Предната вечер се разделихме точно в момента, когато посиняла реших да си отскоча до колибката, за да се поосвестя. Май не съм споменала, че къщурката ми е в самите основи на Музея, с голям прозорец, премрежил око с метални щори и ред рехави храсти. Прозореца е на кръстопът и ако не ги спусна вечер (щорите, не храстите), всяка кола или автобус превръщат стаята в купол на цирк! Такива щрихи започват да се гонят по стените, все едно съм сред стадо зебри в саваната по време на ураган.
Read more »

Леле, каква я мислех, пък тя каква стана дълга и широка! Как можаха да ме пратят назад във времето с цели… чакай да сметна… цели 4 века!!! Хмм, такааа! Нищо не се разбра… я, втори опит

Да започна по-отдалече, малко за целите на посещението ми в Музея за история и природа на магията. Музеят разполага с невероятна Колекция от стари материали, събирани и съхранявани най-прилежно в кутийки, с лъскави закопчалки. Какви материали ще питате? По тясната ми специалност – разкриване на тайните на магическите свойства на съдържимото в телесната празнина на плоски червеи. Простичко казано – красотата е навсякъде по тоя шарен свят и във всяка нейна проява се крие по щипка магия. Точно толкова, колкото ви е необходима, че да видите съвършенството в косматите и пъргави крачка на хлебарките

Read more »

Мине се не мине някой и друг месец в блажено спокойствие и вземат, та дойдат празници. Не знам защо така е решил тоя свят, ама по Коледа и Нова година всички ги избива на търговия с разни куклички, с адски неугледен вид, с чорлави косички изпод черни широкополи шапки, смъкнати чорапи, островърхи обувки и задължително с гърбица и метла. Забравих брадавицата на носа… Вещици им викат. Е, да ама не знаят, че ни една магия по Коледа няма да хване корен, ако не прелита някъде там над облаците по някоя истинска… магьосница да я наречем, че вещицата вече я свързахме с тоя нелицеприятен имидж, който освен това е тоооолкова демоде (с изключение на обувките, де)!

Read more »