Archive for the 'Музика в рими и цвят' Category

Песента на търкулнатите камъчета

01_kepa_pict7050a

В стаята е тихо… все още. Един слънчев лъч е избягал от залеза, който му се е видял безинтересен, промъкнал се е през завесите и заплита ореол около палавите кичури, които все успяват да се измъкнат от диадемата.

02_kepa_PICT7183

Тя е сама, разчистила е креслата и ниската масичка в сенчестия ъгъл на хола. Благоговейно пуска старата Rigonda, която свойски отвръща с монотонно бръмчене. Пак трябва да нагласи игличката, не и трябва прескачане. Не и сега, не и точно с това! И без друго ей, сега ще отеснее въздуха от подскокливите ноти. Как започва един танц?… С лекото пращене на игличката или просто с първия звук. Тя повдига ръце, завърта се плавно… Усмивка… И полет!

03_pict4710j

Няма завеси, няма стени. Стелят се хълмовете, с цвета на зной и жътва, поемат сенките на облаците в пазвите си. А тя дори не забелязва шарките им, рее се погледът и далеч, далеч отвъд. Търси Реката, мостчетата по нея, направени с обелени брезови дънери… Някъде там остана част от цвета на очите и. В нечии други…

04_kepa_PICT4961

Връща се назад, към Реката! Търси нещо над извиващите се край камъните мокри плитки. Реката пази спомена за смеха ни, за цвета на загорелите ни ръце, потопени в плитчините, в търсене на камъчета. Особени такива, не съвършени, като тези, които може да одялат вълните на морето. Някак по-твърди, сякаш по-древни, изтръгнати с повече мъка от скалата, но и с повече любов отгледани във водите на Реката. С полепнали по тях мамарци, които татко събираше за стръв, като ходеше на риба…

05_kepa_pict3436u

Цяло лято живеехме с тази Река, с брегове обрасли в цикламено-розовите цветове на един храст, на който така и не узнах името му… Пеят ли камъчетата? Всяко едно може и да е мълчаливо и да ти изглежда гранитено-начумерено, до момента, в който ги събереш в шепа. Потъркват се едно друго, потракват, подрънкват, похрускват с прашинки изсъхнала тиня.

Колко събира една шепа? На голям човек сигурно много – ехей, за цяла колибка! И колко дълго ги събираме – цял един живот! Камъче по камъче. Мъдрост, болка, радост. Някои гладко заоблени, други – с режещи ръбове, от които ни остават белези с формите на ледени рисунки по стъкло. Така е добре – нека такива следи да оставят ледените камъчета. Поне знаеш, че пролетната Река може да ги отнесе. Да заличи всичко в пенливите си води. И сред песента им, хиляди бълбукащи мехурчета да ти подсказват за танца на търкулнатите камъчета.

06_kepa_pict0721

А колко камъчета събира детската шепичка? Едно, двенки, после?… “ами, трябва да изпусна едното, за да хвана друго, май-май”… Та, колко ли? Колкото да може да ги търкулне с разперени пръстчета, да светне въздуха от скоклив смях и още по-палаво подскачащи камъчета

07_kepa_pict0174u

…Тя танцува, върти се унесено, като вихър! Няколко завъртания и над Реката вече е есен. Тази нощ я е посетил вятъра. Всяка есен има само един такъв вятър, изневиделишкия! Не този, дето носи тежките дъждовни облаци, които насмоляват небето и запечатват слънцето за цял ноември. А онзи, който съблича прясно жълтите листа и ги върти, върти във вихрушка.

08_kepa_PICT7576

Един е звукът, когато падат върху тревата. Въздъхват тихо и замират. А съвсем друг, когато Реката ги улови. Въртят ги неудържимо бързеите, водата неспирно променя цвета им, шепне им, подхвърлят ги меко тинестите камъни… Ех, игра на светлини!

