Празници…

IMG_20201222_120833_asdr


Понеделници, делници
Автобуси, маскен бал
Ръкавици, раници
Мътен поглед недоспал
Магазини и пазари
Торбички, чанти и товари
Оперативки, нес-кафета
SONIX, ZOOM-ове, отчета!
Мечтание… да падне нет-а
Празници, пазари, лудници
Полудели пазаруващи на глутници
Бъдник, свещи, тиква и тамян
(до вчера блажил си без свян)
Къкри боб, елха, паричка
Всичко ти – една за всички
Методично завиваш сарма
(знаеш, че пак ще дояждаш сама)
Празници, празници
Баници, зелници
Мечтание за тишина
… и делници!

П.П. А синигерите запяха!

… и още ретро

01_PICT8647u

Както съм загряла и както сме го подкарали с “Усмивки от старите ленти”, предлагам да вървим към 2011 г. Честване на двойно закръглената, 5 и 3 годишнина на двата блога, LeeNeeAnn и choku-geri. Събитието беше съчетано с активното участие на прекрасното, синеоко семейство на Дачи, както и много симпатични млади парапланеристи, така че хвърковатата чета беше доволно осветена и наснимана. Едно, че аз се целех в недонаснимани представители на древна популация Хомо сисадминикус (понеже нали… идват рождени и имени дни и материал си трябва :roll: )…

02_PICT8637u

Read more »

След десет години

leeneeann.2010.15_as.jpg

“Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?!”

С това започваше един пост, преди 10 години, за една от нашите щури, страхотни блогосрещи! Цели десет години, а за една вечер успях да прелистя архивите… Малко съм писала за това време :’( Сега няколко вечери подред ще редя смях през сълзи, с дъгички по ъглите, защото за пореден път си викам “За какво, бе, джанъм, ти беше цялото това надбягване!?!”. Задачите ли ще се свършат, като изпълниш още една? По-търпеливи ли са станали проблемите, че като си решила един, следващият да поизчака, да си поемеш дъх? Имаше ли смисъл да бъхтиш като нискочелен, гъсторунен тибетски як тая заледена буца сол, в която се набута за четири години? И лиши блога (и себе си, най-вече) от стотици кадри, които си останаха по същите тези архиви? Както и се лишихме всички ние от живото присъствие, смеха, закачките, надснимването и десет и кусур годишната подготовка на психопрофила на Сан Антонио, както и … забатачената из пещерите поредна серия на Кроманьонските легенди :roll:
Read more »

Декември

01_pict7786u

Всяка година по това време ми е тясно, неспокойно. Не се свърта в черупката всичкото ми негодувание, че слънцето не ми стига. Дере по ръбовете натегнатата пружина, че още нещо има да се случва. Нещо, което е било записано някъде, от някой невидим дух със скрибуцаща перодръжка по гигантски папирус от лед, разпрострял се из Космоса.

02_pict9524u

Read more »

Цветове под сланата

01_DSC03715_as_art


Защо не дойдеш
да видиш самотата?
В листът оцелял

02_pict5230u

Надменна слана
Първи сняг натежава
Есенни цветя

03_DSC06578_ascg

Пее водопада!
Аз съм един, пропуснал
ранна закуска

04_DSC05326_ascg

Крайпътни цветя
любопитни умряха
Гладно магаре!

05_PICT5155_as

Тъмнее морето
Като спиралите на живота
О, гласовете на диви патици
Плачещи, завихрени, чисти…

/вариации по Башо/

Задушница

01_DSC06448

Погледът ми час по час се измъква като непокорния кичур на Биляна, изпод кенарената забрадка, докато се опитва да избели пустото даровно платно. Литва през прозореца, промушва се между прясно изрусените коси на липата и се емва към небето. Знам кой ден е днес. Знам адетите, … уж. Нямам жито, ни хляб, ни пурички с локум. Татко, нямам и ореховки. Ще ти направя пак, следващия път, като отивам при майка…
Read more »

Veinte años

01_DSC03631_ascg


Двадесет години
(Diego el Cigala, Bebo Valdés)

Какво те интересува, че те обичам
След като не ме обичаш ти
Отминала любов е, не отричам
Далеч от мислите ми нека да стои

В живота ти илюзията бях
За ден, там някога… далече
И да си спомням миналото пак
Не може с жар да ме затопли вече

02_PICT7851

Ако нещата, за които топим се в нега
Могат някога да се достигнат
Ако някога в твойто сърце любовта
Пламтеше преди двадесет години…

04_DSC04135_ascg_1

Гледаме двама с толкоз тъга
Как любовта ни избледнява
Всяка една е парче от душа
Която тя безжалостно дарява

/превод Flo, 10.2020/

Сигурно сте слушали разкошното изпълнение на Buena Vista Social Club, но днес това, което провокира превода и подбора на снимките, са ето тези двама сладури и техния кавър. Enjoy! :*

“Isaac & Nora – Veinte Años”

Moody in BW

01_DSC03654_as_lomoB2

Защо не ми стига топлината тази есен? Изведнъж ли ме връхлетя, та съм се свила като хванат по тънки масти лалугер, не успял да инкрустира подземното си жилище със запаси. Или не ми стига куража да проверя докъде е стигнала шарката на кленовете. Дали съм изпуснала онова първо близване на връхчетата на листата, от което лумват клоните после. Всяка сутрин посягам и все оставям Ал,… за да наместя в джоба маската ли,… страха ли? Толкова малко ни е нужно, че да ни изкарат от равновесието. От лекия щит на вярата в себе си, който уж мислим, че е от стомана пък то,… тънкокор орех. Всеки може да го счупи с пръсти.
Read more »

Есен

IMG_20200507_133551_1


И да искаш, не мога да ти дам пролетната синева
Нито пороя, ни омарата на лятната утрин
И маранята, знойно обагрила погледа

Не чакай кълнове да преобръщат душата ми
Да те бръснат осили на гняв и тревоги
И градушка спомен да забие в кал

Есен съм! Лозите в косите ми свиха венец
В сянката ми – узрели мечти
Шумолят листата палаво в очите ми

Всичките сезони съм събрала
Шепа кестени – пропукани съдби
През всичките любови оцеляла
… и още жадна, тъй че… се пази!

Битката на титаните

DSC06147_as


- Не давам да плъзнеш сянка горчива
В моето късче небе!
Нито да яхнеш залязваща грива
Когато бог те позове!

Няма да пусна сивите пръсти
Следа от дим да изпредат
Нито крилете на птици чевръсти
На слънцето пътя да спрат

- Жарта на деня е всесилна, могъща
Махни се или в огън изгори!
Нощта неизбежна е, спирала вездесъща
В утробата ѝ Ден ще се роди…

« Previous PageNext Page »