Archive for the 'Сезони' Category

Простор

01_pict8855

Балконът започна да се съживява. Не само със завърналите се от няколко седмици сандъчета мушкато, които използваха последните слънчеви дни да заменят болнавия си зимен цвят с плътно зелен. Дори щипките изглеждат по-ярки и по-весели на слънцето. Да не говорим как все по-малко ме свърта вътре и все гледам да си намеря някаква работа по терасата… Ето и сега, едва дочаквам Мара да изпере. Хладният допир до прането така приятно контрастира със закачливото гъделичкане на слънцето по ръцете ми. Как да не му обърнеш внимание? И да не се усмихваш, примижал от удоволствие като котка на припек.

02_pict1607

Тази година ябълката няма да цъфти много. Но пък люляците са почти готови! И вече почти достигат височината на балкона. Обожавам люляци! Има нещо магнетично в тези лилави гроздове, в търсенето на две абсолютно еднакви по багра и форма четирилистни цветчета, докато в същото време не можеш да се въздържиш да дишаш, да дишаш до замайване. През май простирането вечер си е чиста наслада. Приглушено се носи фон от улицата, децата подвикват и смехът им се стрелва под липите. Вечерта пада бавно, сякаш и тя иска да извлече и попие до дъно стопления през деня аромат.

03_PICT1229

Изчириква синигер. Чак рязко ми идва в унеса гласчето му. Така е притихнало всичко в следобеда. Полегнала лениво на хълбок, Земята е разтворила всяко цветче, което може, всяко листенце се е наместило така, че да поеме повече лъчи. Пък нали и е празник днес :) Нагъсто сред тревата са се пръснали петна от великденчета. Като че някой е изливал час по час на различни места морава боя за яйца. А отблизо цветчетата им приличат на личица на извънземни (както ги представят по филмите :) )

04_2043

Колко рядко се сещаме да съзерцаваме красотата. Липсва ми времето, когато можех с часове да седя на просторния балкон в къщата ни. Погледът ми чертаеше плавната линия на западните възвишения. Прекъсвана от някой покрив в ръждива охра, комин, с килната антена, на която задължително се подвизаваше някой от моите крилати любимци. Тогава умеех да разтварям сетивата си, да попивам всеки аромат, всяко трепване на сенките, подскок на птица сред къдравите лози, всеки полъх на вятъра и всеки аромат, който носи…

05_pano_blagoev_5

Играта на облаците! Най-добре я виждаш със затворени очи. Когато се опитваш да гадаеш формата на разплитаната от вятъра дантела по танца на слънцето, по силата, с която пари клепачите ти, или по хладната ласка, която усещаш с устните си, когато се скрие зад облак.

06_pict3691

Мимолетно докосване, вятърът носи цвят от дърветата… Как така става, че цял живот се учим на най-простичкото нещо – как да живеем? И най-често изпадаме в терзания, че не успяваме да намерим пътя. Не ни стига време или търпение да потърсим верния, или ни е по-лесно да се заблуждаваме, че сме го намерили. На това нещо Земята е научила останалите си чеда доста по-успешно… Цветовете се ронят. Само малко да ги подхване вятъра и с разточителна щедрост дърветата са готови да му отдадат цялото си съвършенство.

07_PICT8535u

Дали е това – да се научиш да отдаваш? Да оставиш през теб да премине частица светлина, чиста животворна енергия. И не да се стремиш да я задържиш, а да я оставиш да отлети. Задържайки само онова, което тя е породила в теб. Само осветеното, стопленото, покълналото. Онова, което се е променило, за да стане по-добро.

08_pict1288

Какво ли не му минава на човек през главата, като го позатопли слънцето. Первазът пари под ръцете ми. Зад мен ризите вече изсъхнаха, ухаят на слънце, на цъфнали сливи, на изпръхнала от топлина земя. Иде ми да простра душата си, подгизнала от зимни мисли. Едвам я опазих от мухъл. Да мине слънцето през нея, да я стопли, да изчовърка и изгони тъмните ъгълчета, да ослепи нетърпението, да изглади ръбовете, да приласкае едни желания, да ги замени с други – простички, осезаеми. И да го пусна да си отиде. Да се засмее и да го видя как ми намига в измития прозорец… Ха! Само не знам дали ще издържат въжетата на пролетния простор. Кой ли изобщо е измислил тая дума?! :D

09_pict8849

Squeeze Марта

01_pr_pict0933u

Студено, студено, ама… вече март! Няма накъде да мърда, макар че все си мисля как ли се справят скорците, дето още преди седмица се бяха разщъкали из Шарколес. Екстремисти такива! Вчера имах едни други приятни занимания и не остана време да ви честитя и позакича. А пък и вчера всички си честитят, та за днес вече не остават пожелания и ето моите ще се намерят тъкмо навреме, докато суграшицата отвън си играе на зима.