09_kepa_5666

Усмивка се разлива в ъгълчетата на притворените и клепачи. Вече е далеч напред, Реката е разляла нашироко водите на зрелостта си. Дълбините и отдавна са омекотили бълбукането на палавите и камъчета, и бърборенето на бързеите. От единия бряг не се вижда другия… Тя лети над водите, изглеждащи така успокоени и умиротворени, и само подскоците на малките вълнички, преминаващи по течението, като неудържими тръпки в тялото, връхлитащи от скъп спомен, подсказват, че някъде там, под оглеждащото се небе, тупти песента на търкулнатите камъчета

10_kepa_pict3424u

Последните звуци секват така, както с подскок са започнали. Но тя не бърза да отвори очи. Все още вихрени шарки замъгляват взора. Все още потрепват ръцете като избягали пера след ято жерави. Усмивката и не пуска да избяга слънчевия лъч, който все още припламва в косите и, като лунна пътека над лагуната, приютила песента на Реката… Тя винаги намира своето море.

Kepa_Junkera_-_Bilbao

П.П. … полетът над Реката ще продължи – заедно с Kepa Junkera.

Every day is a new life

05_pict3346u

“Само помисли за тялото си. Така функционират всичките органи, че да успеят да те събудят сутрин. Но ако нещо се случи и се събудиш накриво, никой не ти е виновен. Иди в кухнята и лапни една лъжица захар. Така поне духът ти ще е благ, когато започнеш деня” :D

(Arto Tunçboyacıyan)

Shine

01_shine_5426


Operatica & Maureen O’Flynn

Hear the sound of your own dreams
And watch them disappear as anger turns to fear
Life is nothing what it seems
The words you held like secrets have lost their memories

Where’s your heart’s desire?
Make a wish and close your eyes and shine…
Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.

02_shine_pict0781


As the day turns into night
The windows become mirrors and I am left with myself
Strangers glide from left to right
We danced like jilted lovers, and prayed for morning light
Pain is all around.. hold my hand and teach my heart to shine

Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.

03_shine_pict4458u

The long day is over

01_norah_PICT4777


Feeling tired
By the fire
The long day is over

02_norah_pict3846


The wind is gone
Asleep at dawn
The embers burn on

02_norah_PICT5397


With no reprise
The sun will rise
The long day is over

/заедно с Norah Jones/

Alborada do Paraiso

01_alborada_PICT6286

Има моменти, в които не ти е до музика. Чувстваш се толкова уморен, така лишен от свръзки между сетивата и онзи център, наречен фигуративно “душа”, че всеки звук би докоснал директно някой оголен нерв, без да може да предизвика друго, освен болка… Има и такава музика, която ти помага да си разчетеш мислите, да избистри виденията ти, да предизвика спомени… А съществува и музика, която просто не можеш да слушаш сам. Независимо къде си и с кого, на хиляди километри далеч, звуците те карат моментално да подириш сред небесните предели онези невидими нишки, които безпогрешно те водят до твоята душевна половинка, без която нито един звук не би бил толкова кристален.

02_alborada_5745

Дали защото наближава Май, дали заради това зелено, пронизващо очите, проникващо така, че чак в гърлото си усещаш сутрин мириса на прясно окосена, влажна трева… в такива моменти си спомням за първото докосване до Карлос Нуньес – Mayo Longo. Толкова кипящ живот има в неговата музика! Толкова цвят, младост, жизненост, че не може да те остави равнодушен. Предизвиква те, грабва, увлича те тази магическа флейта, отнася те гайдата, докато не рукне пороя на радост в теб.

