Archive for the 'Музика в рими и цвят' Category

Мое Алентежу

01_pict5231


Meu Alentejo
/Dulce Pontes/

Eu não sei que tenho em Évora
Que de Évora me estou lembrando
Quando chego ao rio Tejo
As ondas me vão levando

Abalei do Alentejo
Olhei para trás chorando
Alentejo da minh’alma
Tão longe me vais ficando

Ceifeira que andas à calma
Ai, e à calma ceifando o trigo
Ceifa as penas da minh’alma
Ceifa-as leva-as contigo

Abalei do Alentejo
Olhei para trás chorando
Alentejo da minh’alma
Tão longe me vais ficando

02_PICT5461


Не зная, какво ли има в Евора
Та споменът така не ме оставя
Когато приближа реката Тежу
Вълните във прегръдка ме улавят

Заведи ме в Алентжу
Да гледам и да плача след това
Алентежу, моя душа!
Така далеч съдбата ме остави…

Жътварка тишината прекосява
Притихнал зной, пшеницата се жъне
И жътвата, и болката в душата
Оставих ги във мене да потънат

Ще се върна, мое Алентежу!
Да те гледам, сълза подир сълза
Алентежу – в теб душата ми остана
Далеч от мен, мой спомен и мечта.

/Flo, 06.2001/

03_PICT2733


Специален поздрав за всички момичета, които търсят вратата към лятото :D

Rita And The Rifle

01_rita_crop


Between Rita and my eyes
There is a rifle
And whoever knows Rita
Kneels and plays
To the divinity in those honey-colored eyes
And I kissed Rita
When she was young
And I remember how she approached
And how my arm covered the loveliest of braids
And I remember Rita
The way a sparrow remembers its stream
Ah, Rita
Between us there are a million sparrows and images
And many a rendezvous
Fired at by a rifle

02_rita_PICT4779

Rita’s name was a feast in my mouth
Rita’s body was a wedding in my blood
And I was lost in Rita for two years
And for two years she slept on my arm
And we made promises
Over the most beautiful of cups
And we burned in the wine of our lips
And we were born again

03_rita_PICT4882

Ah, Rita!
What before this rifle could have turned my eyes from yours
Except a nap or two or honey-colored clouds?
Once upon a time
Oh, the silence of dusk
In the morning my moon migrated to a far place
Towards those honey-colored eyes
And the city swept away all the singers
And Rita

Between Rita and my eyes—
A rifle

/Mahmoud Darwish/

***
Поемата, вдъхновила Anouar Brahem да създаде един покъртителен шедьовър – The Astounding Eyes Of Rita.

Крис, щастлива съм, че ти хареса!

Аву, благодаря за вълшебството! :***

Haja o que Houver

03_madredeus_PICT2185


Haja o que Houver
/Madredeus, Pedro Ayres Magalhães/

Haja o que houver
eu estou aqui
Haja o que houver
espero por ti
Volta no vento
Ó meu amor
volta depressa, por favor

Há quanto tempo
já esqueci
Porque fiquei
Longe de ti
Cada momento é pior
Volta no vento, por favor

Eu sei,
Quem és para mim
Haja o que houver
espero por ti

02_madredeus_PICT2339


Каквото и да стане -
Оставам тук
Без значение защо -
Ще те чакам
Ела с вятъра, моя любов!
Върни се по-бързо, моля те!

Толкова отдавна -
забравих откога
Защо ли избягах
от тебе така
И всеки миг
все по-горчив е
Върни се с вятъра
Моля те

Знам, о, знам
Кой си ти за мен
Каквото ще да става -
Ще те чакам

/Flo, 11.2009/

01_madredeus_pict6766u_bw

Някой се връща…

01_sanlucar


По стълбите тичат
задъхани струни.
в празната къща се буди от сън
прашна китара.

От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се свива от мъка
по чужда планета.

02_sanlucar_pict5254


Пулсира небето
и някой се връща
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.

pano_sunsetTS


Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен…

/М. Белчев, “Безсъница”/

Canção do mar

01_MAR_5684


Canção do mar
/Dulce Pontes, “Lagrima”/

Fui bailar no meu batel
Além no mar cruel
E o mar bramindo
Diz que eu fui roubar
A luz sem par
Do teu olhar tão lindo

Vem saber se o mar terá razão
Vem cá ver bailar meu coração

Se eu bailar no meu batel
Não vou ao mar cruel
E nem lhe digo aonde
eu fui cantar
Sorrir, bailar, viver, sonhar…contigo.

