Посоки
Comments(6) 
Ако достигнеш гребена на вълната, не поглеждай надолу! Веднъж попадне ли в бездната взорът ти, ужас и лед ще те сковат. Няма да откриеш щастието в дъгата от пръски пред себе си.
Ако прекосиш поток, не прави крачка назад! Вихрена е плътта на водата. Около сянката ти мрежи ще хвърли, ще отнесе брода, по който си пресякъл и нивга брегът пред теб няма да мами очите ти, нито скъп на сърцето ти ще стане.
Затвориш ли врата зад себе си, не опитвай да я отвориш отново! Вятър след теб е размесил прашинките, пренаредил сенките, други образи е изваял, не ще откриеш вълшебното Преди. А така няма да усетиш и свободата Отвъд.
Ако на кръстопът посоката сам избереш и крачка направиш – не поглеждай назад! Различен е вече кръстопътя, гледан от другата страна. Втория път по-лесно се греши, когато мъгла на съмнение замени ясния взор на интуицията.
Веднъж прегърнал за сбогом, с целувка опарил чело като за последно – недей се обръща! По-дълбока зейва бездната, ако втори мост два погледа тъжни се опитат да съградят. Запомни усмивката преди, че не сълзите пазят спомена жив, а светлината в зениците.
Но ако си тръгнеш без сбогом, ако силите ти не стигат да направиш крачка напред, ако неизвестното те плаши и на ръба колебание стяга душата ти – погледни назад. Измери с поглед изминатия път, с кривите от геометрията на опита. Вдишай любимия, познат свят, докато почувстваш неизвестното, и страстта да откриваш. Запамети всяка бръчица, родена от усмивка, която после раздялата ще издълбае… и пристъпи напред.
уууууууу … бетер циганка ги нареждаш …
недей, че и без това тъга мори добитъка ми …
не аз, онова цигане в мен ги реди. като му се прииска да изреве и да къса, не мож го спря
иска ми се да помогна и прегърна всичкия добитък! :*
само да успея да изляза от тъмния завой
И що така тъжно ми звучи?
Ей Гери, кви са тези минорни нотки!!!
Днес е днес и утре няма да го има – я смело без равносметки и аванси.
Усмихни се, Магьоснице!
Прекрасни снимки – май е време сериозно да почна да се тръшкам, че ги искам всичките.
Нещо съм объркала явно с кафето на циганЕто сутринта. Хич нямах намерние да е минорно. Аз понеже съм така, като направя крачката напред, не се обръщам. За нещо отминало, на което вече не мога да влияя – не съжалявам. Не лелея очаквания – затова и получавам изненади. И, ей, богу, толкова е хубаво това!
Целувки!
Дали пътеката е вярно извървяна?
Присъдата тепърва предстои!
Защо за чуждото предателство, измяна…
да плащам с перлени сълзи ?
Спонтанно ми дойде да го изкажа в рима
Перлени…
в недрата на душата ми родени
от дума-песъчинка наранена…
Чудесно! Все така да виатеш в самодивска орбита