Гълъбицата
~ ~ ~
Коя посока да следвам?
Разперя ли криле – разкъсвам душата си
А уж моя е синевата…
Колко сенки преболява?
И с всеки спазъм – още място намира сърцето
А е колкото орех голямо
Така ми иде някога да отлетя!
Но облак е гъвкав душата
И орехът – в здрава черупка
Просто е нощ
И знам – любовта ти
Ме пази…
И твойта прегръдка
/Flo, 05.2012/