Archive for the 'Приказки от Шарколес' Category

За Найденчо и останалите амурчета

лилия белла

Какви горещини, какво слънце тия дни, уважаеми по-читатели на Шарко-Нюз! А първият учебен ден винаги е изпълнен с толкова спомени! Не ви ли напада една такава слънчева носталгия на 15-ти септември, лека като паяжина, забравена от кръстоносец между клоните на изсъхналия бял равнец? Вашите училищни спомени, цветята, всички приятели накуп. Не ви ли се иска изведнъж да споделите избилите отвътре вълнения? Затова съм тук при вас, добре познатата ви Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Като казахме вълнения и срещи, време е да ви кажа къде се намираме днес и с кого ще се срещнем.
Read more »

Flower Dance Week

lilium

Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!
Read more »

Отдаване

sunny chestnut

Време е за последната крачка. Колко невидима е границата между двата свята, а как ясно виждаш действията, които ще извършиш. Като че ли си хвърлил взора си минута-две напред, насред пътеката, която с рошави клони напъпил майски сняг, издърпва слушалките и те включва в една друга музикална пиеса. В млечно-зелената увертюра, която разтегля ъгълчетата на устните като резен диня и предчувствие за лято.
Read more »

Почивният ден на Жижи

001_pano_niebla

Стъпките и закачливо следваха подскокливата и сянка по пътеката, вчесала на среден път тънкоснагите дъбове. Самата Жижи беше стройна, дългокрака, с ръст горска печурка и 3/4, или по размерните единици на стандарт ФорестГномп – строен миньон. Късокосместа, пъстроока и чевръста, Жижи се отличаваше и с благ характер, привличащ цял рояк обичливи мъници около нея, винаги готови да я закачат и разсмиват.
Read more »

Малък Сечко

01_feb_pict0048

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.
Read more »

На бяло сладко при щерката на зимата

01_FF_8288

Здравейте, скъпи приятели! Януари е, средата на зимата, студ и лед са сковали езерото в Шарколес, чашкодрян и дъб, смърч и липа, не смеят да помръднат, да изтръскат рехавата снежна завивка. Въпреки леда, синигерите си подмятат язвителни чирикания, на кой колко му е мутирал гласа през време на голямото зимно мълчание. А гномчетата са настроили пеленгаторите си по дънерите, че конкурсът за дочуване на първите стъпки на пролетта вече започна!
Read more »

Завръщането

01_pict6827

“Сети се да се върнеш най-сетне, нали? Кой ли вятър успя най-сетне да ти довее в главицата, че е крайно време да се появиш! Цял ноември се щураш да изучаваш плетките, с които са изплетени шапките на полюсите, а тук хората се объркаха – циганско ли да наричат лятото или вещерско!
Read more »

Диамантите на принцеса Амбър

01_PICT1336

Отдавна не се беше случвало такова горещо лято в Шарколес. А и дълго, че пролетта просто профуча, едва сколаса да навърже панделките в косите на магнолията, насипа щедро джанките с пролетен сняг и даже не дочака да види разтварянето на първата лилия в Езерото на нимфите.
Read more »

Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.
Read more »

Март

01_march_pict0240u

- Тая катеричка Ваша ли е?… – попита ме оня ден в парка добродушен дядо, понесъл избелял чадър, с шиш отпред, способен да се опне при дъжд, поне колкото среднокалибрена триместна палатка.

02_march_pict0273u

“Мдаа, моя е! Ей, сега я пуснах от верижката, че обича да закусва пекинези” – четеше се в ухилената ми физиономия, докато един кукльо от същата порода оттопуркваше напред по алеята, а причесчицата му, тип “палмичка”, трепкаше игриво.
Read more »

« Previous PageNext Page »