Archive for the 'Музика в рими и цвят' Category

Yamore

01_yamore_pict7528u


/Salif Keita & Cesaria Evora/

Je t’aime mi amoré menebêff fie
Ene le arabylyla to much…

Обичам Те, моя Любов
Обичта е доверие
Да запазиш вярата, вътре в себе си
Да живееш без страх
Отмина времето на неопитност
Връщайки се назад
Поглеждаш детството – невинност и светлина…

02_yamore_pict1948u

И мислите опитват да избягат
От преходността на миговете
Нежната мекота, спокойствието
На нашата любов
Ще изтлеят ли в усилията ни
Да овладеем бурята…

03_yamore

Hermosa

01_hermosa_pict1694


/Federico Aubele, “Amatoria”, 2009/

Hermosa, como solo una mujer enamorada, puede serlo
Preciosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo
La sonrisa en tus ojos me fascina, la luna llena en tu piel
Pintando con el rojo de tus labios mi fantasia
Hermosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo
Hermosa, como solo yo en mis sueños a ti, te soñe

La sonrisa en tus ojos me fascina, la luna llena en tu piel
Pintando con el rojo de tus labios mi fantasia
Hermosa, como solo una mujer enamorada, puede serlo
Preciosa, como solo tu en mis brazos, asi, puedes serlo

02_hermosa_PICT1315


*~*~*
Красива – както само една влюбена жена може да бъде
Прекрасна – тъй както можеш да бъдеш само ти – в прегръдката ми
Очарование е – усмивката в очите ти
Ликът ти – сияеща луна
Цветът на устните ти – изпълва фантазиите ми

Красива – тъй както само ти можеш да бъдеш – в прегръдката ми
Красива – както само аз мога да те видя – в съня

03_hermosa_pict1693u

A Felicidade

01_felicidade_flo


/Antonio Carlos Jobim, Vinicius de Moraes/

Tristeza não tem fim
Felicidade sim

02_felicidade_pict1802u


A felicidade é como a gota
De orvalho numa pétala de flor
Brilha tranquila
Depois de leve oscila
E cai como uma lágrima de amor

03_felicidade


A felicidade do pobre parece
A grande ilusão do carnaval
A gente trabalha o ano inteiro
Por um momento de sonho
Pra fazer a fantasia
De rei ou de pirata ou jardineira
e tudo se acabar na quarta feira

04_felicidade_pict5604u


A felicidade é como a pluma
Que o vento vai levando pelo ar
Voa tão leve
Mas tem a vida breve
Precisa que haja vento sem parar

05_felicidade_pict5739u


A minha felicidade está sonhando
Nos olhos da minha namorada
É como esta noite
Passando, passando
Em busca da madrugada
Falem baixo, por favor
Prá que ela acorde alegre como o dia
Oferecendo beijos de amor

06_felicidade_flo


“Тъгата никога не свършва
Щастието – да”

The Grande Passion

01_al_pict5644u

За теб няма кротко начало. Мистерия е как успяваш да ни захвърлиш веднага сред неудържимия водовъртеж. Като есенни води, помитащи тинята на съмнения, хванала кора в засухата на летните подмоли. Припукват съчките на страхове, отдавна задържащи всяко пъстро листо – отшумяла мечта, осмелила се да напусне тънещите в небитието клони, да кацне върху гръдта ти, топло и нежно като почти сбъднато желание…

02_al_f3230399u

Преди да може да влети жадно дъха, дълбините извайват стъпалата, по които потъва мига. Над тях е само спрялото време, разстлало ефирната ципа, по която от всяко докосване на мушица започва Double concerto.

03_al_pict0160u

Безвремие? Покой? Какво е това за теб – гейзер от струни, плътта на пламъка, разтопена лавина… Там някъде дълбоко във всеки от нас се крие тази гореща, необятна страст, готова да изригне всеки момент. Не я познаваме, но тя умее да разпознава знаците. Да улови всеки звук от хармонията на водопада, да го докосне, да усети дъха на въздуха, завихрен от струните, да го изпие до дъно…

04_al_f3316927u

Заспива ли страстта?… Ти си този, който разтваря фините ъгли на Руната на Душата, да надникне в ефирните сенки отвъд. Застиналата плазма на чувства, утаени прашинки суета, рани от прекършени желания. Само вятърът довява Soledad, и кръгове отнасят вопъл на нежност отвъд…

05_al_pict5653u

Кой си ти? Вълшебство, съвършенство, спиращо дъха. Дъга от сълзите ми, пресекли пътя на усмивката. Светлина, връхлетяла разтворените ми сетива. Бяг на коне в разцъфнала степ. Вихрушка южен вятър, ритъма на капките, летния дъжд. Свободата да разбираш и цениш всеки миг щастие. Свободата да обичаш.

Песента на търкулнатите камъчета

01_kepa_pict7050a

В стаята е тихо… все още. Един слънчев лъч е избягал от залеза, който му се е видял безинтересен, промъкнал се е през завесите и заплита ореол около палавите кичури, които все успяват да се измъкнат от диадемата.

