В стаята е тихо… все още. Един слънчев лъч е избягал от залеза, който му се е видял безинтересен, промъкнал се е през завесите и заплита ореол около палавите кичури, които все успяват да се измъкнат от диадемата.
Тя е сама, разчистила е креслата и ниската масичка в сенчестия ъгъл на хола. Благоговейно пуска старата Rigonda, която свойски отвръща с монотонно бръмчене. Пак трябва да нагласи игличката, не и трябва прескачане. Не и сега, не и точно с това! И без друго ей, сега ще отеснее въздуха от подскокливите ноти. Как започва един танц?… С лекото пращене на игличката или просто с първия звук. Тя повдига ръце, завърта се плавно… Усмивка… И полет!
Няма завеси, няма стени. Стелят се хълмовете, с цвета на зной и жътва, поемат сенките на облаците в пазвите си. А тя дори не забелязва шарките им, рее се погледът и далеч, далеч отвъд. Търси Реката, мостчетата по нея, направени с обелени брезови дънери… Някъде там остана част от цвета на очите и. В нечии други…
Връща се назад, към Реката! Търси нещо над извиващите се край камъните мокри плитки. Реката пази спомена за смеха ни, за цвета на загорелите ни ръце, потопени в плитчините, в търсене на камъчета. Особени такива, не съвършени, като тези, които може да одялат вълните на морето. Някак по-твърди, сякаш по-древни, изтръгнати с повече мъка от скалата, но и с повече любов отгледани във водите на Реката. С полепнали по тях мамарци, които татко събираше за стръв, като ходеше на риба…
Цяло лято живеехме с тази Река, с брегове обрасли в цикламено-розовите цветове на един храст, на който така и не узнах името му… Пеят ли камъчетата? Всяко едно може и да е мълчаливо и да ти изглежда гранитено-начумерено, до момента, в който ги събереш в шепа. Потъркват се едно друго, потракват, подрънкват, похрускват с прашинки изсъхнала тиня.
Колко събира една шепа? На голям човек сигурно много – ехей, за цяла колибка! И колко дълго ги събираме – цял един живот! Камъче по камъче. Мъдрост, болка, радост. Някои гладко заоблени, други – с режещи ръбове, от които ни остават белези с формите на ледени рисунки по стъкло. Така е добре – нека такива следи да оставят ледените камъчета. Поне знаеш, че пролетната Река може да ги отнесе. Да заличи всичко в пенливите си води. И сред песента им, хиляди бълбукащи мехурчета да ти подсказват за танца на търкулнатите камъчета.
А колко камъчета събира детската шепичка? Едно, двенки, после?… “ами, трябва да изпусна едното, за да хвана друго, май-май”… Та, колко ли? Колкото да може да ги търкулне с разперени пръстчета, да светне въздуха от скоклив смях и още по-палаво подскачащи камъчета…
…Тя танцува, върти се унесено, като вихър! Няколко завъртания и над Реката вече е есен. Тази нощ я е посетил вятъра. Всяка есен има само един такъв вятър, изневиделишкия! Не този, дето носи тежките дъждовни облаци, които насмоляват небето и запечатват слънцето за цял ноември. А онзи, който съблича прясно жълтите листа и ги върти, върти във вихрушка.
Един е звукът, когато падат върху тревата. Въздъхват тихо и замират. А съвсем друг, когато Реката ги улови. Въртят ги неудържимо бързеите, водата неспирно променя цвета им, шепне им, подхвърлят ги меко тинестите камъни… Ех, игра на светлини!
Усмивка се разлива в ъгълчетата на притворените и клепачи. Вече е далеч напред, Реката е разляла нашироко водите на зрелостта си. Дълбините и отдавна са омекотили бълбукането на палавите и камъчета, и бърборенето на бързеите. От единия бряг не се вижда другия… Тя лети над водите, изглеждащи така успокоени и умиротворени, и само подскоците на малките вълнички, преминаващи по течението, като неудържими тръпки в тялото, връхлитащи от скъп спомен, подсказват, че някъде там, под оглеждащото се небе, тупти песента на търкулнатите камъчета…
Последните звуци секват така, както с подскок са започнали. Но тя не бърза да отвори очи. Все още вихрени шарки замъгляват взора. Все още потрепват ръцете като избягали пера след ято жерави. Усмивката и не пуска да избяга слънчевия лъч, който все още припламва в косите и, като лунна пътека над лагуната, приютила песента на Реката… Тя винаги намира своето море.
П.П. … полетът над Реката ще продължи – заедно с Kepa Junkera.
Comments(13) 
