Мене ме, мамо, Змей люби!
Posted October 6, 2012 
Comments(3)
Comments(3) 
Де гиди либе, изгоро
Изгора на змей ме стори!
Нощ ми без тебе припада
Жар на душа ми довада
Не иде сън да разлади
В отмала клепки ми бляди
Биле ли с огън ми даде?
Така да се, Змейко, залюбим
Спомен-пожар ми накладе
Душа да ми в пламък лудува!
Да дойдеш, либе, как знаеш
Огъня с пламък да срещнеш
Или щеш да ми кротко изтраеш
С мисли по мене да вехнеш
…
Зора вдига румено чело
Змей към върхари възнася
А белег на лице и бело
Душа и със пролет оглася
/Floроза Трепетликова, 10.2012/
Уникална си
и Либе-то, и Зора-та намеси 
Сега толкова мога да кажа на пръв прочит, утре повече, че нощя ме притиска за сън, да ме прегърнела иска, песен да ми прошепне, либе да съм й била … 
Такива са те, нощите…
Гуш! И дръж Либето, че то поне е сигурно, че не избледнява и не изчезва със Зората
Ах! Как обичам игри на думи