Archive for the 'Музика в рими и цвят' Category

Стари (фото)градски

котешки сън

Стани ми, стани, що ми сладко спиш,
стани, целуни ме и си пак легни

Read more »

Voz do Alentejo

ceifa

Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Read more »

Guia

amapola

/António Zambujo, “Guia”, 2010/

Прекосих океана
Без пътеката на любовта ти
Само с времето в джоба
И вятъра подир мен

Превзех хълмове от сълзи
Пустини ледена шир
И бурята на спомените
Но ти вече не ме обичаш
Не ме обичаш…

Опитах да се приземя
Във всяка кипнала вълна
С очи, заслепени от слънце
Така и изгубих нощта

Дълбоко в мислите ми
Само носталгия витае
Вода, сол и страдание
Защото ти не ме обичаш вече
Не ме обичаш…

cama de flores

Беше август, когато се събудих на брега
Дошла бе пролет
Направих ново ложе от цветя
Помня как всички цветове пееха нежно в тях

Днес споделям тайната на забравената страст
За да отпъдя самотата, за да не будя страха
За истинската любов
Тази, за която цял живот мечтаеш

… Но ти не ме обичаш вече
Не ме обичаш…

/превод Flo/

hearts

El Dragón

sky dragons

/Maná, “Drama y Luz”, 2011/

Тръгна си, живот мой, изгубих смисъла
Тръгна без да кажеш сбогом
И остави небето наранено
Дадох ти живота си, толкова обич…
Дракони на вятъра разкъсаха магията ни

Не мога да разчета линиите
Които раните татуираха в душата ми
… С теб ще изтекат във вечността…

fuego

Дракон! Превърнат във дракон!
Взрив от спомени лумва в искри
Дракон!
Пръскай пламъци, разкъсвай небето
Разкъсай вечността!

drama en el cielo

Отрова и присъда във вените горят
Измислен рай, неосъзнат
Дори не подозирах
Как отвътре боли!
Дракони на вятъра
Разкъсват в пастта си
Пристрастеност и страдание
… Ще изтекат във вечността…

/превод Flo/

Поздрав за всички любими лами, рошави феи, облачни принцеси и древни дракони, змейове, призраци, огнено-ледени кралици, аристократично-среднощни дами и всички останали дивни (и самодивни) създания! :D

Harvest Moon

harvest_moon

/Cassandra Wilson/

Come a little bit closer
Hear what I have to say
Just like children sleepin
We could dream this night away.

But there’s a full moon risin
Lets go dancin in the light
We know where the musics playin
Lets go out and feel the night.

Because I’m still in love with you
I want to see you dance again
Because I’m still in love with you
On this harvest moon.

When we were strangers
I watched you from afar
When we were lovers
I loved you with all my heart.

But now its gettin late
And the moon is climbin high
I want to celebrate
See it shinin in your eye.

Because I’m still in love with you
I want to see you dance again
Because I’m still in love with you
On this harvest moon.

Yamore

01_yamore_pict7528u


/Salif Keita & Cesaria Evora/

Je t’aime mi amoré menebêff fie
Ene le arabylyla to much…

Обичам Те, моя Любов
Обичта е доверие
Да запазиш вярата, вътре в себе си
Да живееш без страх
Отмина времето на неопитност
Връщайки се назад
Поглеждаш детството – невинност и светлина…

02_yamore_pict1948u

И мислите опитват да избягат
От преходността на миговете
Нежната мекота, спокойствието
На нашата любов
Ще изтлеят ли в усилията ни
Да овладеем бурята…

03_yamore

Hermosa

01_hermosa_pict1694


/Federico Aubele, “Amatoria”, 2009/

Hermosa, como solo una mujer enamorada, puede serlo
Preciosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo
La sonrisa en tus ojos me fascina, la luna llena en tu piel
Pintando con el rojo de tus labios mi fantasia
Hermosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo
Hermosa, como solo yo en mis sueños a ti, te soñe

La sonrisa en tus ojos me fascina, la luna llena en tu piel
Pintando con el rojo de tus labios mi fantasia
Hermosa, como solo una mujer enamorada, puede serlo
Preciosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo

