Преди петнайсетина години като снимах със сапунерката сякаш повече снимки правех по улиците. Някак, сега по-тежкарски (и като тегло!) го раздавам – докато се наглася, докато се настроя, докато се назландисам кой обектив да сложа. Явно човек трябва да си има и нещо малко, компактно за такива цели в чантата Ей, така, да обиколиш любими улички, да се порадваш на пролетта, плиснала се по хора, витрини, входове и магазинчета…

“Графа” си остава една от най-любимите ми улици. И преди, с разкривените плочки, и сега – след прословутия и дълъг ремонт. Хубавото е, че махнаха перките. Аз изобщо не гледам в краката си, като ходя по улиците. Как да гледам там, като ще взема да изпусна някое съчетание на шарки с клонки…

… или паметна плоча, после да се похваля.

Сан Антонио е виновен! То вече за какво ли не е виновен се чудя. Но е виновен специално за това, че се научих да се нося по улиците така – от фасада на фасада – с вирнат обектив и брадичка. В търсене на живописен цвят, детайл, форма, балкон, орнаменти… Особено на старите къщи!

Понякога като се разхождам по улиците се чувствам все едно съм в галерия. Все едно разгръщам албум със снимки и се чудя, сега това тази къща ли е, която съм мяркала из снимките му, или не прилича. Но най-често се чувствам сама откривател и се радвам като дете просто на съчетанието на цветове и идеи.

Да, Графът е толкова пъстър! Накъдето и да се обърнеш, снимаш и снимаш, и все има какво още да се връщаш и да видиш. Защото току-виж си изтървал някое феерично изографисано ел-табло…

Атмосфера има, дух, слънце, настроение, което те увлича. Спомени, усмивки, пъстри сергии, пъстри хора, пъстри хрумки…

И особеното усещане за Пролет, много различно от онова, дето го имаш за даденост като се заровиш в тичинки и венчелистчета (Велин! )! Усещаш я толкова различна и свежа, докато те размята вятъра, заедно с шаловете, чорапките в стройни редици, опаковка “Зрънчо” по трамвайната линия, листата на кленовете, листата в ръцете на забързана дама с висок ток и елегантно сакце. Докато се оглеждаш да видиш слънцето във витрините, после на снимките гадаеш чий образ си хванал в отражението. Докато хващаш откъснати фрази на пиещите кафе, на чакащите на спирката… Докато накрая не те грабне синевата да ти докаже, че пролетта просто си я носиш във вените. Само трябва да стъпиш на Улицата.