 глътки. Начин на приемане: присвити очички, изхвръкнали бузи и широко отворена в усмивка уста”

Затварям книгата с чувство на задоволство. Какво пък, друго си е човек да се чувства подготвен за утрешния ден! И над дупките също изгрява Слънцето, даже като си в дупка може по-добре да фокусираш лъчите му. И по тях, по тях, току-виж си излязъл на светло! Отивам да изхвърля широките дрешки, да разцелувам домащните любимци под мищниците и да си направя вечерната серия коремни преси. Пътьом ще метна един поглед на огледалото…

Само тая топлинка ми остана! Не, не съм аз от ония вещици, дето ги рисуват кацнали по висулките на ледени замъци. Замръзна ми двигателя на метлата, какво остава за върха на носа ми! Ама така е, като се назландисват и чакат да се затопли по Димитровден… Ще! Има да чакат! Ама какво си мислят тия от топлофикация, бре? Нали си имаме кранчета, който иска да си го спре! Който като мен вирее само на > 24 градуса, ще си се пържи с кеф и уважение към далновидността и грижата за човека. А сега какво? Иде ми да нацепя оня кютук… миндерчето на маминка. Па да си стъкна един пращящ огин насред хола…

Ама не, бе, това не се търпи! Цял ден заради студа съм принудена да паля метлата. Час по час, въртя из кухнята, виражи, акробатики между мивката и пералнята. Остъргах латекса, окръглиха ми се стените. Не една, цели три манджи чак излязоха от тоя зор – белким се стопля. Само за баница не се сетих. А това най-сгрява. Месиш, мачкаш, стискаш, докато усетиш да се изпотява топката тесто. И като го заудряш по масата – до 30 пъти! Като чуя отдолу колежката да чука с дръжката на метлата по тръбата на парното, значи минала съм 30 удара. А тестенцето е станало едно меко, меко… като бебешко ушенце

Трябваше да спретна аз една баница, ама нейсе. Е, то верно, че с козунак даже повече се затопляш. Ама то пък няма да втаса на тоя студ! В горен ляв ъгъл на кухнята, благоверния на Опилия Тънкокракова се опитва да се омотае, белким се стопли. Ама нали е градско чедо завалията, все ърбан-мухи лапа – не знае, че и нишката му афиф, грам вълна няма. ПАН и целволе, и тук-таме ликра.

Като пуснат парното и той намазва! Чак до напролет го оставям, нека се кефи животинката. Само да не ми се закача по метлата, че много мразя да чистя двигател. Ей, на, оня ден ходих при един ВеЩер да ми изчисти компютърчето. Милото, взе да хърка, да кашля, а да врътне вентилятора, а да врътне – не ще! Посинях да му духам във всички дупки дето видях, ама не помогна. Само дето успях малко да се сгрея. Занесох го, ВеЩерът го погледна, попипа тук-там, оставих му го. Сега е добре, мърка като коте, само че… Ох, преди ми топлеше коленцата, цял радиатор си беше! А сега – охладня към мен машината проклета Ще взема да си търся някоя с голям вентилятор.

Аз се гърча от студ, а китките ми баш сега решиха да цъфнат! Коя как можа се окичи, като че ли Цветница иде, а не Димитровден. Или може и те да са чули за онова затопляне дето идело, та да се подготвят. Да, бе! Те и пчелите се скриха, седят на топка в центъра на кошера, лющят греяна ракия с много захар и обсъждат антените на царицата… Да не мислят тия мушкати и циклами, че аз ще хвана да ги опрашвам?

Та понеже до димитровското затопляне има цял един ледников период, дето няма да съм наоколо, рекох да ги преместя на другия балкон. Па тежки тия сандъци, бре! Пак помага да се сгрееш. И на мушкато замирисваш, поокаляш се. Мъкна аз саксиите и си мечтая за топлите струйки на душа, които се стичат по раменете ми и се залоквят около петичките ми, превърнали се в ледени блокчета, подрънкващи в запотена чаша с джин и тоник…

Мечтая си аз, дотръсквам последната саксия, тръшвам капака на свинското със зеле, чиято миризма упорито се просмуква чак по стълбите, и се шмугвам в банята. Миг по-късно, канският ми рев се емва подир миризмата на зелето, превзема входната врата и се юрва към строените в калта багери и фадроми, самосвали и асфалтопробивачи. Да ви се не видят на строежите и на ремонтите! Па като изгребвате половин улица, поне не трошете стария водопровод, преди да сте прокопали за новия! … Ох, ще бегам от тоя студ! Не се издържа вече! Паля утре рано и … айде! Към морето! Ама тая вечер трябва да се изкара някак си. Само едно последно средство ми остана в рецептурника. Отивам да си сипя. Пък вие не бързайте с “Наздраве-то!” преди да съм се върнала… Бавно прелитам, с тия три пуловера!

