Archive for the 'ЧРД' Category

Mirror

ретро-селф-колаж

35+ … … … … … … 45+

Агент Древен

01_Nick

Дознание No. 007. На вниманието на наблюдателните! (Статус: строго несекретно)

Спешно се издирва лицето на снимката (или по-скоро притежателя на Окото, с прилежащите му горни крайници). Всеки, който е успял да го познае, виждал го е, разговарял е с него, бил е в една компания, разхождал се е, пил е бира и правил снимки с него, моля да се обади на долупосочения адрес. Отличителни белези на Лицето:
Read more »

Из дебрите на Сатурновата дупка

вселена под микроскопа

Свят пъстър, хора всякакви! Някои, щом наближи рождената им дата, просто сами се мятат в тая дупка, изгубвайки образ и настроение. Други са толкова залисани с подготовка на купон, че дори и да паднат в нея, ще се заемат да украсяват стените и с балони. Трети просто си попадат в дупка на всеки 45 дни, така някак… методично, през цялата година. Четвърти стават някоя сутрин и ей, така, изневиделица, хвърлят сънен поглед в огледалото и заключават “За нищо не ставам!”.
Read more »

Бохелфия’2012

red one

Здравейте, скъпи почитатели на красотата! В това пролетно време, какво ти пролетно – направо си скочихме от ботушите в джапанките. пътьом захвърлихме палтата, прескочихме саката и си тръгнахме по презрамки! И кой да бъде с вас в този труден момент на, все по-скоростно приближаващи се, празници, имени и рождени дни и балове, ако не вашата съветничка в света на изящното! Вашата репортерка от дамската притурка на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Здравейте, дами, домакини, госпожици, лели, стринки, роднинки, всички, на които все е имало поне един случай да посрещате гости и да се тюхкате, че нямате подходящия екстра-супер-изискан сервиз, в който дори и питие с емблемата на рахитично чифтокопитно от мъжки пол, би могъл да мине за шик.

Read more »

Двете криви тухли

window in bricks

“След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес… Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби – абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си “Би Би Си” (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

– Хубава стена – подхвърли той непринудено.
– Господине – отвърнах изненадано, – да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.
– Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли, отделно от двете “сгрешени”. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми “бодяха” очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко – да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една “хубава тухлена стена”. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

… Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от “сгрешените”….

/Аджан Бран, “Отвори сърцето си”/

plum in bloom

Първата история от тази хубава книжка, която получих като подарък, ме усмихна много. И си помислих какво по-хубаво от това да я споделя с вас – тези, които преди четири години успяха да видят в мен един бъдещ зидаромазач :D и ме накараха за първи път да погледна “стената” с други очи. От онова време досега ми се е случвало много пъти да ме полазят я, творческо или чисто лично късогледство или пък емоционален астигматизъм, които да ми навират в очите само грешките или недостатъците ми. И винаги в такива случаи се връщам в едно място, толкова съвършено, колкото всеки един от нас е сътворен, толкова истинско и чистосърдечно със споделеното щастие, така стоплящо със светлината на преживяното или усмихващо с рошави съновидения, което винаги успява да ми възстанови баланса и да ме накара да видя преобладаващите, сполучливо наредени тухли.

Благодаря ви, мили мои блог-кръстници, подстрекатели, рошави и закачливи почитатели и кротко усмихващи се, мълчаливи читатели! За това, че ви има, за обичта, за топлината и усмивката, за споделената радост! Щастлива съм, че сте до мен! :D

Разказ за феите

lomo self

* * *
Нося в ръцете си забравата, любими,
За болезнените часове, които си изживял!
И да намажа твоите рани,
С мехлема собствената ми болка излекувал.

Моите жестове са вълните на Соренто…
В името си нося буквите на цвете…
От зеленикавите ми очи един художник
Взе светлина да нарисува вятъра…

Давам ти, каквото имам: спяща звезда,
Плаща от следобедния мрак,
Златното слънце, трепкаща вълна.

Давам ти, с мен, света сътворен от Бога!
- Аз съм онази, за която тъгуваш
Феята от разказа: “Имало някога…”

/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/

Разномислие

охлювче

~~~
That snail –
one long horn, one short,
what’s on his mind?
- Buson

/на скъпият ми приятел Дедов, с пожелание за разнообразие в мислите и консенсус в действията ;) )

Flower Dance Week

lilium

Здравейте, скъпи читатели! С вас е отново репортерката на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! В тези невероятно дълги дни, когато над Шарколес се разнасят уханията на липи и на узрели дуди, капещи най-прахоснически и образуващи сладки петна по алеите, в жарките следобеди, когато двуногите създания с мъка се тътрят след работа по стъпките на дебелите сенки, и замаяно търсят някоя по-запотена бутилка подръка, дойде време Цветята да се развихрят!
Read more »

Да живей!

Благодаря ти, Яска!

NeeAnn & Turin

И преди да ме е напушил смеха от представата за ококорената туринова физиономия, която ще се образува след горния изблик, да поясня. :D Ако не беше Ясен, който по (не)случайни пътища ни събра на 23-то авеню, щях да съм лишена от радостта да познавам човека отляво на горната лошокачествена снимка (btw, една от първите с Дейна) :D
Read more »

Три!? Време е да го закривам :D

Малко е да си призная, че си харесах от пръв поглед името, което ми дадоха кръстниците преди три години. Като се има предвид “благия” ми характер, който все повече се превръща в мит (според някои вече е), адски променливото ми настроение (в тон с рождената дата), и някои небезизвестни психологически черти на хората от югозападна България, раздаването на ритници си ми е естествена особеност. ;) Преди няколко дни рекох и аз да си развържа суетата и да видя какво ще ми покаже чичко гугъл под името “choku-geri”. Е, да, бях изненадана и откровено казано развеселена. Ето някои извадки, като прескачам, разбира се, пояснения и фигури от киокушин карате :D

Read more »

« Previous PageNext Page »