Ами то е така – като падне първия сняг и вземе, че изпадне някоя възможност, която си чакал почти десетилетие! За единия ми коледен подарък тази година (Lenovo Thinkpad P50) нямах ясно очертана мечта… Тя просто изведнъж разцъфна, узря и се появи на ръка разстояние…

Дали от екрана с нечовешка резолюция или от това, че доста повече внимавам какво си причинявам на снимките в RawTherapee, но от седмица-две си гледам снимките доста ококорено и с някакво топло, недотам познато одобрение. А може и да е от това, че режа всичко, което не прескача оградата…

Вторият ми подранил подарък не беше неочакван. Напротив! Чаках го много дълго, повече от 10 години. Гледах за него, търсех го, питах,.. но който и да имаше скътано това малко бижу, не го пускаше. Досущ като калина, пазеща си плодчетата специално за прииждащите със снега орешарки и червенушки…

И дочаках мига най-сетне този малък кристал да се утаи меко в пазвата на Ал и на Кони. А пък за късмет – дойде и първия сняг! Днес съм ходила по поледицата с вниманието на въжеиграч, който в миг на умопомрачение е стъпил на рибарски конец! Викам, аз може и да се ожуля и натъртя, ама техниката! Техниката е злато!!!

Подозирам, че Велин вече се сеща кое е това малко бижу, което ме направи толкова щастлива и замаяна тези два дни Ами… празници идат. Да се отпуснем малко, да се порадваме, да уловим милиардите светлинки, всяка заредена с ухилени звездички.

От сърце ви го пожелавам! Защото… какво е фотограф, макар и любител, без това … леко, малко, удобно, кристално и толкова светло… 50/f 1.4