“Не, че се натрапвам, сър, ама гледам наляга Ви дрямка… Бихте ли имали нещо против да поухажвам красивата Ви съпруга през това време?”

“Ти ли ще се върнеш или…? Добре! На три! Едно, две….”

“Вдох глубокий, криля шире, не спешите, три-четыре! Бодрость духа, грация и пла-стиииииииии-ка!”

“Някой да е виждал мъжът ми? Реши да мине на водораслова диета и … още го няма!”

“Колко мило! Да, в ред съм си, благодаря, че попитахте! Ама като не ни предоставят сешоари… “

“Ох, сестро, колкото и енергично да тичкаш, сянката ти пак по-вталена от теб!”

“С въженце и щипки за пране дали нямаше да съхна по-бързо”…”

- Тази дали е ГМО?
- Ми ти каква искаш да е? Сорт “конски зъб” отдавна го няма. Абе, я, кълви! Най-много да ти се оголи главата като на южноамерикански кондор. Може пък да ти тича…

“С този шампоан “Кокуош § Go” направо се чувствам лека като перце!”

- Ммдаа, твърде много тагове отворени, ма така и се пада на лисицата – сподели пернатата web-камера

Емблема за Женева е, разбира се, нейното езеро (Lac Leman). За него ще си говорим в един от следващите разкази, както и за възхитата ми от 140-метровия фонтан! Освен него, обаче, очарованието на езерото идва и от това, че то буквално кипи от живот!
Read more »

“Тате-тате, метни насам! Имаш вранртрит – д-р Бухалов ти забрани солта!…”

“Не ми се прави на клошар зад контейнера. Държа те под око!”

“Кой недооперен архитект е направил басейн с такава кккурватура! Преди закуска да демонстрирам висш пилотаж!”

“Откакто ме екстрадираха от саваната реших да не си епилирам ушите. Едно, че ги няма жирафите да ми споделят клюки на ухо, ами и … кога ще пускат парното?!”

“Чирр, каква пълнозърнеста гледка! Не ти ли е малко студено?…”

“Поне да хвърляха нещо леко и хранително – зрънчо или чипс! Другия път ще си взема шнорхела!”

“Ахм… Не съм виновен! То така си беше!”

“… И при мен така!”

“Ха, така! Само шийката … да изравним тена! Няма само торните бръмбари да са с шест крака в модата!”

“Да ви се намира клечка за зъби? Един хитинов главогръд ми е заседнал….”

“Случайно да е минавал насам един молец? Може да съм го изпуснала… с тая мазилка нямам видимост”

“Тц, лесовъди! Бива ли да садят дъбовете на такива непосилни разстояния!”

“Нещо ми се струвам бляд тая сутрин… май съм объркал китката “

“Зи! Природата те е надарила с достатъчно на брой фасетки, да зззззззабележиш, че няма място и за двама ни!…”

“Най-сладкото винаги е скрито на дъното! Само да можем да катурнем тая топка…”

“Задни пропелери – готови! Докинг станция – освободи пипалата! Пет секунди до излитане!”

- Хей, ако си решила цяла събота да си прелиташ на прахосмукачката между пералнята и печката, няма да стане! Я, да излезеш малко навън! – това съвсем недвусмислено се четеше в погледа на Джъмпи (трета братовчедка по майчина линия на Кори), която беше завладяла петната-градинки в квартала. Сутрин се катери по клоните на брезата и най-безцеремонно наднича през прозореца ми. Сигурно силно загрижена дали няма да закъснея и да реша, че няма да минавам през Шарколес тая сутрин
Read more »

“Дай 5!…аааъъ, така де, 2!”

“Намерих си закуска, мамо!

“Уфф! Предполага се, че до днес не съм бил воден охлюв! Аман от климатични промени…”

“Що избягаха тия хора? Тъкмо да им покажа как се плува кучешката …”

“Хайде, де! Хвана ли ме най-сетне на фокус!?”

“Дарлинг, това е обществена баня! Не се дръж като гумено пате!”

“Скъпа, ще оплешивея ако продължаваш така да ми отказваш…”

“Хич не се заглеждай, младежо! Не виждаш ли пръстена? Сгодеееенааа съм!”

Тази година зимата определено се шегуваше. Въпреки напъните на вятъра, довял тежките облаци, тънките пръсти на Снежната кралица продължаваха да успяват да разплетат надвисналата сива прежда и само тънки нишки мъгла загръщаха оголелите дървета.
Read more »

Ако предишната част, посветена на ефирни сънища с птици (големи бели, малки цветни и комбинации), ви е донесла само приятни емоции, надявам се да си ги запазите и сега. Ще ви трябват! Още с обръщането на следващата страница от Съновника, насреща ни цъфва едно многокрако, космато, антенесто и членесто същество, което в 77.8% от случаите бива веднага посрещнато с крясък “Хлебарка!!!”. Мдаа, следващите страници са посветени на…
Read more »

“Утре раничко, в 6:30! Мъжът ми има да носи писмо…”

“Никога не пускат достатъчно водата в тая чешма!”

“Какво се хилиш?! Не виждаш ли, че съм опасен!”

“Честно казано, дарлинг, не е лесно да се пийне вода от това място…”

“Идва при мен Жоро Лукас и ми вика “Бъг, ще участваш ли в шоуто, че ми трябва прототип за едно чудовищенце… дето да подгони оня тип, Оби Уан…”

“Ох, ма не толкова бързо, че получих антенни вибрации!…”

“Скъпа! Сигурна ли си, че сме използвали правилния фон-дьо-тен тая сутрин?!…”

“Мама ми е казала, че имам талант за цирка.”

“Едната мие другата, а пък двете… хитина!”