Не е да нямам снимки – имам! И още как, и още колко… Но да можех толкова и време да имам, че да ги споделя. Че и както искам… Ще се чака пенсиониране явно. Само че тя пролетта ще се оттече (и в прекия смисъл), докато се накумя. Затова – насипвам малко пъстрина и свежест от една “бирена” серия из Южния парк.

Традиционно си снимам любимите лехи в началото на май, обаче нали всичко бърза та се къса тая пролет – ей, на! Докато се усетя и лалеената феерия за малко да замине.

А имам какво да се види. Има на какво да се възрадва душата, да се усмихне и да поеме всичката тази копринена красота.

… На фона на която, с кеф да издебваш всякакви Майстори на спорта…

… влюбени…

… баби и дядовци на всякаквовъзрастови внуци…

Дори и наперени батковци (заголили бляди зимни бедра) могат да се поспрат, да се порадват на гледката

А отговорни татковци внимават къде капе разтопения сладолед, има ли лавка за царевица, ох – лалета! и… да не сгазят някое четириного…

Има и скептици, въздържали се от първо лятно разхвърляне… Друго си е да си имаш някое горнище!

… други си идват от Малибу и лятото си ходи с тях!

Някои направо си откриха плажния сезон (децата дали вече нагазиха в реката или може още да се поизпънем…).

Много има още, ама ще си ги запазя. Може пък някой ден, Музата ми за приказки и фейски сладкодумия да се събуди, да скокне над всички и да извърчи като новоизлюпен синигер “Я колко цветно и топло, и светло било тук!!”…

Няма угодия! Друга година като се запилее нанякъде, като се замотае и я чакаме чак до юни да ни се яви… Пролетта! А сега ни връхлетя с устрема на рояк гладни пчели, надушили бъчва сладко от вишни. Като се развихри, разви цветчетата, издърпа стръкчетата на тревите, и дори успя да изтегли към слънцето ей, това – близо 60-70 см стъбло!

Че да увеси на него най-страхотно оранжевите камбанки, които може да си представи една зажадняла за снимане душа, която си броди из малката градинка под балкона!

Гледам и не вярвам на очите си! В градинката ни се спотайвала грудка на Нейно Величество Fritilaria imperialis (Императорска ведрица)! Няма да описвам как ревниво дебна някоя хищна “птица” да не и смъкне камбанките, докато си разхожда трътлестия дакел…

А че сега и ей тези бледи, прекрасни лилиоподобни красоти наглеждам.

Раздиплила се е една копринена красота! И не мога да свърша нищо тези два дни, защото ме тегли навън постоянно. Намирам си работа я да простра, я да прибирам пране, дори само да сглобя някоя паянтова щипка и … в следващия момент, вече усещам тежестта на любимия обектив, уютно разположил се върху предлакътя ми

Докато аз клеча в лехата с лалета и гледам да се вардя от гъмжащото семейство на някакви дребни, земни пчелички, които са решили да презимуват в градинката, и сега усърдно се опитват да превърнат всеки сантиметър, свободен от посадъчен материал и горски ягоди, в холандско сирене,… ей, ти я Мая!

Видна квартална хубавица, Мая е на отглеждане на всички, но най-вече на една от съседките ни, която има 3 кучета. Като тръгне с цялата кавалкада от една немска овчарка, и две по-мънички, Мая подтичва заедно с тях и оглежда терена… Да няма изненади! Работа трябва да се върши!

И сега сякаш ме пита защо клеча … като ягодите не са узрели все още! А останалите тревки не стават за ядене.

Сутрин, сладураната обикновено посреща всеки, излизащ за работа от входа, с невинно мяукане изпод най-близката кола на паркинга. А често познатия звук идва някъде отвисоко… От клоните на джанката

Сега е сита и доволна, само леко любопитна. Подушва въздуха, потрепват мустачките, пошавва леко с ушета и продължава покрай пътечката между липите…

И тях не ги подминава лудетината Пролет! Раздипля с невидими пръстчета тънките листенца. И със закачлива усмивка предвкусва мига, когато всеки ще слиза от автобуса и замаяно ще се спре … зашеметен от дъха на липи.

Ееее, обичам да е Пролет! Дива, луда, бърза, ненаситна, разпиляна, жужаща, цвърчаща и зелена! Е, и да съм с бирата из тревите – в свобода и безвремие…

Пътувам към нас в някакво прашно возило, с тук-там отворени или липсващи стъкла, и ако имам късмет – с шофьор, който е наясно, че по линия 76 пътуват най-онеправданите и прегряли обитатели на столицата. Та, в случая нямам късмет с такъв водач, така че първа врата е плътно затворена. Гъделичкане по прасците ми напомня, че вадичките са се сляли и като ставам, ще трябва с финт в ханша да позабърша мокрите следи по седалката… Пот и мокри чадъри – две в едно, пикантен летен ден в центъра на София.

Как да не ти се прииска да си останеш постоянно там, на онова място, където пръските от централните глобуси остават като мана небесна по жадната кожа. Правят диаманти в косите, струйват звън в кръвта и усмивките.

