Archive for the 'Aqua' Category

Min’ha agua

minha aqua pura y bela

* * *
Все същият си – като водата!
Чиста, естествена, утоляваща
Все същата – жаждата ми!
Благодаря Ти, че смени рехавия съд
От който се страхувах капка да не изтърва
С две шепи спуснати – по течението на река

/Flo, 07.2011/

Лагуната

01_aqua_8604

Мигът, в който преглъщах тъгата от последната целувка – единствената, за която Те помолих – продължи дълго. Цяла една ледена епоха. Белязана с разрушенията на лавини, с разцъфването на скрити под кората багри, които носеха бледия привкус на някогашно “аз”. Опити за забрава, в която болезнените пори вакуум, останали след раздялата, се сливаха в кънтящи пещери. Време, в което чувството за вина остави завинаги бразди в съзнанието, като просеки по пътя на ледниците.
Read more »

Любовта на реката

01_river_pict5654u

Тънката корица на снега, не пропуснала да се вледени през студената мартенска нощ, изхрупа под краката на монаха. По пътеката нямаше натрупания пласт ланшна дъбова шума, примесена тук-там с борови иглички, който обикновено омекотяваше звука, съпровождайки всяка крачка със скриптящо образуване на трапчинка в рохкавата смес от почва и сняг.
Read more »

Кабир

01_kabir_PICT2753


~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”

02_kabir_pict5756


~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”

03_kabir_pict3666


~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”

/Кабир/

Дарове на утрото

01_pict5223u


* * *
Крехко съвършенство!
Прегръдка изящна не подбират
Иглите ти кристални
Не подминават лист отронен
Ни стръкове витални

02_pict7125


* * *
Прав е онзи
Що в красотата опасност съзира
Но винаги късно…
А в младост невръстна
По нея все тича
И пътят обратно
Все тъй не намира…

03_pict4432


Не всяка любов ражда обич
Не всеки трепет – любов
Целува росата небето
Да се слее с нощния покров

04_pict5217u


* * *
Не пощади нито сън, нито утро
Всяка фибра е белязана от теб
Всяка ласка – докосва отвътре
За да има разцъфнала степ…

05_pict5208u

Спомен

pict4446u

O Mar e Vento

01_pict4467u

Казват, че Вятърът е мой господар. Сутрин, погалва снагата ми, за да я накара да се протегне в нега и да поеме първата ласка на слънцето. Пак той, закачливеца, подръпва оглеждащия се лазур, сплита го в плитки и му връзва бухлата пяна за панделки.
Read more »

Жега

01_ice_pict0012ubw

Ще я познаеш по лекото гъделичкане на вадичките, плъзващи палаво по прасеца, докато автобуса успее да отлепи, пуснат най-сетне от хипнотично нажеженото око на сфетофара, а ти си направил безумната грешка да запълниш освободената седалка, на която от Младост до тук, се е разполагало само слънцето…

02_ice_pict8683bw

Ще я усещаш по овлажнелия чаршаф, който поставяш между бузата и нагорещената кожа на ръката ти, докато се чудиш дали не може да се побере матрака на балкона. И сигурно би пробвал, ако не бяха дебнещите пълчища комари, с всепробиващия ултразвук на крилцата им, способен да проникне и да те извади и от най-съкровените дебри на съня.

03_ice_pict9916u

Ще се учудиш какво количество течност може да погълнеш, а жаждата ти да не свършва. И да ти иде да изсипеш половин бутилка в някоя напечена дупка в полуразмекнатия асфалт, с отпечатък от ръбче на джапанка, за да спасиш врабчетата, подскачащи с разтворени човки.

04_ice_pict8728bw

Ще я откриеш в плавното слизане на нощта, чакана, жадувана като съня, който седмица не може да те сполети. В лекия полъх на вятъра, довял отнейде мириса на озон, откраднат от пазвата на планината, ревниво скътала няколкоминутната глътка, с която великодушно я е удостоил някой къдрокос летен облак.

05_ice_pict9949bw

Ще я чуеш, когато още в първите дни на август засвирят щурците. Само тогава ги има! И денем – с монотонното жужене на цикадите, сливащо се с потрепването на хоризонта. Ще я видиш в пукнатините на земята, нарисували лятната карта, в пепелявото-синьо на следобедното небе, в издигащата се на талази топлина от покривите и улиците привечер. И по промъкващите се в запалената ти, лъснала от пот глава, еретични мисли за белотата и чудните накити на Снежната кралица :D

Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.
Read more »

Triptych

01_triptych_PICT8219

Капка и дъх
Порив, в кристал уловен
Ваятел е студа

02_triptych_pict1065u

Безмълвни треви
Кос посреща зората
Разпиляла слънца

03_triptych_pict0264

Първа буря
Гръм е прорязъл зноя
Втечнен озон

« Previous PageNext Page »