02_hermosa_PICT1315


*~*~*
Красива – както само една влюбена жена може да бъде
Прекрасна – тъй както можеш да бъдеш само ти – в прегръдката ми
Очарование е – усмивката в очите ти
Ликът ти – сияеща луна
Цветът на устните ти – изпълва фантазиите ми

Красива – тъй както само ти можеш да бъдеш – в прегръдката ми
Красива – както само аз мога да те видя – в съня

03_hermosa_pict1693u

A Felicidade

01_felicidade_flo


/Antonio Carlos Jobim, Vinicius de Moraes/

Tristeza não tem fim
Felicidade sim

02_felicidade_pict1802u


A felicidade é como a gota
De orvalho numa pétala de flor
Brilha tranquila
Depois de leve oscila
E cai como uma lágrima de amor

03_felicidade


A felicidade do pobre parece
A grande ilusão do carnaval
A gente trabalha o ano inteiro
Por um momento de sonho
Pra fazer a fantasia
De rei ou de pirata ou jardineira
e tudo se acabar na quarta feira

04_felicidade_pict5604u


A felicidade é como a pluma
Que o vento vai levando pelo ar
Voa tão leve
Mas tem a vida breve
Precisa que haja vento sem parar

05_felicidade_pict5739u


A minha felicidade está sonhando
Nos olhos da minha namorada
É como esta noite
Passando, passando
Em busca da madrugada
Falem baixo, por favor
Prá que ela acorde alegre como o dia
Oferecendo beijos de amor

06_felicidade_flo


“Тъгата никога не свършва
Щастието – да”

The Grande Passion

01_al_pict5644u

За теб няма кротко начало. Мистерия е как успяваш да ни захвърлиш веднага сред неудържимия водовъртеж. Като есенни води, помитащи тинята на съмнения, хванала кора в засухата на летните подмоли. Припукват съчките на страхове, отдавна задържащи всяко пъстро листо – отшумяла мечта, осмелила се да напусне тънещите в небитието клони, да кацне върху гръдта ти, топло и нежно като почти сбъднато желание…

02_al_f3230399u

Преди да може да влети жадно дъха, дълбините извайват стъпалата, по които потъва мига. Над тях е само спрялото време, разстлало ефирната ципа, по която от всяко докосване на мушица започва Double concerto.

03_al_pict0160u

Безвремие? Покой? Какво е това за теб – гейзер от струни, плътта на пламъка, разтопена лавина… Там някъде дълбоко във всеки от нас се крие тази гореща, необятна страст, готова да изригне всеки момент. Не я познаваме, но тя умее да разпознава знаците. Да улови всеки звук от хармонията на водопада, да го докосне, да усети дъха на въздуха, завихрен от струните, да го изпие до дъно…

04_al_f3316927u

Заспива ли страстта?… Ти си този, който разтваря фините ъгли на Руната на Душата, да надникне в ефирните сенки отвъд. Застиналата плазма на чувства, утаени прашинки суета, рани от прекършени желания. Само вятърът довява Soledad, и кръгове отнасят вопъл на нежност отвъд…

05_al_pict5653u

Кой си ти? Вълшебство, съвършенство, спиращо дъха. Дъга от сълзите ми, пресекли пътя на усмивката. Светлина, връхлетяла разтворените ми сетива. Бяг на коне в разцъфнала степ. Вихрушка южен вятър, ритъма на капките, летния дъжд. Свободата да разбираш и цениш всеки миг щастие. Свободата да обичаш.

Песента на търкулнатите камъчета

01_kepa_pict7050a

В стаята е тихо… все още. Един слънчев лъч е избягал от залеза, който му се е видял безинтересен, промъкнал се е през завесите и заплита ореол около палавите кичури, които все успяват да се измъкнат от диадемата.

02_kepa_PICT7183

Тя е сама, разчистила е креслата и ниската масичка в сенчестия ъгъл на хола. Благоговейно пуска старата Rigonda, която свойски отвръща с монотонно бръмчене. Пак трябва да нагласи игличката, не и трябва прескачане. Не и сега, не и точно с това! И без друго ей, сега ще отеснее въздуха от подскокливите ноти. Как започва един танц?… С лекото пращене на игличката или просто с първия звук. Тя повдига ръце, завърта се плавно… Усмивка… И полет!