03_alborada_1800

След това дойдоха братството под звездите, хармонията на трикитикша и флейта, на цигулка и китара. Хипнотично изгрялата луна над руините от двореца на мойрите в “Os Amores Libres”, подрънкващите сбруи на рицарите, вихъра на копитата, зова на кръвта, на предшествениците. Не просто музика, преживяване, спиращо дъха, понасящо те над Балканите, над Средиземно море, чак до дебрите на далечния Остров, със скоростта на облаците, носещи се над Атлантика…

04_alborada_PICT6552

Повод да се сетя за Карлос, освен младите листенца на дъбове и липи, гладки и нежни като бебешка кожичка, които даже не мога така лесно да снимам, понеже вървя в зелената светлина и само се усмихвам, като че за пръв път съпреживявам пролетта!… Та повод да се сетя за него е един албум, на който попаднах малко случайно (доколкото изобщо има случайности ;) ). Това е пак поредното оригинално и жизнеутвърждаващо съкровище, което Карлитос поднася. Омесил в едно солидния ватък на келтските мотиви с ефирността и безгрижието на боса нова, ритъма на самбата, и кадифения тембър на бразилските гласове, и разлял тази невероятна хармония с първите лъчи на утрото над Бразилия — чисто, обещаващо, жизнено и магично.

05_alborada_PICT4723u

Всяка една композиция е усмивка, зареждащ лъч, крило на пеперуда и шепот на палмово листо. Музика в цвят, ритъм, проникващ като аромат, закачливост, от която не можеш да удържиш усмивката си.

И най-голямото вълшебство е, че никога не го слушам сама. Няма начин просто! Усмивка, започнала на моите устни, завършва на Твоите. Ритъм, родил се в моите пръсти, улавя Твоята длан! Най-висшата форма на сливане, онова чувство за хармония, което само споделената радост може да даде. Благодаря Ти, Minha Alma! Пожелавам ви го, приятели! От все сърце! :D

/заедно с Carlos Nunez и Feira de Mangaio, “Alborada do Brasil”/

Libertango

“…Like the night waiting for the day

01_libertango_PICT2190

Няма точен миг, в който да определя, че е време за него. И е без значение как съм се чувствала преди. Дали с потънали в мъгла емоции, спомени и възприятия. Или с бълбукаща радост, изкипяваща чак в очните дъна. За него няма неподходящ момент, още първите звуци ме взривяват, и вече няма и помен от мига преди това.

02_libertango_pict4263

Разкъсва и понася като рукнал порой. Проглежда небето, оглеждащо се в локвите. Времето лети, денят е нетърпелив и ненаситна нощта. Препускам с вятъра, вихри в гривите разпръскват искри. И странно накъсан е, и спира дъха, преди да се излее в смях – като вик, като писък на птица.

04_libertango_pict3846

Мой е простора! Мои са върховете на окъпаните дървета. И лизнатите от последните лъчи извивки на хълмовете – мед върху гръбчето на ябълка. Мои са перата от феникс, които роши вятъра. И силуетите в мекия полумрак. Мой е лудия галоп в нощта. И свободата! Да чувстваш ритъма на целия този жужащ, разцъфващ, изригващ, рушащ и прераждащ се живот. Щастие, сливане, отдаване и страст!

/с Ал и моето любимо Libertango/

Fotia & Chioni

01_fire_snow_PICT4777


~ ~ ~

Живот – искра
Родена в страстта на вулкани
Узрял в уюта на дома
Факел, развят от бури житейски

По пътя му – изгорели стърнища
Пожарища и клади
Живителен лъч в нечия тъма

И пак вулкани от страст
Езици в оранжево
Разцъфващи в нова искра
Накрая свещица…

Догарящо зарево
Оставя следа във снега

/Eleftheria Arvanitaki & Dulce Pontes – Fotia & Chioni/

02_fire_snow_pict9861u

O Mare e Tu

01_mar_PICT4886


Морето и Ти
/Андреа Бочели & Дулсе Понтеш/

Дълбоко в нас
Знаем защо
Не можем един без друг
Прегърнати, слети
Чувстваме морето
В гласовете ни –
Повик на мечтатели,
С винаги вдигнати платна
Рубинени отблясъци на любовта ни
Далеч от теб – обезумяла лодка, загубила север

02_mar_PICT5079


Любов моя
Без морето и без теб
И аз не съществувам
Любовта ни обгръща
Когато докосваме небесата
Любовта…

