И да ти кажа, тези тук хич не са лесни за целуване. Езерото крие подмолни дълбини, разни хищни русалки дебнат (преправят се на златни рибки). Тези водни лилии все са принцеси-жертви.

А по въпроса за принцките трансформации, много обширна тема е. Понякога целувките водят до по-бавната, ама по-трайна трансформация, тип “дънер” (дърво, чвор, дъбица и пр. ентизми). Тиквената поне е обратима – само посегни към точилката и пред перспективата да станат плънка за баница, веднага си връщат принцкия облик.

В дебрите на всеки сезон се крие зародиш на следващия. А стария трудно си отива! Че нали трябва да се убеди зимата, че крехката пролет е проходила стабилно, че може сама да се справи? Затова и от време на време я подкрепя, а пък ние… просто си мислим, че ни е студено. Оттам и леката тъга, която сигурно повява… по ръба между два сезона