03_pict4710j

Няма завеси, няма стени. Стелят се хълмовете, с цвета на зной и жътва, поемат сенките на облаците в пазвите си. А тя дори не забелязва шарките им, рее се погледът и далеч, далеч отвъд. Търси Реката, мостчетата по нея, направени с обелени брезови дънери… Някъде там остана част от цвета на очите и. В нечии други…

04_kepa_PICT4961

Връща се назад, към Реката! Търси нещо над извиващите се край камъните мокри плитки. Реката пази спомена за смеха ни, за цвета на загорелите ни ръце, потопени в плитчините, в търсене на камъчета. Особени такива, не съвършени, като тези, които може да одялат вълните на морето. Някак по-твърди, сякаш по-древни, изтръгнати с повече мъка от скалата, но и с повече любов отгледани във водите на Реката. С полепнали по тях мамарци, които татко събираше за стръв, като ходеше на риба…

05_kepa_pict3436u

Цяло лято живеехме с тази Река, с брегове обрасли в цикламено-розовите цветове на един храст, на който така и не узнах името му… Пеят ли камъчетата? Всяко едно може и да е мълчаливо и да ти изглежда гранитено-начумерено, до момента, в който ги събереш в шепа. Потъркват се едно друго, потракват, подрънкват, похрускват с прашинки изсъхнала тиня.

Колко събира една шепа? На голям човек сигурно много – ехей, за цяла колибка! И колко дълго ги събираме – цял един живот! Камъче по камъче. Мъдрост, болка, радост. Някои гладко заоблени, други – с режещи ръбове, от които ни остават белези с формите на ледени рисунки по стъкло. Така е добре – нека такива следи да оставят ледените камъчета. Поне знаеш, че пролетната Река може да ги отнесе. Да заличи всичко в пенливите си води. И сред песента им, хиляди бълбукащи мехурчета да ти подсказват за танца на търкулнатите камъчета.

06_kepa_pict0721

А колко камъчета събира детската шепичка? Едно, двенки, после?… “ами, трябва да изпусна едното, за да хвана друго, май-май”… Та, колко ли? Колкото да може да ги търкулне с разперени пръстчета, да светне въздуха от скоклив смях и още по-палаво подскачащи камъчета

07_kepa_pict0174u

…Тя танцува, върти се унесено, като вихър! Няколко завъртания и над Реката вече е есен. Тази нощ я е посетил вятъра. Всяка есен има само един такъв вятър, изневиделишкия! Не този, дето носи тежките дъждовни облаци, които насмоляват небето и запечатват слънцето за цял ноември. А онзи, който съблича прясно жълтите листа и ги върти, върти във вихрушка.

08_kepa_PICT7576

Един е звукът, когато падат върху тревата. Въздъхват тихо и замират. А съвсем друг, когато Реката ги улови. Въртят ги неудържимо бързеите, водата неспирно променя цвета им, шепне им, подхвърлят ги меко тинестите камъни… Ех, игра на светлини!

09_kepa_5666

Усмивка се разлива в ъгълчетата на притворените и клепачи. Вече е далеч напред, Реката е разляла нашироко водите на зрелостта си. Дълбините и отдавна са омекотили бълбукането на палавите и камъчета, и бърборенето на бързеите. От единия бряг не се вижда другия… Тя лети над водите, изглеждащи така успокоени и умиротворени, и само подскоците на малките вълнички, преминаващи по течението, като неудържими тръпки в тялото, връхлитащи от скъп спомен, подсказват, че някъде там, под оглеждащото се небе, тупти песента на търкулнатите камъчета

10_kepa_pict3424u

Последните звуци секват така, както с подскок са започнали. Но тя не бърза да отвори очи. Все още вихрени шарки замъгляват взора. Все още потрепват ръцете като избягали пера след ято жерави. Усмивката и не пуска да избяга слънчевия лъч, който все още припламва в косите и, като лунна пътека над лагуната, приютила песента на Реката… Тя винаги намира своето море.

Kepa_Junkera_-_Bilbao

П.П. … полетът над Реката ще продължи – заедно с Kepa Junkera.

« Previous PageNext Page »