Ехх, де го туй небе! Ако до вниманието ви е достигнала новината, че зимата е дошла в Западна Европа, сигурно ще си помислите, че като е вълшебен град, Женева ще да се е спасила от студената вълна. Да, ама не. Снимката е от лятото, а мен така жадно чаканият уикенд ме посрещна с дъжд в събота. Един такъв приятен, не много силен, но постоянен есенен дъждец. И кротко снижили се температури (не като тези в София, дето още ви позволяват да се разпищолите следобяд по къси панталони и джапанки!).

Read more »

Появят ли се гледки от въздуха, грабне ли вещичката куфара, ясно е поне в половината от случаите, накъде е поела! Винаги прекрасна, винаги гостоприемна, пъстра, усмихваща, успокояваща и незабравима Женева! Тази година ми се отдаде да видя дори и истинско, горещо лято тук. Но май най-много си я обичам през есента. Сега все още дърветата не са наситено златни или пурпурни. Само по връхчетата на короните на повечето някой си е пробвал четките. Небето цяла седмица беше обвито в една фина прозрачна пелена, която филтрираше светлината и правеше любимия фонтан да изглежда още по-мистично, с висящия посред ефира воден стълб…
Read more »

Прескочи още две стъпала нагоре и се огледа. Погледът и се плъзна по перилата, губещи се в рехавите палми на входа към третия етаж. Знаеше, че е избрала най-доброто време за това, което искаше да направи. Коридорите бяха пусти, всички обядваха. Из въздуха се носеха уханията от ресторанта на музея, примесени с детска гълчава, пресекливо потропване на съдове и рязкото, басово изръмжаване на дръпнат невнимателно стол.
Read more »

Днес, по случай прехвърчащите снежинки и студа, превърнал простора ми в индианско светилище, с потракващите като кокали дрехи, ми се иска да ви разходя до още едно живописно местенце в Женева. И тогава пак беше неделя, само че слънчева, тиха и красива, като потрепващи светлинки над кристалните води на Рона.
Read more »

В предишната приказка се разделихме при пърхащите птичета от езерцето на ботаническата градина. Време е да излезем от нея и да се опитаме да стигнем до истинското голямо Езеро.
Read more »

Емблема за Женева е, разбира се, нейното езеро (Lac Leman). За него ще си говорим в един от следващите разкази, както и за възхитата ми от 140-метровия фонтан! Освен него, обаче, очарованието на езерото идва и от това, че то буквално кипи от живот!
Read more »

Цялата седмица времето си играеше с мен. Сутрин отивам да работя, а то… като се е плиснало едно пъстрооко небе, слънцето се провира през прозорците, ветрец роши листата на ей, този храст. Не се издържа! По обяд все слизах да го снимам
Read more »

За изкушените да минават по 23-то авеню няма да е тайна, че пак отлетях от топлите, не толкова тихи, есенни дни в София, от вирусите, нападнали всички около мен и успели да докарат на половината домочадие пневмония. И от революционното настроение в работата ми (за което съжалявам, исках дейно да участвам и аз, но като гледам никой не ни… приема исканията и като се върна, революцията все още ще си продължава). Та, зарязах всичко това, яхнах метлата и ето ме пак, в любимия ми град на приказките – Женева.
Read more »

На някои им е трудно да започнат да разказват, хм, много често и на мен ми се случва. Ама този път, като никога ми е трудно да спра! Явно в този град наистина има някаква магия, лека като омара в юнска сутрин, едва завоалирала върховете на липите. И дълготрайна като аромата на коледни курабийки по вълнената жилетка, забравена на стола в кухнята на Бъдни вечер.
Read more »

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла
Read more »