* * *
Да си спомням за теб – сладък огън
Да чувам шепота ти – цяла в твоя власт
Да те милвам, да ме имаш – само твоя
Да си пролет – ще съм див, разцъфнал храст…

/Flo, 05.2013

* * *
Щурец ли подхване ноти да дири
Нощем на жадни за обич да свири
* * *

~ ~ ~
Мак ли пламти сред косите ми луди
Палав копнеж във плътта ще пробуди
~ ~ ~

~ * ~
Мисъл за мен ли в съня те споходи
Върше, реки и жита ще пребродиш

Ще ме откриеш – самодива наречена
С тебе и твоята ласка облечена

/Flo, 06.2013/

Когато превръщаш сълзите в дъга
Когато посрещаш въздишката с устни
И стапяш със нежност всяка тъга
Моля се мига да не изпусна

И зората ме буди по-жадна
С мисълта да те видя до мен
От тъмата с усмивка се ражда
Всеки ден със теб, благословен

/Flo, 04.2013/

Назови ме Пролет!
Вади ще стопя в нозете ти
Бедрата ми разлистили

Лято назови ме!
Зноят в класовете трепкащи
В косите ми ще сресваш

И Есен твоя съм!
С ябълки съня ти ще посрещам
В змей да те превърна…

В зима ме намери
С пръсти, в джоба ти преплетени
С кръв, кипнала от жад неутолима
С плът, която не от студ трепери…
Ако искаш име ти да ми дадеш
Назови ме Зима…

/Flo, 12.2012/

Много е – времето, когато те няма
Малко – зноят на лятото
Много са – листата, неразрошени
От твоята страна на пътеката
Все по-малко – търпението ми да дочакам
Ръката ми да свие гнездо в твоята
Колкото времето трупа сребро
И спомени в туптящо слепоочие
Все повече се сливаме в едно
И секундата без теб е денонощие…

/Flo, 11.2012/

Когато те няма до мен
Сякаш съм в стая – огромна, кънтяща
С десетки врати – всички до една отворени
Търся се в празнотата и не се намирам
Течението заскрежава мислите в спомени

Само топлината ти любяща
Връща уюта на времето – в шепите ни спящо
И на дъха ни взривява покоя
Искам да намеря ключа – да го претопя
Ще ни стигне ли зноя?
Ключът, който вратите отваря
Страхът – да не те загубя някога…

/Flo, 09.2012/

Нежност е, цветът на вълната, когато целува брега
Ласка – крилото на чайка, обагрено в залез
Въздишка е, вятърът с аромат на смокини
Нетърпение – песъчинки, заиграли се в боса следа
Желание – морза на звездите под фара запален
Така ми липсваш! Заплитам в красота
Всеки миг без теб – по-бързо да минава…

/Flo, 08.2012/

*~*~*
Ще те дочакам, както капките след дъжд
Когато крачка правиш от подслона
Едва пристъпил смело – изведнъж
В смях и бисери обсипват клоните

Ще те посрещам всеки път с прегръдка
След болка – нежна, лудешки шумна – в радост
Като лоза, обвила всяка твоя стъпка
В спиралата към следващата младост

Ще те намеря в сънната тъма
Със сладостта на спомен напоена
Във фибрите на въздуха ще те вплета
За да те чувствам винаги до мене…

/Flo, 07.2012/

* * *
Топлото усещане за цялост
Когато си над мен
Меката светлина на погледа
Сгушена до теб
Ръцете ти щракват закопчалката на часовника
Сключени зад гърба ми
Отнемат ме от света
Да ми подарят вселена

/Flo, 06.2012/

Жива съм – дъщеря на Дракона!
За жарта на слънцето копнея
За свистенето в крилата – уловили вятъра
За зеленото, взривило цветовете
Покоя грабнало в тръстики кипнали
Пашкула ми на ларва, страховете
Зелен дъжда е и капките увиснали
Сутринта по клепките на макове
Крилата съм, обичана, обичаща
Отново жива – дъщеря на Дракона!

/Flo, 06.2012/