02_kepa_PICT7183

Тя е сама, разчистила е креслата и ниската масичка в сенчестия ъгъл на хола. Благоговейно пуска старата Rigonda, която свойски отвръща с монотонно бръмчене. Пак трябва да нагласи игличката, не и трябва прескачане. Не и сега, не и точно с това! И без друго ей, сега ще отеснее въздуха от подскокливите ноти. Как започва един танц?… С лекото пращене на игличката или просто с първия звук. Тя повдига ръце, завърта се плавно… Усмивка… И полет!

03_pict4710j

Няма завеси, няма стени. Стелят се хълмовете, с цвета на зной и жътва, поемат сенките на облаците в пазвите си. А тя дори не забелязва шарките им, рее се погледът и далеч, далеч отвъд. Търси Реката, мостчетата по нея, направени с обелени брезови дънери… Някъде там остана част от цвета на очите и. В нечии други…

04_kepa_PICT4961

Връща се назад, към Реката! Търси нещо над извиващите се край камъните мокри плитки. Реката пази спомена за смеха ни, за цвета на загорелите ни ръце, потопени в плитчините, в търсене на камъчета. Особени такива, не съвършени, като тези, които може да одялат вълните на морето. Някак по-твърди, сякаш по-древни, изтръгнати с повече мъка от скалата, но и с повече любов отгледани във водите на Реката. С полепнали по тях мамарци, които татко събираше за стръв, като ходеше на риба…

05_kepa_pict3436u

Цяло лято живеехме с тази Река, с брегове обрасли в цикламено-розовите цветове на един храст, на който така и не узнах името му… Пеят ли камъчетата? Всяко едно може и да е мълчаливо и да ти изглежда гранитено-начумерено, до момента, в който ги събереш в шепа. Потъркват се едно друго, потракват, подрънкват, похрускват с прашинки изсъхнала тиня.

Колко събира една шепа? На голям човек сигурно много – ехей, за цяла колибка! И колко дълго ги събираме – цял един живот! Камъче по камъче. Мъдрост, болка, радост. Някои гладко заоблени, други – с режещи ръбове, от които ни остават белези с формите на ледени рисунки по стъкло. Така е добре – нека такива следи да оставят ледените камъчета. Поне знаеш, че пролетната Река може да ги отнесе. Да заличи всичко в пенливите си води. И сред песента им, хиляди бълбукащи мехурчета да ти подсказват за танца на търкулнатите камъчета.

06_kepa_pict0721

А колко камъчета събира детската шепичка? Едно, двенки, после?… “ами, трябва да изпусна едното, за да хвана друго, май-май”… Та, колко ли? Колкото да може да ги търкулне с разперени пръстчета, да светне въздуха от скоклив смях и още по-палаво подскачащи камъчета

07_kepa_pict0174u

…Тя танцува, върти се унесено, като вихър! Няколко завъртания и над Реката вече е есен. Тази нощ я е посетил вятъра. Всяка есен има само един такъв вятър, изневиделишкия! Не този, дето носи тежките дъждовни облаци, които насмоляват небето и запечатват слънцето за цял ноември. А онзи, който съблича прясно жълтите листа и ги върти, върти във вихрушка.

08_kepa_PICT7576

Един е звукът, когато падат върху тревата. Въздъхват тихо и замират. А съвсем друг, когато Реката ги улови. Въртят ги неудържимо бързеите, водата неспирно променя цвета им, шепне им, подхвърлят ги меко тинестите камъни… Ех, игра на светлини!

09_kepa_5666

Усмивка се разлива в ъгълчетата на притворените и клепачи. Вече е далеч напред, Реката е разляла нашироко водите на зрелостта си. Дълбините и отдавна са омекотили бълбукането на палавите и камъчета, и бърборенето на бързеите. От единия бряг не се вижда другия… Тя лети над водите, изглеждащи така успокоени и умиротворени, и само подскоците на малките вълнички, преминаващи по течението, като неудържими тръпки в тялото, връхлитащи от скъп спомен, подсказват, че някъде там, под оглеждащото се небе, тупти песента на търкулнатите камъчета

10_kepa_pict3424u

Последните звуци секват така, както с подскок са започнали. Но тя не бърза да отвори очи. Все още вихрени шарки замъгляват взора. Все още потрепват ръцете като избягали пера след ято жерави. Усмивката и не пуска да избяга слънчевия лъч, който все още припламва в косите и, като лунна пътека над лагуната, приютила песента на Реката… Тя винаги намира своето море.

Kepa_Junkera_-_Bilbao

П.П. … полетът над Реката ще продължи – заедно с Kepa Junkera.

Every day is a new life

05_pict3346u

“Само помисли за тялото си. Така функционират всичките органи, че да успеят да те събудят сутрин. Но ако нещо се случи и се събудиш накриво, никой не ти е виновен. Иди в кухнята и лапни една лъжица захар. Така поне духът ти ще е благ, когато започнеш деня” :D

(Arto Tunçboyacıyan)

Shine

01_shine_5426


Operatica & Maureen O’Flynn

Hear the sound of your own dreams
And watch them disappear as anger turns to fear
Life is nothing what it seems
The words you held like secrets have lost their memories

Where’s your heart’s desire?
Make a wish and close your eyes and shine…
Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.

