Archive for the 'Приказки от Шарколес' Category

Малък Сечко

01_feb_pict0048

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.
Read more »

На бяло сладко при щерката на зимата

01_FF_8288

Здравейте, скъпи приятели! Януари е, средата на зимата, студ и лед са сковали езерото в Шарколес, чашкодрян и дъб, смърч и липа, не смеят да помръднат, да изтръскат рехавата снежна завивка. Въпреки леда, синигерите си подмятат язвителни чирикания, на кой колко му е мутирал гласа през време на голямото зимно мълчание. А гномчетата са настроили пеленгаторите си по дънерите, че конкурсът за дочуване на първите стъпки на пролетта вече започна!
Read more »

Завръщането

01_pict6827

“Сети се да се върнеш най-сетне, нали? Кой ли вятър успя най-сетне да ти довее в главицата, че е крайно време да се появиш! Цял ноември се щураш да изучаваш плетките, с които са изплетени шапките на полюсите, а тук хората се объркаха – циганско ли да наричат лятото или вещерско!
Read more »

Диамантите на принцеса Амбър

01_PICT1336

Отдавна не се беше случвало такова горещо лято в Шарколес. А и дълго, че пролетта просто профуча, едва сколаса да навърже панделките в косите на магнолията, насипа щедро джанките с пролетен сняг и даже не дочака да види разтварянето на първата лилия в Езерото на нимфите.
Read more »

Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.
Read more »

Март

01_march_pict0240u

- Тая катеричка Ваша ли е?… – попита ме оня ден в парка добродушен дядо, понесъл избелял чадър, с шиш отпред, способен да се опне при дъжд, поне колкото среднокалибрена триместна палатка.

02_march_pict0273u

“Мдаа, моя е! Ей, сега я пуснах от верижката, че обича да закусва пекинези” – четеше се в ухилената ми физиономия, докато един кукльо от същата порода оттопуркваше напред по алеята, а причесчицата му, тип “палмичка”, трепкаше игриво.
Read more »

Бижутерия “РОСА”

01_FFaqua_PICT2269

Здравейте, здравейте и хубавейте, скъпи гости, великолепни клиенти на “Златен жълъд” – нашата къща за луксозна бижутерия и аксесоари! Както знаете, а може би малцина от вас все пак не са запознати и ще имат щастието да надникнат в нашия малък красив свят за пръв път, нашата бижутерска къща е единствена и ненадмината далеч отвъд пределите на Шарколес.
Read more »

Последният ден от лятото на гномчето

01_gnome_PICT0963

Хе, мисля, че не се познаваме много добре, но нали ми е последен ден на светло … реших да се покажа на тая полянка. Я, как хубаво е огряло слънчицето! На нас, гномчетата не ни е писано да виждаме много от него, нали все се крием по дупките, в хралупи и разни ями. Ами няма как, много сме крехки. Когато са ни създавали, нещо са се объркали в предаването на съобщения и Зеленият дракон бил зает. Нали не е имало и на какво да се пише графика за създаване на същества, че то и дати не е имало дори. Така станало, че накрая ни направили само от вода и светлина. Оттогава сме такива – втечнени лъчи.

02_gnome_PICT6841

Проблемът, обаче, се появил от мераците на Зеления гущер да си ни прибере, щото по план сме били негови чеда. Затова направил така, че да сме свързани със земята и когато сме извън дупките, да сме изключително чупливи. Вдъхнал ни едни чувствителни души, толкова крехки, като първата трева напролет – тъничка, прозрачна, като бебешка косичка. Всяко трепване на вятъра може да се улови, а нали са големи човеците, всяка тяхна дума прави вятър. Понякога мек, гальовен, нежен като цвят…
Read more »

Job position

01_FF_PICT7797

ОБЯВА

Първа многопрофилна клиника МЪРФИ
(Мечти – Ъндърграунд, Раждане, Фабрикуване, Изпълнение), търси да назначи секретар(ка).

Изисквания за кандидатите:

1) Опит (най-малко от детско-юношеска възраст) в улавянето на цветни, неориентирани завихряния, с пожелателен заряд, без ясна времева и топографска ориентация, или т. нар. протомечти (или неозаглавени такива).

2) Владеене на необходимия инструментариум за подготовка на следните типове административна документация:

  • – молба-декларация за пускане на процедура за озаглавяване на мечти
  • – кръщелни мечто-свидетелства
  • – мечтобиография
  • – епикриза на мечтозагубването
  • – уверение за осъществимост
  • – удостоверение за унаследяване на мечти от потомци по серебрена линия (най-малко до осмо дясно коляно)

02_FF_1780

3) Изисквания за външен вид:

  • – достатъчно дребен ръст (тип “строен миньон”), необходим за незабележимо промъкване и в гномски дупки, с цел придобиване на опит (вж т.1.)
  • – атрактивност, убедителност, ведър и отзивчив нрав, предразполагащ към оформяне на мечто-уловителна аура
  • – тегло – достатъчно, за да е възможно осъществяване на краткосрочни командировки за обмяна на опит с компании като Глухар-Jet и БътерфлайAir. За кандидати с по-големи габарити ще се намери място и в авиокомпанията КБНТ (Кацнал Бръмбар на Трънка)

03_FF_PICT1216

4) Отлично познаване на литература, свързана със зараждане, възпроизводство и осъществяване на мечти, от приказки на различните народи, през Урсула ле Гуин, до Клифърд Саймък, плюс “Невробиология на приматите”.

5) Възрастови изисквания – няма.

Все пак, напомняме, че кандидатите трябва да са на достатъчна възраст, за да различават протомечта от дамски каприз или мъжки мераци, и на възраст не по-голяма от тази, на която са склонни да осъществяват всяко детско желание.

Молбите за кандидатстване подавайте на адрес:

Шарколес
Клиника МЪРФИ
Пътека “Карпино-Кверцетум педункулифлоре”
До: Флоржиня де Лесидрен-Кестеньеда

03_FF_PICT7165

Шепоти над езерото

Възседнали облак и вятър, пътуват сезони, мени се небето.
Клони преобличат, да наваксат, оглеждащите се дървета

“И в сянката ти топла светлина сияе!”
“Стой до мен! В подножието на всяко лято, есента витае”.

Златни нишки в росата запридат листа и лъчи
В злато огрян ли е пътят на птиците, с взрени на запад очи?

Тих е леда – пазителите неми, ококорени във транс
На мъглата воалите само, танцуват в забавен каданс

Пламнали пръстчета, нетърпеливи огледалото пробождат
Водата се къдри в усмивка – “Животът отново прохожда!”

« Previous PageNext Page »