Това е растението, което ми спаси живота, така да се каже. Четири години какви ли не доктори се опитваха да ме излекуват от хронична уртикария, която ме докарваше до тежки отоци и задушаване. Накрая една дерматоложка ми каза, че моя случай не е за традиционната медицина . Така стигнах до класическата хомеопатия и след 3 часов разпит се оказа, че съответствам точно на това растение. След 3-4 месеца борба успях да спра лекарствата и да заживея нормално.

Много се радвам, че си го видяла! Описала си го така хубаво, че нямаше начин да не го позная

И другия път да го снимаш

Там имаше цвете, което виждам за първи път. Лилаво, с жълта сърцевина, с тъмно-синьо в нея.
Изглеждаше нагло и арогантно, от всякъде стърчаха бодли…
Всепобеждаващото ми любопитство обаче отново надделя и го пипнах – бодлите се оказаха… фалшиви – това, което изглеждаше като бодлички се оказа меко като пух, дори по-меко.

Невероятно! Нищо и никакво цвете, а имам чувството, че с него мога да разкажа душата си! … Едва ли има име дори…

Не го снимах, защото си бях забравила дори телефона от бързане да гоня облаците. но следващият път, ако още е живо, ще го направя, обещавам

Хей, ама какъв мързел, няма такова нещо! Само като усетиш апарат в ръцете си и всякакъв мързел се изпарява. Между другото, трябва да се организираме и да поизлезем някъде за “цял ден”, да се видим и да поснимаме, а?

Страхотни снимки, Гери