Недей!…
Тръгни си, лято! Тръгни си сега!
Не чакай да чуеш стъпки босоноги
Тръгвай преди да изсъхне мъзга
От спомен за вълните белороги
Преди да натежат от сбора жиците
И екота на жмичка да заглъхне
Тръгни сега, тръгни със птиците!
Преди солта по кожа да изпръхне
Не чакай сетна слънчогледна пита
И да осъмне пътя ти в мъгла
Остани си младо, недопито
Неукротимо, като дъхава шира
Тръгни, не чакай гладна нощ да тегне
И да ръфа на деня ти от безкрая!
Едно осилче остави ми, да ме жегва!…
Тръгни си!… И не ме чети до края!
/Flo, 09.2016/