Като гледам отдавна не съм се появявала на тази така любима честота. Ама то е поради факта, че трансформацията от фея във вещица може за известно време да зацикли, по ред причини. Една от тях е носталгия по безгрижния, розово-фейски период. Да не мислите, че е лесно за една пъстра гъсеница да се превърне в какавида, че и в пеперуда. Да не говорим пък за метаморфозата на поповите лъжички, весело пърполещи в локвата, които в един момент ги изненадват с поникване на крайници и изведнъж им се налага да излизат и на сушата.

Друга причина е изтощението от пълната мобилизация за справяне с порастването, придобиване на независимост и търпение. В периода на тази трансформация, на феите им се налага (временно) да стъпят здраво на земята, да се поотръскат от някои вредни емоции, изобщо – да помъдреят. Да се освободят от някои прекалено фантастични мечти, които в крайна сметка ще установят, че е много по-добре да заменят с далеч по-смислени и изпълними занимания, които могат да помогнат и на още някой да намери щастието. Освен забъркването на отвари, предсказване на бъдеще и тълкуване на сънища, вещиците обичат да намесват магията в съвсем простички, почти ежедневни дейности. Какви точно, сега ще пробваме да разберем

СНЦ

Вещиците изпитват истинска страст към действения, активен живот. Абсолютно не става да се опитвате да ги затворите вкъщи, независимо какъв палат сте им предоставили! Искат простор и възможност да работят и да помагат на много хора! За тях, ако седмицата не е изпълнена с тичане по задачи (свои и най-вече на някой друг), мисловна гимнастика, съчетанa с физически разгрявки, в тях се натрупва неудовлетворение. При всички случаи, обаче, в края на седмицата ги обхваща един синдром, наречен “Съботно-неделно цунами” (СНЦ). Това обикновено значи, че се заемат с вихрени къщни занимания, като чистене, по-често от необходимото миене на прозорци (макар, че докато стигнат до долната част на прозореца, горната вече е хванала скреж), прелитане на къси (колкото позволява кабела) разстояния върху прахосмукачката, и за ужас на половинките им, тупане на килими (снегът освежава!). Следва прането, което е в количества, вещаещи свършека на водата за поне една седмица…

В резултат, в понеделника, вещичката е румена и свежа, пълна с енергия, и отново готова да спори с осмелил се да я провери контрольор, че не се е “абонирала” за автобус номер СА 12-05, а за ли-ни-я 76! И следователно, за всички возила, търкалящи се по трасето и.

Експериментиране

Вещиците имат богато въображение, което в повечето случаи се опитват да впрегнат в градивни действия. Това им дава вяра и хъс в правенето на експерименти от различно естество, например във фризьорството и козметиката. Не ви ли се е случвало да кажете, че фризьорката ви е истинска магьосница? Често може да ви докара до състояние да не се познаете дори. Или например в готвенето! По принцип, вещиците имат богат опит в спазването на рецепти, но това не пречи да се правят експерименти, като например да се замени безвкусния сладък пипер с далеч по-полезния за стомашно-чревния тракт лют братовчед.

Това, че после котката къса билетчета за членовете на семейството пред тоалетната, е съвършено случаен ефект.

Друг любим елемент в готварството, подходящ за експерименти, е правенето на хлебни изделия с мая. И как иначе, като тук си има тънка магия! Kато не знаеш заклинанията, може цяла нощ да си баеш, да поддържаш в кухнята температура на среднокалибрена сауна, да удряш метани на килимчето пред фурната, и … пак да произведеш прототип на боздуганите на Крали Марко,… пък макар и със стафиди и кодово название козунак

Разчастване и сглобяване

Вещиците са адски любознателни, обичат да бъдат добре осведомени във всеки един момент. Е, няма да ги откриете да бъркат отвари и едновременно с това да следят “Листопад”! Но пък държат да са в течение на текущите събития, особено природни феномени, катаклизми и необясними явления.

С тази любознателност, определено проявяват вкус към някои техничарско-инженерни дейности. Сръчни са и при наличие на непознат продукт на техниката, любопитството ги повлича да го опознаят добре (и отвътре, сред карантиите му). Да не говорим пък за уред, който прояви своенравност да не сработи. Нито една вещица не познава думата “неволя”, а “помощ” се използва в много редки случаи. Ако се опитате да проявите самоинициатива и да и помогнете, бъдете готови за лавина. Вещиците обичат да са независими и много, ама много трудно можете да ги накарате да приемат помощта ви (грози ви опасност за живота или най-малкото за някои жизненоважни органи, ако се опитвате да ги разглезите). Така, че при повреда никак не се колебаят да вземат нещата (считай отвертка, клещи, гаечен ключ, мистрия) в свои ръце.