Честита Баба Марта! :D

Бъдете здрави, румени, и усмихнати посрещайте всеки ден! Независимо дали очите ви ще срещнат слънцето, вие си знаете, че една от причините просто да бъде ден, да има светлина, е че то изгрява и за вас! :D

02_PICT8000u

Поздрави и от Тукси, който се е закичил с поредната ми идея за линукс-лого-мартеница. След ubuntu и fedora, дойде ред на любимата ми дистрибуция. Логото на дебиан просто е сътворено да бъде на мартеничка. ;) Още повече, от няколко седмици имам щастието да се радвам на новата му версия – Debian 6.0.0. (Squeeze). Из паяжината има достатъчно и далеч по-изчерпателни обяснения какви са предимствата му, за мен просто е операционната система, която ми дава сигурност, удобство, удоволствие, лекота и в работата, и при заигравки с хобитата ми! Squeeze лети доста по-добре и на двете ми машини. Ще направя само една малка вметка за желаещите да го пробват на по-стар хардуер. Специално с моя лаптоп (IBM Thinkpad T30), по време на инсталацията имах проблем с намирането на wifi картата. Инсталаторът ми рапортува, че липсва един определен фърмуеър, който се намери на ето това полезно място. Качих го на флашка, след което инсталаторът си го намери и по-нататък нещата си продължиха гладко. При добра мрежа, инсталирането с CD-netinstall става за 20 минутки. Хайде, стига за техника! Време е за почивка, за ски, за снимане, защото се задава затопляне на времето! :D

Прегръдки топли за весели празници! Хм…, а по едно капучино преди лягане? ;)

03_PICT8004u

Малък Сечко

01_feb_pict0048

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.
Read more »

Трифонизми

01_trifon_pict7594uu

Най-нетърпеливата поема по пътечката
Туп! Полетяло кристалче надежда
Изсумтява във съня си мечката
Първа капка – лесно се подвежда

02_trifon_pict9941u

От студ проскърцват клони
Ала лъч безсрамно пъпките разголи
Опашка пухкава снега отрони
И сипе щедро стръкове наболи

03_trifon_PICT9530

Повдигат мъховете вежди рошави
И еж муцунка във гнездо шумато
Отминали са студовете лошави
Всеки ден по-близо е до лятото!

04_trifon_pict0906u

На леса в съня Южняк пробягва
А в тези на мечока – ухае на прашец!
Февруари крие в снежната си пазва
Началото на пролетен конец

05_trifon_PICT4816

С него вятърът ще разтопи браздите
После Марта здраве ще дари
Започва се от Трифон и лозите
От топлината в длани и очи

06_trifon_6304a

Едва ли истината в капките рубин е…
Да стигнеш трябва няколко дъна
Трудът, пръстта през пръстите да мине
“Наздраве!”, за да кажеш от душа!

/Flo, 02.2011/

Завръщането

01_pict6827

“Сети се да се върнеш най-сетне, нали? Кой ли вятър успя най-сетне да ти довее в главицата, че е крайно време да се появиш! Цял ноември се щураш да изучаваш плетките, с които са изплетени шапките на полюсите, а тук хората се объркаха – циганско ли да наричат лятото или вещерско!
Read more »

Есен

pict5781u

Усмивки в дъжда

01_pict9277

Взех да свиквам вече с него. От седмици сме заедно, започнах да привиквам с влажната и хладна близост на чадъра в автобуса, превърнат в подводница. Или по-скоро във влак, който никога няма да излезе от тунела с мазни, сивкави стени.

02_PICT0633

Не ми омръзват вечер бягащите светлини, изпускащи лъчи като капка гъст акварел върху мокра основа. Взех да свиквам с ресните на капките, уловени в оранжевата светлина на уличните лампи като рояк еднодневки. Дори ме усмихва влажното докосване на утрото, с дъх на безславно опадали листа, така далеч от обичайното за сезона великолепие.

03_pict6453

Преди години сигурно бих отпрвяла мрачни погледи към плътната завеса, закрила небето. Бих кипяла от яд за пропуснатите златни мигове уловена светлина. Бих се намотала около себе си, като дракон около бумтящата пещ на сърцето си, за да превключа реактора на режим-търпение, единствения, в който мога летаргично да преживея Ноември.

04_pict3151u

Понякога дъждът ми действа така, но не и този път. Зад мъглите, стелещи се над просмуканите покриви, прозира планината, започнала да оформя рижавеещи кичури. Разминавам се с локвите, ококорили жълти очи, и ритъмът на стъпките ми отква в снагите на стълбовете. Дори и небето не може да ми се скрие. Знам, че там, отгоре слънцето гъделичка с лъчи, а вятърът щипе отдолу бузите на облаците, докато през сълзи се засмеят.

