Дали съм споделяла, че освен птичета и всякакви останали живинки, обожавам да снимам деца!? Дечурлигата са невероятни! Никога не позират като паметници, истинско предизвикателство е да ги хванеш на фокус (особено по-енергичните дребни фарфалаци). Но пък винаги излизат естествени и заразително усмихващи. Единственото неудобство е, че най-често, съпровождащите възрастни в парка гледат накриво. Затова, с дълго оръдие, отдалече, да не се притеснява обекта и субектите наоколо! Е, другият вариант е да снимаш малките сладури на роднини и приятели. При всички положения, веселието е гарантирано, особено ако си представим какви мисли текат “зад кадър”. Enjoy!

“Какво да правя като тиквата беше заета!? Аз изоббщо не съм от тая приказка, пък!!!”

“Всички нинджи, ей, така, се правят на невидими!”

“Оооооооооранжево небето, орааанжевите маааами, оранжеви чертички… зад мене се редят!”

“Толкова е интересно навън, какви облаци има! А тая пък… какво е седнала да щрака!?”

“Ооо, я не ми се перчи, а си виж розовите гащи! Момичетата не играят с футболни топки! Ясно?!”

“- Блу-1, не мислиш ли, че малко преиграват с изтърсака?
- Естествено, Блу-2! И вуйчо – излага се с тая розова кичария!”

“Още малко и ще мина на такова – само с две гуми!! Добре, че излязох от онова там, с четирите…”

“Мамо, мамо, тати май го е страх от високото!!?”

“Какво и стана на леля?!… Сигурно е от слънцето. Добре, че ми слагат шапката навреме!”

Това, че имаме деца абитуриенти, в никакъв случай не означава, че се чувстваме остарели! Просто… децата са пораснали
Read more »