До генерал deni4ero, космическа база “Фи-Лий-бета”

Генерал deni4ero,

От името на екипа на космическата совалка с кодово название “РУ 32-18″ (а.к.а. рошава усмивка 32 зъба 18 карата) Ви съобщавам, че на борда всичко е под контрол. Движим се по планираната яйцевидна орбита. Бордовата фея, Гребень-Нине-Требе, измагьоса специално за утре отклонения в пътя, с форма на козуначени осморки. Дирята, оставена от совалката, във вид на магически прашинки брашно, ще помогне в процеса на превръщането на топузите тесто в пухкави козунаци, и на домакините – в усмихнати феи

По време на редовния полет, осъществяван в Северното полукълбо, засякохме масово придвижване на ГБП на север. Въпреки научното обяснение, че сме пресекли орбитата на пролетта, скрита в ятото щъркели, нашият астролог Булон-дьо-Нострадам гордо отказа да си отвърже двуцветния амулет и да го остави, в посетения за целта, лунен кратер.

Като се има предвид кодовото име на совалката, назначеният специално за целта бордови фризьор се е заел със задачата да въведе ентропия в козините. Особено успешно се справи с оформяне на кичури за мимимкрия на главния ни разузнавач…

… но поради по-високата мускулна маса, в състояние на безтегловност, и благ нрав на главния ни лаборант Джинджър-Фан-то-Маски, фризьорът бе принуден да остави последния да си ходи несресан…

Главният ни готвач е в пълна бойна готовност за предстоящите дни. По време на празничната обиколка на РУ, Хот-Пепър-ЧерпакОва държи да проверява рохкостта на всяко сварено яйце, като винаги го сравнява с едно за контрола (което обикновено е домашно)…

Генерале! В орбита се носят слухове, че по време на великденската обиколка на совалката, на борда се произвеждат и раздават специални дражета против преяждане с козунаци. Поради тази причина, лорд Дърт Вейдър е по петите ни, за отмъщение на ситите!

Прекъсвам телефонограмата, защото совалката е под обстрел!!!

Усмихнати празници! Рапорт даден!

Космически капитан Май-Се-Реши-Май-Не!

Някога, след още две години, макар че като гледам как са се изпълнили над 73 страници със снимки, може и по-скоро да е , ще има да се чудя домейн ли да сменям, по-голям размер хостинг ли да си наема, или да си правя сървър, че да ме побере. Като си чета писаниците на миналогодишния прощъпулник, и за още една година ПАК не съм се научила на пестеливост. Въпреки, че започнаха по-често да се появяват разни късометражни, широкоекранни, хайку-попълзновения изотвътре, време им е да станат традиция

И тази година намирах май повече отговори за себе си, отколкото възбуждах въпроси у другите. Но пък предизвиквах повече усмивки, отколкото преглъщах сълзи. Защото не е все изпълнена със светлина тази шепа, с понякога побелели от болка пръсти, и влажна от опакото ръка. Жестока съм, егоистична, че карах да страдат гномчетата, да се впускат в душевни терзания животинките, да се чуди и мае учителят Лин какво да им отговаря, но винаги се чувствах преродена след това. След като някак неусетно успяваха да поемат своя дял тъмнина и да я претворят в добро.

Преди година убеждавах себе си, че choku все още търси образа си. Сега го виждам като трепкащо отражение в езерото на нимфите – всеки полъх на вятъра, приводнил се лист, гълъбите, натопили жадно човки, може да разбълника повърхността и да произведе друга картина. И всяка една е отражение на онази вродена хармония с природата, която ни изгражда, но не всички успяваме да уловим и задържим.

Някъде там, сред лилиите затихват концентричните кръгове на тъга, изгряват звезди щастие, охлюви пазят легенди в гънките на черупките си, а жабите каканижат вещерски клюки. Е,.., не е като да се бистри политика, не се сътворяват покъртителни стихове или разкази, но пък е пристан на добро, несравним с нищо друго по силата си да ми върне смисъла, вярата в себе си и усмивката. И то благодарение на вас, приятели!

На всички вас, които наминавате тук, намирате по нещо хубаво, в картина или дума, пишете, или по-често просто затваряте блога, но с усмивка… благодаря от сърце!

И понеже нова година – нов късмет, реших да пробваме заедно една рубрика, за която в известен смисъл, преди повече от година ме вдъхнови Mari-ana (хихи, сега веждите и са се вдигнали до перчема ). Ще се казва “Предизвикателство по желание” (Мари, сети ли се? ). Всеки от вас може да си пожелае някаква тема, да я изрази с една дума, с израз или цяло изречение, даже песен или стих, вие решавате. Моята задачка е да я изобразя в снимка(и), с или без думички или стихове. Започваме от днес, да видим чие ще е първото предизвикателство.

Накрая (ама съвсем не са за накрая!!! ), силни прегръдки и целувки за основателите и виновниците за появата на това чудо на дигиталната фотография, виртуалната реалност и неизживяното детство, choku-geri! :*^3