Последен сняг
Малко кадри от последните снегове (надявам се ) за тази зима. Не, че е била толкова тежка, но съм свикнала с друго да свързвам март. Е, който го влече, се надпреварва с идващата пролет.
Добре, че никой не е решил да срине Бабуната в Южния и да я преправи на паркинг.
Висша мода на пързалката – балетна поличка, цветово съчетание с един от тези легени, които хлапетата използват за шейни… И които правят снимането особено трудно, защото алеите са като писти за бобслей, а за фокус се иска твърда ръка. Не е като да се пазиш от двоен тулуп постоянно
Дефилират всякакви размери, цветове и игривост, каниди. Внимание – акита ину! Любим, любим модел! Е, искам едно такова и аз…
То не е осанка, то не е излъчване, интелигентен поглед, красота, изящество… Не, че не обичам да снимам и други мъници.
А някои успяват да ме хванат в крачка. Слонът много любим! Имах чувството, че синът ми дори насън го катери този звер.
Радват такива креативни художници. Напоследък все повече се забелязват… Пейки, кошчета за боклук,… електрически табла. Но за тях ще се отдели специално внимание – заслужават!
Може да е минус 10. Може сутрин пак да ви се наложи да метете кола. Може да не си понасяте вече палтото и ботушите. Но ТЯ идва! Пристъпва плахо, отгръща голите клони, разкъсва с нежни пръсти облаците и лисва синева! Заслушайте се в синигерите, които ги е напънал хормона. В кълвачите, в каканиженето на сойките. Ще я посрещнем пак. Хубаво е да знаеш, че поне едно нещо на този свят не се променя с времето, не остарява, не те забравя, не те игнорира. И винаги е готово да те стопли и усмихне.