Blog Archives

Гълъбицата

orchid

~ ~ ~
Коя посока да следвам?
Разперя ли криле – разкъсвам душата си
А уж моя е синевата…

Колко сенки преболява?
И с всеки спазъм – още място намира сърцето
А е колкото орех голямо

Така ми иде някога да отлетя!
Но облак е гъвкав душата
И орехът – в здрава черупка
Просто е нощ
И знам – любовта ти
Ме пази…
И твойта прегръдка

/Flo, 05.2012/

O Sonho

sunset

* * *
Луната ми каза
Видяла те усмихната
Ще ни запази кратер
И облак в млечносиньо
Ако изпусна съня -
Да не настинеш

/Flo, 05.2012/

Олтар

нектар

Устните ти ме разлистват
На най-съкровената страница
“Любовта е да даряваш”
Пред олтара на гърдите ти
Сливам се с капките
От минутите догарящи…

/Flo, 04,2012/

Skin

bench bw

Жар от пръстите ти – наслада до спазъм
Следи от устните ти – настръхнала лава
Под кожата си ми – сок в пъпките кипнал
Не ме послуша, нали?
Превърна ме!… в ненаситна

/Flo, 04.2012/

Feeling…

pink petals

Сега знам как се чувстват капките
Проникнали на розата в покоя
Тръпнеща нега попили

rain

Знам какво усещат клоните
Усукали снагата на пороя
Жаждата си утоили

mosses

И пчела съм, и облак, и мъх
Океан съм и ръж изкласила
Светът пулсира в топлия ми дъх
А цяла в дланите си ме събираш

/Flo, 04.2012/

Мандала

в сърцевината на хибискуса

Дори без докосване
Сетивата настръхват
Без целувка – в лава
Устните изпръхват

Без прегръдка покоя
Дори ражда жарава
Бяга разум от зноя
А сърцето – в омая

Прибой всяка мисъл е към теб устремена
Дълбае във липсата дефилето към мене

/Flo, 03.2012/

Заедно

sunset capturer

като две деца – играещи на жмичка
като два облака – нетърпеливо слети в тъмното
като две следи – от стъпките на птичка
като две ръце – преплетени до съмване

небето у дома

като снежни върхове – едно небе обикнали
като една мечта – във устни две политнала
като теб и цяла аз в очите ти
като дъх във дъх – стаен преди “Обичам те”…

/Flo, 02.2012/

и пак морето...

Melting

um beijo de mar

* * *
Пътеките – превърнати в лагуни
Заплита вятъра двуцветна прежда
А горе Орион – опънал струни
В очите ти с усмивка се оглежда

на брега

Тротоарите са полегати дюни
С фрески от жаравата в телата
Не бърза приливът да ги целуне
Преди да ги благослови луната…

/Flo, 02.2012/

изгрев

Исках да те питам…

топла длан в снега

Исках пак да те попитам
Кой под преспите не спи?
Форми гъвки кой оплита
В снежни ризи и мъгли?

- Дланите ми, моя мила
Спускат се като вълна
С мекота и нежна сила
Топлят твойте рамена

след жътва

А щурците кой ги чува
Щом раздипли се нощта
И със сърпа залудува
Крехка лятната луна?

- Твоят дъх е в песента им
Знойна нощ – това си ти
Друга песен просто няма
Толкова звезди да нарои!

лоза

Кой наля лозите с трепет?
И със слънце ран болгар?
… Кой накара да засветят
очите ми като янтар?

- Ха, кажи какво да сторя?
С поглед, с устни даваш знак
Искаш да не отговоря
За да ме попиташ пак… и пак…

/Flo, 02.2012/

(и пак) Огън и Лед

ледена графика #1

* * *
Докосни ме диво – като вятър
Дори от ласката да остават следи
Така следи и във леда остават
Ако до него някой устни долепи

Стопли ръцете ми – с дъха си
Проникващ тъй дълбоко, че дори
Сред преспите да ме намерят утре
Ще ахнат всички, че леда гори!

/Flo, 02.2012/

ледена графика #2

« Previous PageNext Page »