Гергьовски дъжд

drops

Вече знам какъв звук има времето, когато е спряло. Не е шумоленето на листата, привлекли вниманието на вятъра. Нито е ромон на река, или песен на славей в мекия здрач… Не е и в монотонната песен на щурците в нощите, напоени с дъх на узряло лято.

Безвремието има форма… На прегръдка… Има четири преплетени ръце, има извивки, следващи се една-друга. Овали, които полягат меко в дланите, разливат се по раменете и пият топлината, родена от любов. Шума на преминаващите коли е само фон, на който още по-отчетливо чуваш дишането. Отдаваш се изцяло, до дъно на този звук – Дъха на любимия. Толкова сладък, толкова нежен и нужен, че ти иде да го обгърнеш. Да го уловиш, да го приласкаеш и милвайки го с очи, да го задържиш в себе си, за моментите, когато времето няма да е спряло. Когато реалността ще те блъска отново в гърдите и няма да имаш друго, което да ти дава сила, освен онзи дъх – топъл, живителен и споделен…

Времето е спряло. Чувам прашинките, вдигнати от първата капка дъжд…

5 Comments so far

  1. gost on May 6th, 2013

    Хм, тъкмо се чудех къде да те поздравявам. :D
    Честит имен ден! )(hug)
    ПП: Тоя път ги преварих и мога да избирам… ;)

  2. зори on May 6th, 2013

    От мен тогава са целувките ;)

  3. Geri on May 6th, 2013

    Много благодаря! Голям гуш и целувки, с разрошване на перчемите от мен!!! :D :****

  4. deni4ero on May 7th, 2013

    Ей, луди-млади (:клати глава, цъкайки:)
    Аз, пък, прегръщам като безвремието :) и пожелавам повече такива моменти и откровения, които остават отпечатък за ей, онова време, когато ръцете ще ти треперят от рязане на червеи и няма да имаш сила да прегрънеш, а само ще казваш: “ееее … старо … помниш ли, наалее … га бехме на средна възраст, как се прегръщахме за срамотиите кат безвремието,а?” и сълза ще проблесне в очичките, но докато я избършеш Старото ще я е скътало в прегръдката на целувката.

  5. Geri on May 8th, 2013

    :lol:

    леле, РоРо (Романтично Рошаво)! Умори ме от смех и от кеф, жено! Много та прегръщам!!! :D

Leave a reply