02_shine_pict0781


As the day turns into night
The windows become mirrors and I am left with myself
Strangers glide from left to right
We danced like jilted lovers, and prayed for morning light
Pain is all around.. hold my hand and teach my heart to shine

Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.

03_shine_pict4458u

The long day is over

01_norah_PICT4777


Feeling tired
By the fire
The long day is over

02_norah_pict3846


The wind is gone
Asleep at dawn
The embers burn on

02_norah_PICT5397


With no reprise
The sun will rise
The long day is over

/заедно с Norah Jones/

Alborada do Paraiso

01_alborada_PICT6286

Има моменти, в които не ти е до музика. Чувстваш се толкова уморен, така лишен от свръзки между сетивата и онзи център, наречен фигуративно “душа”, че всеки звук би докоснал директно някой оголен нерв, без да може да предизвика друго, освен болка… Има и такава музика, която ти помага да си разчетеш мислите, да избистри виденията ти, да предизвика спомени… А съществува и музика, която просто не можеш да слушаш сам. Независимо къде си и с кого, на хиляди километри далеч, звуците те карат моментално да подириш сред небесните предели онези невидими нишки, които безпогрешно те водят до твоята душевна половинка, без която нито един звук не би бил толкова кристален.

02_alborada_5745

Дали защото наближава Май, дали заради това зелено, пронизващо очите, проникващо така, че чак в гърлото си усещаш сутрин мириса на прясно окосена, влажна трева… в такива моменти си спомням за първото докосване до Карлос Нуньес – Mayo Longo. Толкова кипящ живот има в неговата музика! Толкова цвят, младост, жизненост, че не може да те остави равнодушен. Предизвиква те, грабва, увлича те тази магическа флейта, отнася те гайдата, докато не рукне пороя на радост в теб.

03_alborada_1800

След това дойдоха братството под звездите, хармонията на трикитикша и флейта, на цигулка и китара. Хипнотично изгрялата луна над руините от двореца на мойрите в “Os Amores Libres”, подрънкващите сбруи на рицарите, вихъра на копитата, зова на кръвта, на предшествениците. Не просто музика, преживяване, спиращо дъха, понасящо те над Балканите, над Средиземно море, чак до дебрите на далечния Остров, със скоростта на облаците, носещи се над Атлантика…

04_alborada_PICT6552

Повод да се сетя за Карлос, освен младите листенца на дъбове и липи, гладки и нежни като бебешка кожичка, които даже не мога така лесно да снимам, понеже вървя в зелената светлина и само се усмихвам, като че за пръв път съпреживявам пролетта!… Та повод да се сетя за него е един албум, на който попаднах малко случайно (доколкото изобщо има случайности ;) ). Това е пак поредното оригинално и жизнеутвърждаващо съкровище, което Карлитос поднася. Омесил в едно солидния ватък на келтските мотиви с ефирността и безгрижието на боса нова, ритъма на самбата, и кадифения тембър на бразилските гласове, и разлял тази невероятна хармония с първите лъчи на утрото над Бразилия — чисто, обещаващо, жизнено и магично.

05_alborada_PICT4723u

Всяка една композиция е усмивка, зареждащ лъч, крило на пеперуда и шепот на палмово листо. Музика в цвят, ритъм, проникващ като аромат, закачливост, от която не можеш да удържиш усмивката си.

И най-голямото вълшебство е, че никога не го слушам сама. Няма начин просто! Усмивка, започнала на моите устни, завършва на Твоите. Ритъм, родил се в моите пръсти, улавя Твоята длан! Най-висшата форма на сливане, онова чувство за хармония, което само споделената радост може да даде. Благодаря Ти, Minha Alma! Пожелавам ви го, приятели! От все сърце! :D

/заедно с Carlos Nunez и Feira de Mangaio, “Alborada do Brasil”/

Libertango

“…Like the night waiting for the day

01_libertango_PICT2190

Няма точен миг, в който да определя, че е време за него. И е без значение как съм се чувствала преди. Дали с потънали в мъгла емоции, спомени и възприятия. Или с бълбукаща радост, изкипяваща чак в очните дъна. За него няма неподходящ момент, още първите звуци ме взривяват, и вече няма и помен от мига преди това.

02_libertango_pict4263

Разкъсва и понася като рукнал порой. Проглежда небето, оглеждащо се в локвите. Времето лети, денят е нетърпелив и ненаситна нощта. Препускам с вятъра, вихри в гривите разпръскват искри. И странно накъсан е, и спира дъха, преди да се излее в смях – като вик, като писък на птица.

04_libertango_pict3846

Мой е простора! Мои са върховете на окъпаните дървета. И лизнатите от последните лъчи извивки на хълмовете – мед върху гръбчето на ябълка. Мои са перата от феникс, които роши вятъра. И силуетите в мекия полумрак. Мой е лудия галоп в нощта. И свободата! Да чувстваш ритъма на целия този жужащ, разцъфващ, изригващ, рушащ и прераждащ се живот. Щастие, сливане, отдаване и страст!

/с Ал и моето любимо Libertango/

« Previous PageNext Page »