За приятеля…
Comments(8) 
От какво ли е устроен късмета, че така навреме подтиква съдбата да запълни зейналите празнини в живота ни. Светлина ли е някаква, енергия, задвижваща низ случайни събития, които в крайна сметка се подреждат в закономерно завършваща верига. Природна стихия ли, която дълбае в недрата на подсъзнанието ни и намира следи от отминали пътища, които огледално да отрази в настоящето. Каквато и да е структурата му, щастливи са тези, дето го познават. И то точно този късмет да срещнеш правилния човек, в най-подходящия момент.
Когато имаш нужда да споделиш радостта, или гордостта от преодоляното по пътя пред теб или в теб самия. Когато си загубил пътеката към най-голямото си съкровище – вярата в себе си. Когато си се забил в дъното и със зъби и нокти драпаш да останеш сред артритно извитите коренища, сам с терзанията си. В такива моменти късметът те среща с човек, с който постепенно разплитайки споделеното, заплитате общи пътеки и желания, общи интереси, издълбавате общ кладенец с вдъхновения. Някой, който би бил толкова щастлив, ако може да те зарадва с изненада и който търпеливо и непоколебимо да понесе яростните ти опити да му попречиш да ти помогне. Човек, който с обич наричаш… приятел.
Честит рожден ден, Приятелю! Не мога да ти кажа “Не се променяй!”, понеже в един ден може поне три пъти да се сменят лунатиците в главата (и настроенията) ти 
. Не мога и да си пожелавам винаги, когато искам “Wish you were/are here!”, защото е твърде егоистично. И защото така си ме научил (ти ли, или живота), че макар и далеч, мога да чувствам добротата и топлината, и да бъда щастлива…
Искам да ти пожелая небе — неспокойно, с бягащи облаци, с нетърпеливо изчезващ лазур, с косите на слънцето, сплетени в ефирни плитки. Пожелавам ти повече радост, повече щастливи мигове, поне толкова, колкото слънчеви петна потрепват по килима на Шарколес. И нека тази доброта, която излъчваш, да се връща при теб и да те зарежда с усмивка и обич. :*
Честит рожден ден и от мен!
Много здраве и много усмивки!
Благодаря! Не от името на рожденика, разбира се, явно е зает и не може да насмогне да мине навсякъде, където има поздрави!
Благодаря, че намина, Коко! Свърши ли зора по морето?
абе видях го, ама чаках да се обади и още някой
коко, благодаря още веднъж за топлите думи.
“ама чаках да се обади и още някой”
… че смее ли?!
аз! Извинявам се, че със закъснение, но бях болна … Ник, явно си романтик
, щом предизвикваш такива излияния, не се сърди, харесва ми римата, не заради друго 
) Щях да се отплесна пак във философстване, за това млъквам и ти пожелавам прекрасна година, щото следващата ще е още по-прекарсна (спор за тва нема, от Шарколес се грижим за питомците ни), изпълнена с усмихнати изненади, пеперуди, които ще се погрижат да изглеждат като цветя, рози, които чакат да бъдат нарисувани и мира и спокойствието, от които имаш нужда 
Наздраве
Гери, благодаря ти, че намираш думи за този специален повод. При мен това е един от малкото пъти, в които с малко думи не се получава, а многото думи са излишни…
ето виждаш ли – 100 букви, пък нищо
та, благодаря ти
@deni4ero
Наздраве! Такова пожелание, Лю, че… ме остави без думи! :* И хич не се давай на разни пролетни болестозакачки!
@Дачи
:*
И аз благодаря! Ти пък си му намерила страхотна снимка… отива му, ама много!
хихи, от миналото лято я пазя