02_МАР_5690


Песента на морето

Танцувах с моята лодка
Далеч, сред пенливи вълни
И глас дочух в бушуващия рев

Пожелало бе морето
За него да открадна
Светлината несравнима
На твоите очи любими

Дали морето има право на това
Сърцето ми танцува, не бой се и ела…

В танцуващата лодка ще остана
Но на морето бурно няма да се дам
И няма нивга да издам
Къде ще пея и смехът ми ще лети
Ще танцувам и живея със мечти…
Заедно със теб

/Flo, 09.2009/

03_MAR_5671

Специален поздрав за Mari-ana и за всички, на които Морето липсва така, както на мен… :)

Изгубени криле

01_garca_pict3837


Garça Perdida
/Dulce Pontes, O Primeiro Canto/

Anoiteceu
no meu olhar de feiticeira,
de estrela do mar, de céu,
de lua cheia, de garça perdida na areia.

Anoiteceu no meu olhar,
perdi as penas, não posso voar,
deixei filhos e ninhos,
cuidados, carinhos, no mar…

Só sei voar dentro de mim
neste sonho de abraçar
o céu sem fim, o mar, a terra inteira!

E trago o mar dentro de mim,
com o céu vivo a sonhar e vou sonhar até ao fim,
até não mais acordar…

Então, voltarei a cruzar este céu e este mar,
voarei, voarei sem parar á volta da terra inteira!
Ninhos faria de lua cheia e depois,
dormiria na areia…

02_garca_PICT2318


Свечерява се, тихо се спуска нощта
очите уморени омагьосва
Море и небе, звезди и луна
и самотна птица на брега докосва

“Нощта се спуска в моите очи
Да летя не мога – изгубих си крилете
Оставих рожбите – гнездото заличих
удавих радости и грижи във морето

Но в мен душата продължава да лети!
И сънувам, че в обятия прегръщам
небе безкрайно и море с лъчи
и цялата земя във мен се връща

Вътре в мен морето кипи и пулсира
За небето лазурно мечтая
Така ще сънувам безбрежната шир
додето дойде на съня ми края

Тогава бързо пак ще се завърна
Морето, цялата земя ще прелетя
В гнездо луната пълнолика ще превърна
и после тихо до прибоя ще заспя…”
/Flo, 11.2001/

03_garca_PICT5079

Franco Funghi

03_FF_2912

Вярвам в закономерните случайности. Тези дребни неща, които те връхлитат най-неочаквано, а едва в един по-късен момент започваш да разбираш колко много си имал нужда точно от това, точно в този момент! Дали ще е събитие, среща, поглед или дума, нещо, което може да е толкова мъничко късче от ежедневния пъзел, че да не го и забележиш. А пък да събори стена, която да разкрие цял един свят, за който не си и подозирал.

Когато си инсталирах lenny на служебната машина не предполагах, че в rhythmbox-a ще ме чакат няколко готови връзки за радиостанции в различни стилове. Бях приятно изненадана и започнах да ги преслушвам една по една…, докато не замръзнах само на една – dream factory (ambient). Този тип музика, както и електронната, са ми много на сърце и някак си необходими. Има моменти, в които просто нищо друго (а аз харесвам много и различни стилове музика) не пасва така добре на душевното ми състояние, на ритъма на работата. Лека, ненатрапваща се, неангажираща, но чудесно вписваща се сред вибрациите на ефира.

03_franco_pict3105

Започнах постепенно да се вглеждам в информацията за миксираните сетове и едно име определено ми направи впечатление – francofunghi.es – може би покрай асоциацията за “гъба отровна” :D . Брък в гугъл и на бял свят излезе, че Франко Фунги е младеж, роден в Германия, понастоящем работи и живее в Испания (по точно Тенерифе). Още 15-годишен попада под магията на електронната музика, Pink Floyd, Jean Michel Jarre, Vangelis и др. На 18 г. вече започва да се проявява като диджей, а от 2000 – излиза на ambient сцената. Всъщност, това, което ме впечатли още от началото беше колко много и разнообразни стилове забърква този младеж!

Безспорно, едно от най-великите му постижения според мен е микса на Shine on you crazy diamond на Pink Floyd. Ако мога да се изразя с няколко думи – той удължава насладата! Така както привечер слънцето удължава сенките, за да попие сладкия дъх на лятната нощ в порите ти. Всеки акорд на китарата е някак си … разтеглен, плавен, изтъняващ и едновременно с това става още по-проникващ и въздействащ. Съумял е да пипне най-силните детайли много стилно и без да се натрапва в тези 12 завладяващи минути. Винаги ми се струва, че файлът ми е къс и ми се иска още :)

02_franco_PICT2475

’scuse me while i kiss the sky ми е безспорно една от любимите му творби. Три часа полет, три часа капчици търкулнати в синевата. Сблъскват се облаци, мъгла забулва жадни планински върхове. Убягва ти усещането за земната твърд, макар и нито за миг да не я изпускаш от поглед. Усмихва, грабва, увлича като вихър пред буря. И къде ли не те запраща! Както си над наредения акуратно урбанизиран пъзел на запада, изведнъж писък на флейта, звън на дайре и вече следваш извивките на Ганг.