03_MAR_IMG_5748


В твоя поглед
Водата се оглежда
Животът отплува
Между мечти и скърби
Без да каже сбогом дори
Нежно, докосвайки морето,
Пяна сътворих – да намеря слънцето на твоя поглед
И гребла от светлина, моя любов
Далеч от теб – опустяла лодка полита като вихър

/Flo, 03.2010/

04_mar_PICT4922

La Sirena

01_sirena_pict4629


La Sirena
/Fher, Maná, “Sueños Líquidos”, 1997/

Queria ella buscar a su amado que se fue muchas olas atras
queria ella escaparse de una isla de la habana tropical
montarse al arco iris resbalar y así ganar su libertad
salir volando, ir nadando alguna forma de poderlo encontrar.

Vestida como un hada ella se fue
montada en un delfin ella escapo
y en la mar ella se hundio.

Nadando entre corales, caracolas, y entre peces de colores
jugado con delfines en las olas empapada en amores.
Y el profundo azúl llenaba sus rincones y borraba sus dolores
la luna le plateaba sus espaldas, y su cola y sus escamas.

De repente ella soño que encontraba a su amado, que nadaba a su lado
de repente ella soño que sus cuerpos enlazados se sumian abrazados en la mar.

De repente desperto y sus sueños diluidos entre azules y el olvido
de repente desperto convertida en sirena recostada en la arena.
De repente desperto y sus sueños diluidos entre azules y gemidos
de repente desperto convertida en sirena recostada en la arena, en la mar
Una sirena, en la mar…

02_sirena_PICT4936


Копнееше да намери своя любим, отплувал преди толкова вълни
Жадуваше да избяга от малкия си остров в тропическа Хавана
По дъгата мечтаеше да се изкачи и да бъде свободна
Да полети, да преплува… да намери пътя към Него.

В дрехите на фея се яви
И отплува пак, възседнала делфин
С морето винаги в едно

03_sirena_PICT6590

Между корали и охлювчета плува, и риби с милиарди цветове
По вълните с делфини лудува – в пяна от любов
И безбрежна синева душата и изпълва и лекува
Опашката и люспите и, Луната пак обсипва със сребро

04_sirena_pict9116u

В съня си намери своя любим
Сънува го да плува до нея
И телата им, слети в прегръдка
Преплетени, потъваха в морето

Изведнъж се събуди и отплува съня
сред вълни на лазур и забрава
Събуди се и пак бе тя
Русалката, заспала на брега
На пясъка, … в морето
Русалка на брега…

/Flo, 01.2010/

05_sirena_3165


Честит рожден ден, Коко!

Прозрачната синева на морето да озарява дните ти, и сънищата на русалките – нощите! :D :*

Мое Алентежу

01_pict5231


Meu Alentejo
/Dulce Pontes/

Eu não sei que tenho em Évora
Que de Évora me estou lembrando
Quando chego ao rio Tejo
As ondas me vão levando

Abalei do Alentejo
Olhei para trás chorando
Alentejo da minh’alma
Tão longe me vais ficando

Ceifeira que andas à calma
Ai, e à calma ceifando o trigo
Ceifa as penas da minh’alma
Ceifa-as leva-as contigo

Abalei do Alentejo
Olhei para trás chorando
Alentejo da minh’alma
Tão longe me vais ficando

02_PICT5461


Не зная, какво ли има в Евора
Та споменът така не ме оставя
Когато приближа реката Тежу
Вълните във прегръдка ме улавят

Заведи ме в Алентжу
Да гледам и да плача след това
Алентежу, моя душа!
Така далеч съдбата ме остави…

Жътварка тишината прекосява
Притихнал зной, пшеницата се жъне
И жътвата, и болката в душата
Оставих ги във мене да потънат

Ще се върна, мое Алентежу!
Да те гледам, сълза подир сълза
Алентежу – в теб душата ми остана
Далеч от мен, мой спомен и мечта.

/Flo, 06.2001/

03_PICT2733


Специален поздрав за всички момичета, които търсят вратата към лятото :D

« Previous PageNext Page »