Archive for the 'Приказки от Шарколес' Category

Шепоти над езерото

Възседнали облак и вятър, пътуват сезони, мени се небето.
Клони преобличат, да наваксат, оглеждащите се дървета

“И в сянката ти топла светлина сияе!”
“Стой до мен! В подножието на всяко лято, есента витае”.

Златни нишки в росата запридат листа и лъчи
В злато огрян ли е пътят на птиците, с взрени на запад очи?

Тих е леда – пазителите неми, ококорени във транс
На мъглата воалите само, танцуват в забавен каданс

Пламнали пръстчета, нетърпеливи огледалото пробождат
Водата се къдри в усмивка – “Животът отново прохожда!”

Коледен базар в Шарколес

Обичам това време предколедно! Всичко живо тича насам-натам, щура се в търсене на подаръци. Празнични украси, светлинки, музика, тълпа… Един помъкнал каса шампанско, друг мери колко аршина гирлянди ще му стигнат, трети избира ръкавички за тъщАта, четвърти прехвърля на ум колко работни дни остават… Суетня! И един сняг да беше паднал, цена нямаше да има ;)

В това напрегнато време да не мислите, че в Шарколес цари спокойствие?! Нищо подобно! Или поне така е само на пръв поглед! Защото за обитателите на вълшебната дъбрава 22 декември е един ден изпълнен с много тайнственост и красота. Вярно, най-късия ден и нааааай-дългата нощ, ама защо ли пък са го кръстили “ден на зимното слънцестоене”?! Ами защото по това време в Шарколес кипи усилен труд. Новата година наближава да дойде и винаги, в дъбравите от Северното полукълбо, тя пристига на колесницата на Ледената кралица. И цялата гора усилено се готви за посрещането и, а това значи — всяко дръвче и клонче, от най-малкото и нетърпеливо ентче, до най-стария и ленив хуорн, трябва да бъдат обсипани с играчки.
Read more »

Коледен подарък за Кори

Щедра е била природата към Шарколес, сътворила е толкова разнообразни кътчета в него! И полянки, където сутрин да ударят по чашка роса лепреконите. И огромни дървета, в чиито хралупи гномчетата да крият разни съкровища, откраднати от гнездата на свраките. И пътеки, по които единствените следи, оставени от елфите са рояците теменуги през март…
Read more »

Карнавален доклад

На вниманието на Негово Величество Светлоблес Сияйнооки
Крал на Слънчевите Елфи
Пост-средногодишен доклад

Относно: Емоционалното състояние и действия на магическите създания и нивото на осветеност на Шарколес
Изготвил: Вълнолист Жълъдов Мъхокраков, Кралски вестоносец

Ваше Сияйно Величество,

С огромно задоволство искам да изразя най-дълбоката си признателност, че ми оказахте тази превисока чест да съм Ваш посланик, вестоносец, носител на Кралския знак “Слънчева арфа” и кореспондент на многоуважавания ежедневник “Дейли Елфс” за гората Шарколес — център на Вашето красиво Кралство, квинтесенция на магията и извор на вълшебство и радост.

Read more »

Езерото на нимфите

В сърцето на Шарколес се намира едно вълшебно местенце, което привлича всички обитатели на гората. Привлича ги по-силно от жаждата на листните въшки за роса по розите, повече от изпуснато парче кифла, примамващо вечно гладното мравешко семейство или жълтокореместите синигери. Това място фокусира слънчевите пръсти, които сутрин палаво разлистват косите на кестените и липите.

Легендите разказват, че преди много пролети, на това място майката на слънцето помолила джуджетата да издълбаят едно езерце, което дъждът напълнил с вода и Слънчо се смеел, размятал бляскавите си коси и гледал щастливо отражението си.

Read more »

Ентите

Имало едно време (и сега я има, и дано да я има дълги епохи още) една пъстра гора. Дали е стара или млада много трудно може да се каже, защото непрекъснато се променя. Пътеки се разклоняват, филизи израстват, заедно с тях рошави храсти и треви, пришълци прилазват или си отиват, а старите обитатели гледат винаги да се попременят, та да си смъкнат едно 50-100-тина години от клоните. Сигурно може да я приемем за стара, доколкото всички гори (и особено дъбравите) са части от една обща, древна и силна гора, обгърнала земята. В едни времена и места са я наричали Ветроклин, в други се е извисявала на могилата на остров Роук, друиди са правели заклинания в нея, а в някои предания се твърди, че дърветата били “изпяти” от древни огиери. Там или тук, сега или в друга епоха, това, което всички гори ги свързва е фантастичната им природа и загадъчност.

Гората, в която се разхождаме се нарича Шарколес. И тя е пълна с чудеса и следи от палави магически създания, като всяка порядъчна дъбрава. Проправени от тролове широки алеи или по-тесни джуджешки пътечки пресичат сутрин полегатите сенки. Слънцето, естествено, е любим гост и, когато има мъгла сутрин, нарочно си оплита короната в клоните, та да си намери причина да се позабави. Може пък да успее да присъства на сутрешния тоалет на феите от езерото.
Read more »

« Previous Page