Rust
Posted May 24, 2010 
Comments(12)
Comments(12) 
Понякога се чувствам пробита
Сякаш невидимо острие
Неочаквано, тайно и дълго
Дълбало е в кората на мислите ми
Пукнатини
Силна съм, калена, издръжлива… уж
А понякога се чувствам изкривена
Къс старо желязо
С ръжда по ръбовете на душата
Наслоени
Искам си светлината!
Желанието за живот
Вибриращо, раздиращо прегради
Кървава плът по осили
Разцъфнала
Понякога нощта в деня е спотаена
Когато сълзите се стичат навътре
И там съществуват пътеки
Достъпни само за нежност
Споделена
Ще бъде… все някога
Без да е “навеки”…
/Flo, 05.2010/
Душата, Гери, няма как да хване ръжда, тя само трупа патина
хе, иска ти се… че да не загубиш и прашинка от нея
А те се отронват – прашинки, малки късчета душа във всичко добро и красиво, което правиш.
май по-добре душата да не е така твърда като желязото. Да е къс тревичка, лесно ранима, но… прераждаща се
ахм, при определени условия желязото не е чак толкова твърдо, но не всеки може да ги издържи
И какво става с издръжливия? усеща как някой вае и променя душата му?
Не споря с Вас, Ваше магьосничество. В древността бронзов шлем пламтял като злато, аленеел до кърваво или сребреел благородно в зависимост от сплавта и влиянието на атмосферните условия върху него. Иначе казано – патина. Времето ще покаже цветовете ни, живеенето е взаимодействие
“…живеенето е взаимодействие”! Разкош!
:*
опс! сега какво? сама ли си пожелах ППЖ, а?!
Сладурана, ще ми се и аз да можех да си правя такива фантастични ППЖ
не „… някой вае и променя душата му…”, а “как вае и променя душата си”.
иначе е много лесно — все някой друг да върши тежката работа
аха, може и така да изглежда от другия ъгъл
Важен е резултата — ако ваятелството води към добро и красиво, търпението на издържалия тежките условия, се възнаграждава със споделено щастие.
ще си позволя да се намеся в интелигентния ви душевен разговор, но, мился, че Ник е прав … без никви други ъгли. Това е единственият възможен ъгъл, макар че, ти, като фотОграфър, би могла да ме опровергаеш, но аз си държа тъпо и упорито – ти си това, което си устоял да бъдеш. Това, че има ситуации – е, нема как да ги няма – и камъкът в реката се оглозгва от водата, но той си стои, нали …
п.с. исках да кажа оформя, ‘ма не ми се трие …
А, оглозгва е толкова картинно, че няма накъде повече!
Сега, в този аспект съвсем се съгласих – “ти си това, което си устоял да бъдеш”! Знаеш ли колко много хора имат нужда да повярват в това! Ееех… души златни! Гушш! :*
еми … кво чакат … формулата е дадена, устискването е трудно