А пък и време такова едно! Тревата е зелена като през Май, нищо че Юли си гони сянката по напечените павета. И днес се вихрят къдели в гълъбовопера окраска. Ухае на озон. А някои са с колелета и колички. Ще се измъкват бързо като завали.

Ветрилото се опитва да възстанови водния баланс. Не, от друго имам нужда – да отворя ей тази колекция свежи снимки. Издебнати в един топъл следобед, с шарено небе, отдалече. Така, че само аз да чувам ритъма и смисъла на пръските и репликите…

Нямам насита! Вода, вода, настроение, слънце, пак вода и шляпане в дъжда! Дано само не се окаже, че са ми последните кадри с точно тази камера. Знам, че ще стискате палци

Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…

Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни!

А младите майки… по сламени шапки…

Дядовците – разсеяни! Каска – налична, колелото – вкъщи

Юни!… ]]> http://blog.choku-geri.net/?feed=rss2&p=11717 0 http://blog.choku-geri.net/?p=11685 http://blog.choku-geri.net/?p=11685#comments Tue, 24 May 2022 21:06:08 +0000 Geri http://blog.choku-geri.net/?p=11685

Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!

Трети мислят за футбол или още повече – за някоя компютърна игра. Или как да издебнат съседчето и да го поканят на сладолед (без майка му).

Още повече яхнаха колела и тротинетки. Харесвам тая мода, що не. Стига да не ми връхлитат, докато снимам на велоалеята.

По-рано дошлите в парка вече ги е напекло… И гледат леко заканително.

С първите жеги пуснаха пролетните принцеси! Тази може и лятна да е, с тая опашчица на русалка

Принцесите едно време са ги учели да танцуват менует, да се хранят изискано (ако въобще…), и да яздят! Сегашните нахлупват каски и яхат мотори още преди да са напуснали втора група в детската градина.

Важното е, че всичко им е в тон pink – и каската, и звънчето, и фанелката…

… настроението най-вече
Ама то си имаше реална причина! Коя принцеса ще понесе някакъв фръцльо с яркочервен мотор (и яркожълто по човката), да се прави на интересен, че може да паркира на заден!

С мотор всеки може! Я пробвай да паркираш мирна сянката си…

“Водя те с почти две сенчести дължини, шефе! Спечелих си бисквитка!”

]]> http://blog.choku-geri.net/?feed=rss2&p=11685 0 http://blog.choku-geri.net/?p=11680 http://blog.choku-geri.net/?p=11680#comments Sun, 22 May 2022 21:14:15 +0000 Geri http://blog.choku-geri.net/?p=11680

Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

]]> http://blog.choku-geri.net/?feed=rss2&p=11680 0 http://blog.choku-geri.net/?p=11663 http://blog.choku-geri.net/?p=11663#comments Fri, 20 May 2022 21:19:41 +0000 Geri http://blog.choku-geri.net/?p=11663

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…

В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…

На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…

Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…

Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…

А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…

И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем!

]]> http://blog.choku-geri.net/?feed=rss2&p=11663 0 http://blog.choku-geri.net/?p=11644 http://blog.choku-geri.net/?p=11644#comments Wed, 18 May 2022 20:33:19 +0000 Geri http://blog.choku-geri.net/?p=11644

Решихме да съберем цялата серия бирени кенчета на Минолта. И как не – то няма ни едно калпаво кенче от тях! Та, днес сред много дъжд и локви, добавихме и голямата бира – Minolta AF 75-300mm F/4.5-5.6 “Big Beercan”.


Този пост е с първите ми опити да снимам с тая базука, като ми беше особено любопитно как ще се държи с максимално отворена апертура (в случая, почти всички снимки са на f 5.6). При фокуснo разстояние 75…

… и при 300 мм.

Солиден, тежък (поне в моите ръце идва малко в повече), но стабилен! Една идея ми е малко по-тъмен при максимален зум, в сравнение с обикновената бира (70-210/ f 4, мнооого любимо стъкло!), и се налага да намалявам скоростта при сравнително неидеални полеви условия.

Което за моите трептящи ръчички си е живо изпитание. И въпреки, че пръстена за ръчен фокус е много тъничък (както на другата бира), понякога помага повече от автоматиката.

Пак добре, че дъждът спря, та да се пробвам в тежката артилерия – опити за макро. Минималното разстояние до обекта си е триково. Даваш назад, назад,… докато нагазиш в калта.

Ама нали е за единия трендафил – жертваш се. А и няма някое опасно шарено насекомо, че да го целиш отдалеч

A надалеч е по-леко! В очакване слънцето да блесне в локвите…

И да се отворят глухарчета и паламиди

А на ф 6.3 и баба знае! И на равномерния пейзаж на относително чиста броня на комшийската Тойота…

Мисля, че… ще го бъде и този кен! Експериментите ще продължат! Заедно със сладката кражба на време… Част от което заминава незабележимо, с все по-разширяващите се балконски плантации. Но идва лятото – цветно, с дъх на озон, звук на гръмотевици, вкус на джин с тоник и дълъг ден с много светлина!

]]> http://blog.choku-geri.net/?feed=rss2&p=11644 4