Да имаше как да омагьосам нишките, от които е оплетено съзнанието ми, да потънат така… Да се изгубят поне за час – силуети от спомени, вериги на суета, опърпани листа от цветни надежди.

Да поседне душата ми безцветна и няма, с мъглата загърната само. Без тегобата на миналото, без любопитството на бъдещето, без сторени добрини и грехове…

Не искам сърцето да намира пътеки, завършващи с очаквания за неща, които никога не се сбъдват. Да не задава въпроси, все да иска, да очаква и да бди. Скреж да полепва по нозете и топлината с дъха ми да полети да лекува Слънцето.

Имам нужда да забравя грешките, костеливите им клони, дето пробождат спомените. Да потънат в мека светлина обвиненията, които си отправям, и ледена ласка да приспи навеки съмненията. Искам да вярвам, но да не боли…

Защо Слънцето е ощетено, няма фази, няма крехък сърп, нито четвъртини?! Не искам винаги да горя! Поне за миг да бъда мъглата – мека и хладна. Лекуваща, безвременна, безтелесна и нежна. Само в нея Слънцето прилича на Луна…

Знаете ли какво си мисля? Че денят между два хубави празника, на всичко отгоре и неделя, когато лежерно отплуват в спомените (и в кръговрата на веществата) всички люспестохрилни роднини на Ихтиандър дали фира вчера, а студентите вече пътуват към хижи и паланки, приятно натоварени с положителен заряд, алкохолно-съдържимо и хитови MP3-ки… Та днес ми хрумна, че е време за началото на една нова рубрика. Идеята за нея се роди съвсем спонтанно, посред невинен разговор , когато (не)случайно подхвърлената искра попадна на благодатна смес от барут, шишарки и паста за бенгалски огън, каквото представлява въображението ми по това време на годината.

Рубриката ще се казва ФФ или “Фотографи на фокус” и в нея със свои снимки ще гостуват приятели фотографи. Отварям една скоба – в моите разбирания това са всички приятели, които обичат да снимат, за които е много по-важно да уловиш точния миг, лъч, усмивка или движение. И които изпитват такова удоволствие от снимането, каквото изпитвам и аз.

Read more »

Честит Никулден!

Хех, да, може би е твърде невидима за някои връзката между заглавието и празника на Чудотвореца, покровител на рибари, моряци и банкери, та да взема да си призная май

Една възможна връзка е неповторимия чар на морето, който се дължи и на това, че в него се отразява небесната красота, а какво е тя без Луната! Освен това, малко ли моряци и рибари са се вглеждали в бледия и лик и са гадаели настроенията на боговете. Малко ли чудеса е извършила тази, която пилее светлината на Слънцето, за да прави въздишките на разделените влюбени да се срещат. А и какво е светът без нестандартните, непредвидимите. Тези, с които става мъничко чудо винаги, когато погледнат Луната и мислите им политат, светли и добри, към непознати светове… далечни или вътре в тях.

И най-съществената връзка е, че има един именик, който искам да поздравя с една любимa песeн и (пак) с един опит за небуквален превод .

Честит празник, Ники! Да е живо името с теб, с внуци и правнуци! :*)

Благодаря ти, Дачи!

Усмихна ме като видях, че си посочила това кътче, като място, където се чувстваш добре, уютно, спокойно. Точно това и исках, снимките и настроението тук да даряват усмивки и светлина на този, който се отбива.

Играта, в която, обаче, ме въвлече LeeAnn определено ме накара да се замисля. Все ми се иска да живея някак по-простичко, да не си развивам, разтеглям и опровергавам (или доказвам) всякаквите там рошави мисли, дето ме нападат, ама не ми се отдава много. Ето и сега, игричката ме накара да се чудя дали изобщо ми е възможно да определя така дефинитивно шест неща, които ме правят щастлива. И какво е щастието?…

Като се стигне до подобни въпроси, винаги на помощ ми идва Учителя Лин. Неговото спокойствие, търпение и дълбок поглед винаги са ме ориентирали в лабиринта. И сега си спомних един разговор с него, докато се разхождахме из Шарколес една мъглива утрин…

“Щастието ли? Хм, труден въпрос. Колко ли глави са побелели да търсят рецепта за вечно щастие… Толкова простичко изглежда за разбиране, а така трудно за обяснение! То е хем необятно като всемира, хем толкова мъничко и субективно, дълбоко скрито в нас. Не е постоянно, но е навсякъде. Не е универсално, но можеш да го откриеш във всичко. Не е само в изпълнените, дълго лелеяни мечти, но и в дребните, осъществени желания.