В резултат се получават, ама наистина магически неща! Изгорялата плоча за котлона на Раховеца пак работи! Верно, само на 1, но като на 4 – това пък ако не е улеснение на домакинята. Почистването на филтъра за пералня, може да се превърне в артистично преживяване, като се изиграе сценка на всемирния потоп. Благоверният, ако успее да брадяса, докато помага с обирането на водата, може дори да се съгласи да играе Ной.

Изучаване на чужди езици

Това е нещо, в което вещиците нямат равни! Нали си знаете, че правенето на отвари изисква музикален съпровод, така че никак не е рядка гледка вещица над котела, припяваща “Only Youuuuuuuuu…”. Но все пак, това с малко повече самочувствие и настроение го може всеки, докато … хе, вещиците могат да говорят езика на животните

Три-четири подцъквания, протягане на ръка, семки (само безсолни, моля ви се!) и после:
- Тая катеричка ваша ли е?

- Яяя, ама вий само на туй дърво ли ги храните? – мхм, виж че съм му издълбала “Love U”, като U-то е събирателно за всички У-мни птички и У-никални въпроси, които се задават в Шарколес в ранна сутрин

Игра с огъня

В сърцето на всяка вещица се таи вулкан. По-голямата част от времето и минава в опит за обуздаването му. От това подтискане, обаче, се получават ефекти на внезапни, наобуздаеми изригвания. Ако вулканолозите не могат с абсолютна точност да предугадят едно мощно изригване, освен по покачване на температурата, то за вещиците пред изригване е характерна особена конфигурация на торса и раменния пояс, известна като македонско Ф.

Поради вътрешното кипене, пламъчетата много често изхвръкват от очичките им и нещо непрекъснато ги гъделичка отвътре да правят гяволии и закачки. Това се отнася и за опасния миг, когато се влюбят. А те го правят често, ох! Една влюбена магьосница измисля какви ли не номера, обикаля Обекта на мислите си, дърпа опашки, отправя предизвикателства и едва, когато огънят избухне, усеща, че на кладата е не някой друг, а самата тя. Добре, че всички вещици са били погалени още при раждането си с перо от феникс, та успяват да се измъкнат от пепелта, да се поотръскат и да огледат пак света със светнали от любопитство очи.

Сигурно имат и още много хобита, за които не знам. Неизчерпаема в разнообразието си е магията на живота. Но всичко, с което вещиците се заемат, се прави с мисълта за добро. С желанието да се направи живота на всички по-весел, по-ведър и … по-интересен А, да! И да се сбъднат някои специални приказни казуси!

За доказателства, спомнете си приказките, които изобилстват от “лоши” вещици тип ККЗ. Да, ама ако не беше лошата царица-вещица (царят пък защо се жени за такава нагла жена, а?!! мъжже!), да измагьоса отровната ябълка, как щеше Снежанка да си намери най-добрия, най-състрадателния и прекрасен принц? Същата работа със Спящата красавица! И тя сполучила с избора, да не говорим, че си е преживяла толкова години в блажен сън, недокосвана от възрастови изменения и без да и се налага да използва крем против бръчки или каланетика.

Иначе казано, светът е по-добър и по-интересен, ако успеете да пуснете щипка магия в ежедневието. Тъй… това накрая май става за мантра на трансформацията.

До следващия път!

Едва ли има по-велик програмист на планетата от Природата (или Създателя Бог). Както и няма по-съвършено изградена мрежа от тази, наречена Живот. Създателят е успял да прекодира мрака и да създаде светлина. Да сглоби хардуера на живите същества, комбинирайки CPU-то на клетъчното ядро, с надеждния, (почти) безпогрешен RAID на двойноверижната спирала, съвършените батерии на митохондриите, бързия пренос на протеиновите сигнали и всичко това, разположено в уютното дъно на ендоплазматичната мрежа и цитоплазмата. Впоследствие, както се случва от онзи първи ден на светлина, та досега с технологиите, апетитът идва с експеримента. Появили се дву-три-четириядрени и многоядрени процесори от архаичните типове Volvox и след това Медуза и Хидра, малко по-късно и Червей Създателят решил за разнообразие на едните да даде специални батерии, с които да могат да трансформират слънчевата светлина. И понеже тя била навсякъде, нямало нужда да се местят в пространството, та така се появили зелените, стационарни създания. С всеки следващ модел, ставали все по-съвършени, все по-интересни и по-впечатляващи…

На други конфигурации, Господ дарил мобилността, за да могат да търсят и намират източника на енергия. И тук настъпвали все повече изменения в стандартния интерфейс, защитни периферни устройства против студ, или за издържане на горещини. Усъвършенствали се механизмите за пренос от единичните неврони и ганглии към все по-широколентовите кабели на нервите. Но всичката тази информация трябвало някъде да се съхрани, така се появил харддиска на мозъка, и неговата оперативна сестричка RAM-та, свързана с инстинкти и разум.