05_pict5039u

Знаех си! Вярвах, че няма начин все така да вали. И не защото човечеството, досами границата, отвъд която следва потоп, е било пощадено. Просто има твърде много жадни за слънце очи!

06_pict5058u

Няма начин във времето, когато небето си поема дъх преди да се оттегли и дава цялата си ласка на събиращата сили природа, да не можем да се срещнем със слънцето – очи в очи :)

07_pict5045u

И ако за цялото търпение, с което прескачах усмихнато локвите, и за липсата на жални вопли срещу дъжда бях наказана, че днес не си носех апарата, съгласна съм и пак да преживея тази тегоба. Стига да се усмихва небето, както днес :D

08_PICT7193

Verde

01_verde_pict3405j

Вече загубих реална представа кога започна това лято. Докато да поемеш резливия дъх на снега и вихрушката на ежедневието вече го е измела, окачила реси на брезите и вече успяла да накара езичетата на тичинките да се изплезят от жега.

02_verde_pict3001u

Обикновено лятото не ми е фаворит за любим сезон. Но тази година много осезаемо започна да ми липсва. Не, че го няма! Просто несправедливо дълго господства извън мен. Кипи, расте, избуява, прежуря, а аз си оставам с желанието, като заблудено семенце от ясен, чиято повредена хвърчилка го е занесла далеч от всякаква вероятност за разлистване.

03_verde_pict3032u

Имам чувството, че съм в сфера от полу-прозрачен плексиглас. Виждам силуети, до мен достига плясък на криле, откъслечни смехове, екот на буря, но картината си остава непоправимо блърната.

04_verde_pict1812u

Всичко се случва без твое участие, зад стената на сферата, а очите напразно дирят фокус, останали вечер насаме с парливата пепел на деня, насипана под клепачите… Единствено зеленото прониква винаги. Навсякъде успява да промъкне настойчивите пръсти на филизите. Да обсеби сетивата със смеха на треви, оплетени като коси на момиче, стояло на прозореца на влака за Варна…

05_verde_pict1857u

И нито опънатите жили на стрелките, отмерващи задачи, резултати, срещи, нито потока от мисли, кълбящ се с праха на отминаващите оредели автобуси, не може да попречи на зеленото да прикове зареяния поглед. Неприлично завладяваща, вечно жадна, прашна или окъпана след дъжда, зеленината къса апатията ти на парцали, оставащи зад теб като найлонови пликове под дванайсететажен блок в Младост 4. Разплита и отлепва натрапчивите мисли като паяжини от клонка, след отлитнала от нея птица.

06_verde_pict2991u

Сякаш никога досега не съм усещала такава почти физическа празнота вътре в себе си, на онова място, заемано обикновено от лятото, която само то, единствено може да запълни…

07_verde_pict3060u

Скоро! Дано да е скоро, преди да дойде момента, в който се усещаш вече толкова уморен, че приемаш смяната на дните с безразличието и постоянството на червения правоъгълен показалец на календара. Така изцеден, че вече си претръпнал на жаждата за почивка и дори и да не се случи, просто ще продължиш напред.

08_verde_pict3038u

Все още не! Още съм в периода, когато всяка втора мисъл е пенливо-синя, всяка капка пот – напомня за солената коричка по кожата, и всяка глътка се сравнява с вкуса на извор в букова гора… Още малко ще мога да издържа. А ти, все пак… не бързай да си ходиш, зелено лято! :D

Да идва наистина…

summer_pict2693

… лятото! С омарата сутрин, която прави небето опалено. С аромата на липи, който привечер те обвива заедно с рояка мушици над тревите, пропуснали коситбата. С окапалите черници и лутащите се сред сладко великолепие гълъби. С бурите, след които локвите са синеоки, а въздуха вади всичко тъмно извън теб, като зимен юрган. С припяващите вълни на морето, с крясък на чайки, с шуртящи пръскачки в парка, с шляпащите крака в джапанки и еклив смях на децата до тъмни доби…

02_summer_pict3147

А в момента искам капка! Една единствена! Не просто да утоли жаждата ми, не само за да видя отражението на зеленина и синева, нито дори на слънцето. Просто… да отплувам в нея :)

Triptych

01_triptych_PICT8219

Капка и дъх
Порив, в кристал уловен
Ваятел е студа

02_triptych_pict1065u

Безмълвни треви
Кос посреща зората
Разпиляла слънца

03_triptych_pict0264

Първа буря
Гръм е прорязъл зноя
Втечнен озон

« Previous PageNext Page »