В този ред на мисли, с най-много world-music елементи е може би Aequilibrium. В него самото начало е керван от якове, монотонно и целеустремено следващо извивките в нозете на Хималаите. И колкото по-напред се движи плъзгача на плейъра, толкова повече ти се иска да не свършва пъстротата, която неминуемо изниква пред очите ти. Плиснати в езерата облаци, цветовете на лотосите, надвиснали мангрови корени, Тадж Махал, снегове, по което слънцето посипва звезди, грабнало ги, докато унесено са слизали ниско да се полюбуват на залеза…

Преди няколко дни, Любо ме пита защо все за вещици говоря, няма ли вещери? Има, моето момче, има! И пак по някаква (закономерна) случайност все са ми добри приятели! :D Един от тях, като особено добър гугъл-магьосник, успя да намери връзката, от която да сваля най-известните миксове на Franco Funghi. С което днес ме замая от щастие! :-* :D

04_franco_pict2740

Мога още дълго и дълго да описвам какво виждам и усещам, докато слушам Франко, но по-добре е да го чуете сами. Най-често се появява на радиостанцията dream factory, а миксовете можете да свалите от тук.

Enjoy! :D

Сърцето на Слънцето


Set the Controls for the Heart of the Sun
/Pink Floyd, Ummagumma, 1969/

Little by little the night turns around
Counting the leaves which tremble at dawn
Lotus’s lean on each other in yearning
Over the hills a swallow is resting
Set the controls for the heart of the sun

Over the mountain watching the watcher
Breaking the darkness waking the grapevine
Knowledge of love is knowledge of shadow
Love is the shadow that ripens the wine
Set the controls for the heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun

Witness the man who waves at the wall
Making the shape of his questions to heaven
Whether the sun will fall in the evening
Will he remember the lesson of giving?
Set the controls for the heart of the sun
The heart of the sun
The heart of the sun


Лека-полека се спуска нощта
Листа трептящи зората преброява
Лотуси се скланят един към друг в нега
Зад хълмовете лястовица се стаява
Да тръгнем към сърцето на Слънцето

Зад планината то не спи и наблюдава
Руши тъмата и лозите съживява
Да познаваш любовта е да познаваш тъмнината
Любовта е сянката, в която виното узрява
Да вървим към сърцето на Слънцето
Към сърцето на Слънцето

Гледай човека, който маха пред стената
И рисува въпросите си към Небето
Дали Слънцето загива вечерта?
Ще запомни ли отново да засвети?
Да поемем курс към сърцето на Слънцето
Към сърцето на Слънцето

Мой извор


Fado Mãe” (Dulce Pontes)

Ai minha fonte, meu rio,
ai de água tão pura e bela,
nos seus olhos um sol
que é a minha janela.

Quem Me dera ser o mar
para a embalar e adormecé-la.

E não deixar seu corpo arrefecer,
agasalhar-lhe o peito em minha mão;
e não deixar o vento, a chuva, a mágoa,
a solidão na sua água
mergulhar meu coração.

Quem me dera ser o mar
para a embalar e adormecé-la!…


Ах, мой извор, моя река
с води лазурни, бистри
Прозорец мой и моя светлина
е слънцето в очите ти лъчисти

Как бих искала да съм море
водите ти да приютя и залюлея
На прилива във люлката, дете
приспивна песен тихо да ти пея!

Не позволявай в теб да изстине душата
Приюти гръдта си в моите ръце
Не позволявай вятъра, тъгата, самотата
Да удавят в сълзи моето сърце

Как бих искала да съм море
водите ти да приютя и залюлея
На прилива във люлката, дете
приспивна песен тихо да ти пея!

/Flo, 11.2001/


Честит рожден ден, Сине!

Реката


Boat on the River
/Stix/

Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river
And I won’t cry out any more

Time stands still as I gaze in her waters
She eases me down, touching me gently
With the waters that flow past my boat on the river
So I don’t cry out anymore

Oh the river is wise
The river it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquillity base
Where the frown on my face disappears

Take me down to my boat on the river,
I need to go down, won´t you let me go down
Take me back to my boat on the river
And I won’t cry out anymore.
And I won’t cry out anymore


Върни ме на моята лодка
искам да се спусна по реката
да се върна сред тези води
Не ще поискам друго от съдбата

Във водата се вглеждам и времето спира
Докосва ме нежно и леко ме носи вълна
когато покрай лодката завива…
Какво да искам друго от мига!

А реката е мъдра, дълбока
Докосва живота, тъй както пясъка вълна
Всички пътища водят до тихия пристан
заличил от лицето ми всяка тъга

На моята лодка ме върни
Трябва да се спусна по реката
Не ме ли пускаш? Остави…
Друго няма да поискам от съдбата

« Previous PageNext Page »