Появявали се, разбира се и бъгове в системите. Както се вика, Бог за седем дни създал света, а после цяла вечност оправя бъгове. Та често някои от тях водели до несъвършенства и непоправими сривове, след което съставните хардуерни части се освобождавали и отново попадали в кръговрата на динамичната технология на живота. Други бъгове пък давали предимства – къде със създаване на по-нестандартен и атрактивен интерфейс…

…, къде с възникване на по-високоскоростна връзка с ресурсите, с по-добра енергийна обезпеченост, с увеличаване обема на харддиска или RAM-та. Стигнало се до там, че най-накрая Създателят решил, че за по-лесен достъп до неговия ресурс от знания и мощ, трябва да си направи mirror на зелената планета. И създал той конфигурацията на сървър с подходящ интерфейс, мощни високоскоростни процесори, обемен харддиск и чевръста RAM, усъвършенствани рецептори и богат набор USB-изходи, за връзка с околния свят. Нарекъл го Човек.

Веднъж появил се, човекът започнал да оцелява, да се самовъзпроизвежда, и не само това! Стараел се да се самоусъвършенства. И както светът се развива по спирала, така и човекът започнал да създава и твори, подобно на своя Създател. И подобно на неговите творения, започнали да се появяват на бял свят машини, макар и близки до живота, все пак лишени от емоционалното, високоволтово натоварване на душата.

Отначало по-простички, свързани с провеждане на елементарни аритметични действия, машините претърпели скоростна еволюция. Градивните им клетки ставали все по-миниатюрни и все по-натоварени с функции. Възникнала нуждата от специални езици, на които човекът да се разбира с машините. И не само езици, ами и вградени транслатори, които да предават точно командите и да задвижват сложните и фини механизми. И появил се на белия свят unix и BASIC, че после и DOS. Така лека полека, се появила ниша, в която удобно се наместило едно малко и меко зрънце. С развитието на връзката на човека и машините, зрънцето растяло върху златна купчинка, заемало все повече пространство, израстъците му хвърляли уютна сянка, която все повече хора използвали и попадали в плен на липсата на избор, на зависимостта от този “уют”, с всичките му несъвършенства.

Така все повече и повече люде започвали да черпят благата и използват машините, но не всички знаели как точно да го правят. И започнали едни страдания, понесли се вопли ту към Създателя, ту към неговата черна противоположност, в равни количества:


- Ох, боже! Пак заби! Дори и safe mode не мога да пусна?!

- Господи, по-синьо небе няма и в рая!

- За какъв дявол иска да се рестартира сега?!?

- Боже мой! Няма място на диска, за да ми изтрие файла!?

- Access is denied! Сменете юзера! Ей, това си е моята машина! Гаче искам при свети Петър да вляза!

- Абе няма ли чалъм да разкарам тоя ухилен кламер по дяволите!?


В добавка над планетата се плъзнала една паяжина, изградена от ефирни нишки информация, изблик на знания, емоции, мнения, състояния и събития, която много скоро се превърнала в неделима и жизненоважна част от ежедневието на човека.

Но връзката с паяжината чезнела понякога, което се превръщало в повод за вайкане и съмнения за намеса на тъмните сили. Воплите от несъвършенствата я, на машините, я на човешките способности да си комуникират с тях, съвсем провалили мирните дни на кроткия Създател. Какво мислеше той за неговия наместник на земята, каква стана тя!

Надигна се Бог от облачната си постеля, понамръщи се… разписа няколко страници заплетен код, вкара базите си от данни за машинно-човешкия разговорник, добави намръщени веждички, насипа доволно количество чувство за хумор, накрая допълни с бърза реакция, гъкавост и търпение. И създаде… Системния Администратор!

Дали след това Създателят блажено се е усмихнал и отпуснал морна беловласа глава, лишена от грижи по земните му подопечни? Митовете мълчат. Едно е ясно – днес е Денят! В който да се обърнете към вашия Сисадмин и да му благодарите. За това, че макар и да не го виждате наоколо постоянно, знаете че благодарение на него получавате писмата си, проверявате домашните на детенцето през skype-а, грижите се за счетоводството си, пишете си статиите, консултирате се с колегите си отвъд океаните, съхранявате работата си, обменяте я, учите, и се радвате … особено ако е в добро настроение

Да сте живи и здрави, момчета и момичета! Винаги вдигнати сървъри, по-малко сривове, повече разумни потребители! Наздраве и безавариен празник!

П.П. Специално тъмно пиво за NeeAnn, с благодарност за чудесната снимка!