Щастието е като водата и въздуха. Когато си щастлив се чувстваш лек, способен да прегърнеш света, от теб струи светлина и доброта. Никога не е еднозначно през целия ни живот. Променя се също както потока, който преминава в пенлива река и е съвсем различно, когато времето и възрастта затлачат с наносите на ежедневието руслото ни. Понякога идва да утоли жаждата ни, друг пък да ни развесели като пролетен дъжд, чисто и съвършено като скреж, а понякога всепомитащо като лавина.

Това, което прави щастието различно за всеки е светлината. Тази, която носим в себе си. Лъчите, които излъчваме, които сме способни да приютим, да стоплим и да ги отдаваме обратно на света около нас. Щастието е като капка роса — пъстрооко, усмихнато, разноцветно, всеки миг различно и … мимолетно.”

“Значи … правилно съм разбрала, учителю! Няма как да отделя само шест цвята от шарката на света, които обичам и ме правят щастлива! Те преливат и дават нюанси на щастието. Един е той с усмивката на детето и семейството ми. Друго е щастието от топлата ласка на любимия. Усмивките на приятелите ми, снимането, музиката, снега, целувката на морето, огъня и песните на косовете и капчуците напролет, вкусът на узрели смокини, шепота на дъжда…”

“Ехей, спри се! Да, това е и още можеш, знам. Сега помисли, дали можеш да откриеш в себе си момент, някой или нещо, което най-много от всичко да те прави щастлива?” Монахът се усмихна и пое пътеката между дъбовете.

Погледът ми попадна на локвичката, намерила си място след дъжда в един кух дънер. Слънцето се оглеждаше в нея, грееше, усмихваше се, топлеше, искреше в цялото си великолепие, превръщайки простичкия мокър дънер в чудо! Да, всъщност като се замисля, има такъв момент! Най-щастлива се чувствам, когато правя хората, които обичам, щастливи.


Пак не стана простичко и късичко, както все ми се иска. Но поне ще прехвърля капката, така де… топката на следващите, които обичам да чета, но и също така да ги виждам, да си говорим, да снимаме, да се смеем реално и виртуално. Това са Ему, Яската и две двойки, на които пожелавам от сърце светлина и щастие — Ванката и Соня, и Краси и Силви!

Честит да е Денят!!!

… в който се е родило това невинно създание, което не е и предполагало, че един ден ще се превърне в такъв талантлив чаровник (способен да ми оправи настроението за милисекунди), програмист, самопризнат мързел (макар и все още да няма неоспорими доказателства), Властелин на плъгините, или обичното ни дългокосо Пиле (голямо, нелетящо, австралийско с три букви), без което не минава (ама в никакъв случай!) нито една фоторазходка…

Да бъде жив и здрав! Издръжлив на връхлитащите го (дай боже по-често) житейски пристъпи на късмет, както и неподатлив на депресии от случайни несгоди, като например да не можеш да си фокусираш “синджира” в ракията (дето и без това го нямаше, че беше купешка)…

Да бъде все такава светла личност, добра, отзивчива, неизчерпаем източник на жизнерадост и артистичност (който не го е видял – много е загубил!) — изобщо, какъвто го виждате, същинско сияйно ангелче!

Да бъде и все такъв провокатор, подстрекател и осъществител на първоаприлски шегички, последната от които се оказа най-доброто ми лекарство против депресия!

Честито, Ему! :***)

П.П. Баклавата накрая е… ти си знаеш за какво