Едно, че знам и за двамата, че Флойд са част от светогледа и душите ви. От друга страна, съм луда от щастие, че споделяте и чувствата на един толкова закъснял техен почитател. Съвсем трето нещо е, че не сте много хората, които възприемате блога далеч не само като фото-албум… Просто, обичам ви! :***)

Можете да си имате колкото щете спорове за Уотърс, явно сте доста по-напред с материала от мен Аз възприемам музика, текст, послания, гласове, аранжимент, сцена .. в тяхната хармония.

Краси, всички текстове в поредицата съм ги писала или в момента на слушането или веднага след прослушването за първи път на даден албум. Исках да запазя първите си впечатления и сега се радвам, че съм го направила. Та… в тоя ред на мисли, за “онази” пожелана “дисекция”… ще видим

П.П. Гледай го ти, Ники! Колко пък е сигурен…

Виж…те и двамата са изперкали старчета. Също така и двамата са подли…само дето Уотърс е по-подъл и не може да пее на живо

Вчера се забих в една от любимите ми компилации – A tree full of secrets (2004) и по-специално в 10-ти диск. Хм…мисля, че трябва в крайна сметка да пораздам малко DVD-та с тези пусти 10,6 GB Pink Floyd музика

Първият, който ще получи такива DVD-та другия месец е Ники. Честна бойскаутска. Като ходим да снимаме ще ти ги дам, пък дано ти харесат някои по-малко известни неща (ако не ги знаеш вече де )

И да, така е. The Division Bell е първият албум след напускането на Roger Waters, в който Pink Floyd успяват да се върнат към музиката като основно изразно средство. The Momentary Lap Of Reason не е толкова сполучлив опит (imho), докато Delicate Sound of Thunder e по-скоро компилация от концерт, отколкото нещо ново.

Колкото до дисекцията на Wish You Were Here — ще доживееш да я видиш, споко. И ще е интересна, и ще те изненада.

А моята любима песен от този албум е Wearing The Inside Out. Доста често се хващам да си тананикам на ум:

From morning to night I stayed out of sight
Didn’t recognise I’d become
No more than alive I’d barely survive
In a word . . . overrun

И накрая — ще трябва да свикнеш с мисълта, че Roger Waters има положени немалко усилия и съответно също толкова заслуги за създаването и развитието на Pink Floyd като група, колкото и да те боли от това, което се случи след това.

Отново невероятен постинг. Да си призная – твоите постинги първо ги разглеждам откъм картинки, после се връщам и ги препрочитам. Но някак твърде силно ми се наби Marooned пред очите и нямаше начин да не се спра.

Може би трябва да напишеш една такава дисекция на Wish you were here.

П.П. Защото знам, че Ники ще гледа коментарите и ще пише искам да припомня, че The division bell е един от най-сполучливите албуми на Pink Floyd защото досадния чичко Роджър Уотърс вече го няма